Решение № 674 от 05.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 674 гр. Варна, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110205134 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Г. Х. Л., ЕГН **********, срещу НП №861353-F725731 от 10.11.2025 г., издадено от *** на *** "О." при ТД НАП Варна, с което за нарушение по чл.264, ал.1, вр. чл.261, ал.1 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), на въззивника е наложено наказание глоба в размер 200.00 лв.

Въззивинкът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон и моли същото да бъде отменено. Твърди, че АУАН е съставен в нейно отсъствие при липса на нормативни основания, както и че незаконосъобразно административно-наказателното производство е било спряно и в резултат НП е издадено след изтичане на предвидените в чл.34 ЗАНН давностни срокове. В условие на евентуалност, моли да бъде намален размера на наложеното наказание.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 28.07.2023 г. при служебно извършена справка в информационния масив на НАП, служителят Костадинова констатирала, че дружеството „Ф. М.“ ЕООД гр. Варна, ЕИК *********, не е представило в законоустановения срок до 30.06.2023 г. годишна данъчна декларация по чл.92 ЗКПО, както и че съответна декларация не била представена и към момента на извършване на проверката. При тази констатация, до регистрирания адрес на търговеца „Ф. М.“ ЕООД била изпратена с пощенска пратка покана изх.№148-386 от 28.07.2024 г. за явяване в ТП НАП Варна за съставяне на АУАН за неподадена годишна декларация по чл.92 ЗКПО, която била върната с отразяване „непотърсена“ и положено 1 клеймо от 01.08.2023 г. В последствие на 04.09.2023 г., в отсъствие на въззивника, в качеството й на представляващ „Ф. М.“ ЕООД, бил съставен АУАН №F725731 от 04.09.2023 г., в който било посочено, че проверка от 28.07.2024 г. установила, че същата, в качеството на представляващ дружеството като данъчно задължено лице, облагано с корпоративен данък, е допуснала дружеството да не подаде годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 ЗКПО за 2022 г. в ТД НАП Варна в законоустановения срок по чл.92, ал.2 ЗКПО до 30.07.2023 г., с което е нарушила разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗКПО като нарушението е счетено за извършено на 01.07.2023 г.

За връчване на съставения АУАН до въззивника била с изпратена пощенска пратка покана изх.№148-386 от 04.09.2023 г., върната с клеймо от 20.09.2023 г. без удостоверено получаване от адресата, а след удостоверени с протокол №121740 от 02.11.2023 г. и протокол №123135 от 15.12.2023 г. неуспешни опити за връчване на документа на регистриран адрес по чл.8 ДОПК, с протокол №70833 от 15.12.2023 г. производството било спряно на основание чл.43, ал.6 ЗАНН.

На 29.10.2025 г. АУАН №F725731 от 04.09.2023 г. бил връчен лично на въззивника и на 10.11.2025 г. спрямо нея било издадено процесното НП №861353-F725731, в което фактическите и правни констатации по АУАН били изцяло възпроизведени и на въззивника било наложено административно наказание глоба в размер 200.00 лв.

Издаденото НП било връчено на 26.11.2025 г. на упълномощено от въззивника лице.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи – НП №861353-F725731 от 10.11.2025 г., пълномощно рег.№671 от 26.02.2025 г., АУАН F725731 от 04.09.2023 г., покана №148-386 от 04.09.2023 г., ведно с пощенски плик с клеймо от 20.09.2023 г., справка регистрирани декларации от търговец с ЕИК *********, извлечение от ТР за актуално състояние на „Ф.

М.“ ЕООД, покана №148-386 от 28.07.2023 г., ведно с пощенски плик с клеймо от 01.08.2023 г., протокол №121740 от 02.11.2023 г., протокол №123135 от 15.12.2023 г., протокол №70883 от 15.12.2023 г., заповед №З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025 г.

При приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** на *** "О." при ТД НАП Варна, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед №ЗЦУ-30-875 от 23.06.2025 г. на ИД на НАП.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

При цялостна проверка на оспореното НП и приобщените документи, съдът намира, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Напълно неоснователно АУАН е съставен не само в отсъствие на твърдения нарушител, но и без същият да е уведомен и поканен да се яви за съставяне на АУАН. Преди всичко, покана изх.№148-386 от 28.07.2024 г. е изпратена не до въззивника Г. Л., а до представляваното от нея дружество, като при това, липсват доказателства за получаване от въззивното дружество на съответната покана като пощенският плик е върнат с отразяване „непотърсен“, а санкционираният нарушител изобщо не е бил потърсен за участие при съставяне на АУАН. Тези обстоятелства определено не сочат налично основание за съставяне на АУАН в отсъствие на нарушител. По този начин въззивникът е лишен от правото да участва пълноценно в производството от неговото начало и да организира своята защита своевременно. При това и в последствие, в твърде продължителен период от време, съставеният АУАН също не е бил надлежно връчен на въззивника и напълно неоснователно 2 е приложена разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН и административно-наказателното производство е било спряно с Протокол №70883 от 15.12.2023 г.

