Определение № 3 от 05.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Пазарджик, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500963 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК във вр. с чл.577, ал.1 ГПК.

Образувано е по жалба от А. Г. Г. и Е. А. Д., и двамата от гр.Батак срещу постановление от 27.10.2025 г. на нотариус Г. К., рег.№387, с район на действие РС – Пещера, постановено по молба-декларация №06-00169/21.10.2025 г., с което е отказано да се признае, че молителите А. Г. Г. и Е.

А. Д. са собственици по наследство и давностно владение общо на 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Батак, Община Батак, област Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност на атакувания отказ. Считат, че по нотариалното дело са представени достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че е налице изтекла придобивна давност в тяхна полза. Освен това, Законът за държавната собственост, който уреждал публичната държавна собственост, бил влязъл в сила от 01.06.1996 г., към който момент били изтекли повече от 15 години от построяването на сградата, следователно била налице придобивна давност в тяхна полза още преди влизане на закона в сила.

Искането е съда да отмени отказа на нотариус Карамитрев, като му се дадат указания за издаване нотариалния акт.

Пазарджишки окръжен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното:

Производството, по което е постановен обжалваният отказ, е започнало по молба-декларация от А. Г. Г., ЕГН ********** от гр.**** и Е. А. Д., ЕГН 1

**********, от гр.****, за признаване право на собственост върху недвижим имот, придобит по силата на наследство и давностно владение, чрез извършване на обстоятелствена проверка, за следния недвижим имот:

5/6 ид.ч. от сграда със застроена площ 37 кв.м., с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Батак, Община Батак, област Пазарджик,одобрени със Заповед №РД-1810/12.04.2011 г. на Изп.директор на АГПКК, последно изменение на КККР, засягащо сградата – заповед за изменение на КККР №18-5017/22.05.2025 г. на Началника на СГКК – Пазарджик, брой етажи – един, предназначение – вилна сграда – еднофамилна, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма.

Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, гр.Батак, м.Самодивска поляна, която представлява горска територия.

В подкрепа на искането са представени писмени доказателства, от които е установено, че процесната сграда с идентификатор 028,7.17.124.4 е построена от молителя А. Г. и покойната му съпруга /починала през 2020 г./ около 1980 г. и оттогава двамата са я владеели открито, постоянно, спокойно, непрекъснато, явно, необезпокоявано и несъмнено и никой не оспорва, че е тяхна. Втората молителка е едно от децата им.

Не са представени строителни книжа /одобрени проекти, строително разрешение/ във връзка с построяване на сградата.

Разпитаните свидетели депозират показания, от които се установява, че не знаят как и кой е разрешил на молителите да построят вилата.

Установява се от удостоверение №8200-747-1/30.10.2025 г., издадено от Областен управител на област Пазарджик, че процесната сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** – публична държавна собственост.

Същото обстоятелство е установено и от нотариуса при извършена от него служебна справка в КАИС портала на АГКК, при което е постановен обжалвания отказ.

При горните факти съдът прие следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По делото не е спорно, че процесната сградата е построена от молителите, както и това, че е разположена в поземлен имот, който е публична държавна собственост.

Спорът се свежда до това може ли да се придобие по давност процесната сграда.

Съгласно чл.86 ЗС, в редакция преди изменението в ДВ бр.31/1990 г., не може да бъде придобита по давност вещ социалистическа собственост /последната според ЗС се разделя на държавна и кооперативна/. След 2 цитираното изменение разпоредбата гласи, че не може да се придобие по давност вещ държавна или общинска собственост, а след изменението в ДВ бр.33/96 г. забраната важи за вещи публична държавна или общинска собственост.

До влизането в сила на Закон за държавната собственост /ЗДС/ на 01.06.1996 г. процесният поземлен имот е бил държавна собственост, а след това публична държавна собственост.

С приемането на ЗДС /обн., ДВ, бр.44 от 21.05.1996 г., в сила от 01.06.1996 г./ се запазва забраната за придобиване по давност на имоти публична държавна собственост. Съгласно законовата разпоредба забраната е пълна и не търпи отклонения.

Правото на строеж по смисъла на чл.63 ЗС съставлява правото на едно лице да построи сграда в чужд поземлен имот и да стане неин собственик, а след като сградата е построена, правото на строеж е правото на едно лице да държи своя сграда върху чужд поземлен имот. Разпоредбите на чл.63-66 ЗС се отнасят до всички случаи за учредяване право на строеж върху чужда земя.

Специални разпоредби, които се отнасят до отстъпване право на строеж върху държавна земя, са записани в чл.15 ЗС (отм.) и в Гл. тринадесета от НДИ (отм.), както и в сега действащата нормативна уредба - чл.86 ЗС и в чл.7, ал.5 ЗДС и чл.86 ЗС.

Съгласно чл.7, ал.5 от ЗДС, в случаите и при условията, определени със закон, с решение на Министерския съвет върху имоти – изключителна и публична държавна собственост, може да се учредяват ограничени вещни права, когато това е необходимо за:

1. изграждане на национален обект;

2. трайно задоволяване на обществени потребности;3. изграждане на линейни обекти на техническата инфраструктура, непопадащи в т.1 и 2 – когато няма друга техническа възможност или когато друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно.

Обобщено, титуляри на правото на публична собственост са само държавата и общините. Имотите публична държавна и публична общинска собственост не могат да бъдат обект на разпореждане, не могат да се продават и не се придобиват по давност. Върху такива имоти обаче могат да се учредяват ограничени вещни права - право на строеж, пристрояване и надстрояване, право на ползване, сервитутни права. Това изключение се прилага само, когато учредяването на правото е допуснато изрично.

В конкретния казус обаче не е налице никоя от посочените хипотези.

По нотариалната преписка не са събрани доказателства, от които да се установява, че сградата е реализирана въз основа на законно учредено право на строеж.

Съобразявайки това, съдът намира, че не съществува възможност сграда, построена в имот към момента публична държавна собственост да бъде 3 придобита по давност. Пречките за това са цитираните по-горе разпоредби.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалвания отказ е правилен и следва да се потвърди.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановление от 27.10.2025 г. на нотариус Г. К., рег.

№387, с район на действие РС – Пещера, постановено по молба-декларация №06-00-169/21.10.2025 г., с което е отказано да се признае, че молителите А. Г.

Г. и Е. А. Д. са собственици по наследство и давностно владение общо на 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Батак, Община Батак, област Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Пазарджик, 05.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20255200500963 по описа за 2025 година Производството е по чл.274 и следващи от ГПК във вр. с чл.577, ал.1 ГПК.

Образувано е по жалба от А. Г. Г. и Е. А. Д., и двамата от гр.Батак срещу постановление от 27.10.2025 г. на нотариус Г. К., рег.№387, с район на действие РС – Пещера, постановено по молба-декларация №06-00169/21.10.2025 г., с което е отказано да се признае, че молителите А. Г. Г. и Е.

А. Д. са собственици по наследство и давностно владение общо на 5/6 ид.ч. от сграда с идентификатор ***. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Батак, Община Батак, област Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор ***.