Решение № 15 от 11.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Ямбол, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Ил. Чиликова

Членове:

Николай Ив. Кирков

Калина Ив. Стоянова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Ж. П. И. като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252300600295 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл. XXI НПК.

Образувано е по жалби на адв. М. Д. – защитник на подсъдимия В. В Д. от гр. Сливен и на адв. А. Б. – повереник на частните обвинители Т. И. И. и Б. Д.

В. и двамата от гр. Сливен, срещу Присъда № 54 от ** ** **** г. по НОХД № ** **** на Районен съд – Ямбол. С присъдата подсъдимият е признат за виновен за това, че на 15.09.2023 г. около 14:30 ч. на път II-53р км. 140+100, на територията на Община Тунджа, обл. Ямбол, в посока към гр. Сливен, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № * **** КК, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на Б. Д. В. от гр. Сливен средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на раменната кост на дясната ръка, в нейния горен край, в областта на шийката й, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, и на Т. И. И. от гр. Сливен – средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния сегмент на гръбначния стълб, с данни за счупване на телата на 10, 11 и 12 гръдни прешлени без дислокация на костните фрагменти и без данни за стесняване на гръбначно-мозъчния канал, компресия на гръбначния мозък и произтичаща от това неврологична симптоматика, което е довело трайно затрудняване движенията на снагата – престъпление по чл. 343, ал. 3, б. а) във вр. ал. 1, б. б) във вр. чл. 342, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 1 НК му е наложено наказание 1 лишаване от свобода за срок от десет месеца, а на основание чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК на подсъдимия е наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години. На основание чл. 68, ал. 1 НК първоинстанционният съд е привел в изпълнение наказанието от десет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по НОХД № ***/**** г. на Районен съд – Сливен, за което е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Със същата присъда подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 НПК да заплати направените по делото разноски.

Защитникът на подсъдимия във въззивната жалба посочва, че така определеното наказание на подзащитния му е явно несправедливо, тъй като първоинстанционният съд не е отчел всички смекчаващи отговорността обстоятелства по случая и е следвало да приложи чл. 55 НК при определянето му. Счита, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в присъдата не е посочен размера на наложеното наказание и как е изчислена редукцията му, както и защото искане на подсъдимия за разпит на свидетели в съдебно заседание не е било удовлетворено. Посочва, че предвид формата на вината за инкриминираното престъпление (непредпазливост) съдът е следвало да приложи чл. 68, ал. 2 НК. Поради това защитникът моли въззивната инстанция да отмени така постановената присъда и да върне делото за ново разглеждане. Алтернативно моли да бъде намален размера на наложеното наказание като не бъде приложен чл. 68, ал. 1 НК. Предвид това, че жалбата е подадена преди запознаване с мотивите, защитникът не прави доказателствени искания, а посочва, че евентуално ще направи такива и че ще допълни твърденията си след запознаване с мотивите.

Повереникът на частните обвинители в своята жалба моли въззивния съд да увеличи така наложеното на подсъдимия наказание, което същият счита за явно несправедливо като прекомерно занижено. Според него наказанието лишаване от свобода следва да бъде определено към средния размер, предвиден в НК. Прави искане съответно да бъде увеличен размера и на другото наложено наказание – лишаване от право да управлява МПС. Счита, че в случая са налице предпоставките за прилагане на чл. 49, ал. 2 НК. Не се правят доказателствени искания.

В съдебно заседание, където е даден ход на съдебните прения жалбоподателят-подсъдим В. Д., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Д. от АК – Сливен, редовно упълномощен защитник.

Въззиваемите – частни обвинители Т. И. и Б. В., редовно уведомени, не се явяват. Не се явява и адв. Б., техният повереник.

Представителят на прокуратурата счита обжалваната присъда за законосъобразна и обоснована. Във връзка оплакванията във въззивната жалба прокурорът счита наложеното на подсъдимия наказание за явно справедливо като се позовава на аргументите на първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на обжалваната присъда.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба и поддържа, че присъдата е явно несправедлива. Счита, че ако настоящото инкриминирано деяние бъде преквалифицирано, би могло да не се привежда в изпълнение условното наказание на подсъдимия от преходно осъждане. Според 2 защитникът подс. Д. е извършил всичко зависещо от него при пътнотранспортния инцидент, поради което следва да бъде приложена поблагоприятната правна норма. Защитникът иска от въззивния съд да преквалифицира деянието, при което да наложи наказание пробация на подсъдимия.

Окръжен съд – Ямбол след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съгласно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 ал. 1 НПК, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби и с доводите на страните, обсъждайки поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, констатира следното.

Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени от лица, имащи право и интерес да обжалват и в срока по чл. 319 ал. 1 НПК, а разгледани по същество жалбите са неоснователни по следните съображения.

От фактическа страна.