Разпоредбата на чл.43, ал.6 ЗАНН допуска административно-наказателното производство да бъде спряно, само тогава, когато след щателно издирване нарушителят не е открит. В приобщените Протокол №121740 от 02.11.2023 г. и Протокол №123135 от 15.12.2023 г. е отразено, че адреса бил посетен с цел връчване на акт, но на него въззивникът не била открита, нито упълномощено от нея лице. Но тези протоколи съдържат непълноти, които опорочават тяхната доказателствена стойност. В предвиденото за това място в бланката не са попълнени данни за конкретното време на посещенията на адреса. Освен това самата утвърдена бланка на протоколите съдържа графа, изискваща посочване, че проверката е осъществена в присъствието/с участието и на други лица, различни от инспекторите по приходите, каквито в случая не са посочени. От протоколите изобщо не става ясно, по кое време от денонощието е посещаван адреса, а това е от съществено значение, доколкото се касае за посещение на домашен адрес и в работно време е напълно нормално, адресатът да не е намерен. Според съдията-докладчик, двукратно посещение на адреса, който е регистриран за дадено лице, в никакъв случай не покрива изискването за щателно издирване и остава напълно неясно, защо е било прието, че нарушителят е бил издирван щателно. Липсват и доказателства, контролните органи да са направили опит да изпратят съответните документи на посочена в търговския регистър електронна поща или да осъществят връзка по телефон, който също следва да е посочен в справката за дружеството.

В този смисъл, съдът намира, че съставения в отсъствие на въззивника АУАН, е следвало да бъде връчен по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, което в случая не е сторено. В този смисъл, неоснователно е становището, че поради налична за ТД на НАП кадрова обезпеченост от връчители, не е необходимо АУАН да бъде връчен от органи на МВР. Наличието на такъв отдел не отменя задължението по чл.43, ал.4 ЗАНН, а и липсват доказателства да са били ангажирани връчители на ТД на НАП Варна за връчване на процесния АУАН, доколкото протоколите от 02.11.2023 г. и от 15.12.2023 г. са съставени от инспектор по приходите и ст. инспектор по приходите, които длъжности не са на връчители. Следва да се отбележи, че редът за връчване на съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК, в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл.32 ДОПК, касае административните производства, но не и административно-наказателните такива, които се развиват по реда на ЗАНН. При тях е приложимо тълкуването, дадено от ВС, а в последствие и от ВКС в редица решения във връзка с чл.269, ал.3, т.2 НПК (чл.268, ал.3, т.2 НПК - отм.), приложим по препращане от чл.84 ЗАНН, според което "щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР." В случая актът е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР ("съответната служба" по смисъла на чл.43, ал.4 ЗАНН), като служителите на МВР имат задължението по чл.43, ал.4 ЗАНН в 7-дневен срок да връчат акта на нарушителя. След като изобщо не са били предприети действия за връчване на акта по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН, то не са били налице и правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административно-наказателното производство по реда на чл.43, ал.6 ЗАНН. В този смисъл наказателното постановление е било издадено след изтичане на шестмесечния срок, визиран в чл.34, ал.3 ЗАНН – едва на 10.11.2025 г., което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. В тази насока е многобройната, константна и изцяло еднозначна съдебна практика на Административен съд – Варна.

3

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените документи удостоверяват категорично, че към крайната дата на законоустановения срок – 30.06.2023 г. от данъчно задълженото лице „Ф. М.“ ЕООД не било изпълнено вмененото задължение по чл.92, ал.2 ЗКПО за представяне на годишна данъчна декларация за 2022 г., както и че съответна декларация не била представена и към момента на извършване на проверката, с което в първия работен ден след изтичане на съответния срок – 01.07.2023 г., е налице неизпълнение на съответното задължение. Поради това и при липсата на каквито и да е данни, въпросното неизпълнение да се дължи на причина извън обхвата на управленските и контролни правомощия на представляващото лице, наличните констатации действително са достатъчни да обосноват основание за ангажиране на неговата административно-наказателна отговорност за нарушение по чл.264, ал.1, вр. чл.261, ал.1, вр. чл.92, ал.1 ЗКПО. Но при изтъкнатите съществени процесуални нарушения и настъпилото поради тях изтичане на установения преклузивен давностен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН, с което е преклудирана възможността за ангажиране на административно-наказателната отговорност на въззивника, опореното НП се явява и материално-правно незаконосъобразно.

При така изтъкнатите съображения, процесното НП подлежи на отмяна поради материално-правна и процесуално-правна незаконосъобразност.

При този изход на спора, предявената от въззивника претенция чл.63д, ал.1 ЗАНН за присъждане на разноски следва да бъде уважена. Но с оглед възражението по чл.63д, ал.2, изр.2 ЗАНН от въззиваемата страна за прекомерност на претендираните разноски – 500.00 лв, чиято стойност надвишава установения минимум от 400.00 лв по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, съобразно критериите по §1а, ал.2, т.2, вр. т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. и предвид несъществения вид и обем, както на проверяваните документи и книжа, така и на приложимата нормативна уредба, съдебна практика и правна литература, а също и минималното необходимо време за проучване на стандартния и елементарен от фактическа и правна страна случай и за изготвяне на процесната жалба при подготовка на делото в досъдебната фаза, както и поради факта, че въззивното производство е приключено в едно съдебно заседание, а и предвид регламентирания коригиращ коефициент за тежест 0.6 на съответния вид административно наказателно дело съобразно Приложение 1 към приетите от ВСС Правила за оценка на натовареността на съдиите, съдът намира, че е налице основание за присъждане на разноски в редуциран с 1/3 размер на платеното възнаграждение за адвокат до сумата 333.33 лв (170.43 €).