Доколкото първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, възприетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие доказателства. Предвид това, ведно с липсата на спор относно фактическата страна на инкриминираното деяние въззивният съд намира за ненужно да преповтаря същото, което се подкрепя от установеното в чл. 339, ал. 1 и ал. 2 НПК и Решение № *****/** ** ****г на ВКС по н.д. ***/**** **/** ** **** на ВКС к.н. ***/****г. г. и др.

Относимите към решаване на делото обстоятелства са категорично установени в хода на разследването и на съкратеното съдебно следствие в първата инстанция чрез способите и по реда на НПК. Първоинстанционният съд е посочил установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали са установени. Ето защо мотивите на районния съд се споделят от настоящата инстанция.

По доказателствата.

След самостоятелен анализ на всички събрани по делото доказателства Окръжен съд – Ямбол приема, че по несъмнен начин се установява описаната от първоинстанционния съд фактическа обстановка. Доколкото и в тази част не е налице оспорване от страна на защитата, следва да се посочи, че процесуалният закон не задължава въззивния съд да обективира в решението си нов цялостен и пълен анализ на доказателствената съвкупност. Когато мотивира съгласие с възприетите от първата инстанция фактически положения, въззивната такава не е задължена да анализира отново тази съвкупност, а само да даде отговор на доводите на защитата, в какъвто смисъл е Решение № ***/** ** **** на ВКС н.д. ****/****г

Тук следва да бъде отговорено едно от оплакванията във въззивната жалба, а именно че районният съд неправилно не е допуснал до разпит поискани от защитата свидетели. Доколкото подсъдимият в присъствието на защитника си е дал съгласие производството да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК, за защитата не е налице процесуална възможност за искане на разпит на свидетели, доколкото тъкмо 3 това е смисълът от провеждането на тази диференцирана процедура. Ето защо това оплакване е неоснователно.

При така установената фактическа обстановка, проверяващата инстанция намира от правна страна следното.

При правилно изяснена фактическа обстановка в условията на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК районният съд е направил обоснован правен извод, че подс. Д. на 15.09.2023 г. около 14:30 ч. на път II53р км. 140+100, на територията на Община Тунджа, обл. Ямбол, в посока към гр. Сливен, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Астра“ с peг. № * **** КК, е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което е предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на Б. Д. В. от гр. Сливен средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на раменната кост на дясната ръка, в нейния горен край, в областта на шийката й, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, и на Т. И. И. от гр. Сливен – средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на гръдния сегмент на гръбначния стълб, с данни за счупване на телата на 10, 11 и 12 гръдни прешлени без дислокация на костните фрагменти и без данни за стесняване на гръбначномозъчния канал, компресия на гръбначния мозък и произтичаща от това неврологична симптоматика, което е довело трайно затрудняване движенията на снагата.

Правилно първоинстанционният съд е достигнал извода, че подсъдимият е автор на деянието предвид направеното самопризнание, което се подкрепя от показанията на разпитаните по делото свидетели. Обосновано в случая е била запълнена бланкетната норма на чл. 343, ал. 1 НК с нормата на чл. 21, ал. 1 и чл. 20, ал. 1 ЗДвП, доколкото е установено, че подсъдимият се е движил с превишена скорост, поради което изгубил контрол върху управлявания от него автомобил. Въззивният съд споделя изводите на районния съд относно доказаността на причинените на двамата пострадали средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК предвид изготвените и приети съдебномедицински експертизи (л. 35-42, л. 43-60 ДП), ведно с наличието на пряка причинно-следствена връзка между нарушението на специалния закон и настъпването на престъпните резултати, позовавайки се на изготвената и приета съдебна автотехническа експертиза (л. 52 ДП). Като логични, обосновани и правилни се преценяват изводите на първоинстанционния съд относно формата на вината, с която е било осъществено инкриминираното деяние – несъзнавана непредпазливост.

Във връзка изложеното от защитника на подсъдимия в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, че е било поискано преквалифициране на деянието, следва да се посочи, че такова искане защитата прави едва на този етап от наказателното производство. Доколкото страните не са ограничени да правят такива искания по време на цялото наказателно производство, въззивният съд след внимателен преглед на всички събрани доказателства констатира, че не се установяват обстоятелства, които да обосновават приложението на привилегирования състав на чл. 343а НК. Впрочем единствено от разпита на св. М.А (четвъртото лице, присъствало в колата на подсъдимия при инцидента; л. 27, ДП) се извличат данни относно поведението 4 на подсъдимия непосредствено след пътнотранспортното произшествие, които са в обратна на твърдяната от защитата насока. Ето защо настоящият съдебен състав не намира този довод на защитата за основателен.

Предвид изложеното Окръжен съд – Ямбол с оглед всички събрани и кредитирани по делото доказателства достига до извод, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 343, ал. 3, б. а) във вр. ал. 1, б. б) във вр. чл. 342, ал. 1 НК (в редакцията на НК към момента на извършване на деянието).

По вида и размера на наказанието.

Разпоредбата на чл. 343, ал. 3, б. а) НК към момента на извършване на деянието предвижда, че за това престъпление се налага наказание лишаване от свобода за срок от една до шест години.