Присъда № 34 от 07.09.2022, Районен съд - Перник

Мотиви към Присъда № 34 от 07.09.2022г. по нохд № 00716 по описа за 2022г. на Районен съд П.:

С обвинителен акт на Районна прокуратура П. на подсъдимия В. М.

АНД. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.

194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, тъй като на 05.07.2020г., около 04:06 часа, в гр. П., на ул. „Найчо Цанов”, в бл. № 14, от стълбищна площадка на ет.1, пред апартамент № 3 е отнел чужди движими вещи – велосипед марка „Крос”, модел „Декстър” на стойност 624,00 лв (шестотин двадесет и четири лева), от владението на собственика М. В. Т., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, а именно на една година и четири месеца, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66, ал.1 от НК с Присъда № 8848/20.09.2018г., влязла в сила на 06.10.2018г. по нохд № 1479/2018г. на Районен съд Благоевград.

Съдебното производство е проведено по диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК, след като подсъдимият е признал фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират от съда доказателства за тяхната проверка.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, като счита, че от събрания доказателствен материал се налага несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае В.А. за виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл. 58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета.

Подсъдимият В. М. АНД. признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират доказателства за тях. В последната си дума изразява съжаление за извършеното.

Според защитата на подсъдимия – адв. Г.Б. от ПАК, за извършеното престъпление следва да бъде определено наказание при наличие на многобройни по смисъла на чл. 55, ал.1, т.1 от НК смекчаващи отговорността обстоятелства и моли съда да приложи тази разпоредба, след което да редуцира санкцията съгласно чл. 58а от НК.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, събрани по реда на чл.

14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият В. М. АНД. е роден на 17.08.1963г. в гр.Д.. Има основно образование. Не упражнява трудова дейност. Осъждан е многократно, като престъпната му деятелност обхваща различни по вид престъпления, преобладаваща част от които са такива против собствеността – кражби.

Изтърпявал е ефективни наказания лишаване от свобода.

1

Св. М. В. Т. живеела в апартамент № 3, находящ се в гр. П., на ул.

„Найчо Цанов, в бл. № 14, ет.1. На 04.07.2020г. тя оставила личния си велосипед марка „Крос”, модел „Декстър” на стълбищна площадка пред жилището си.

Подсъдимият В. М. АНД., който въпреки, че с Определение № 149 от 15.04.2019г. по чнд № 129/2019г. на Окръжен съд Враца е бил условно предсрочно освободен при остатък от три месеца и шест дни от наложеното му общо наказание по чнд № 2110/2018г. на Районен съд Благоевград, решил отново да си осигури средства за препитание като извърши престъпление. За да реализира своя замисъл той влязъл в ранните часове на 05.07.2020г. във входа на бл. 14, намиращ се на ул. „Найчо Цанов” в гр. П.. Възприел велосипеда на св. М.Т., оставен на стълбищната площадка на ет.1, пред апартамент № 3, който с ръце свалил пред входната врата на сградата. В 04:06 часа подсъдимият излязъл от входа и бутайки велосипеда се отдалечил от блок 14 по ул. „Найчо Цанов”.

Тъй като входът на блока се осветявал от лампа от улично осветление, действията на А. били ясно заснети от монтирана камера на охранителната система за видеонаблюдение.

В хода на досъдебното производство е назначената и изготвена видеотехническа експертиза на предоставените записи от охранителната камера на входа на жилищния блок на пострадалата, чието заключение е, че записите са с качество, което позволява наред с отграничаването на общи признаци, характеризиращи визуализираното лице, за се изведат съвпадения и в частен признак – наличие на кожен дефект (бенка) в областта на ляво слепоочие, поради което е направен извод, че заснетото лице най-вероятно е именно подсъдимия В.А..

Вещото лице по назначената и изготвена в хода на разследването съдебно-оценителна експертиза е оценило инкриминираната вещ на стойност 624,00 лева.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от дадените в хода на досъдебното производство показания на свидетелите М. В. Т. и Р.В.С., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно допълващи се, от заключенията на изготвените и приети по делото видео-техническа и съдебно-оценителна експертизи, доколкото същите са изготвени от компетентни лица в кръга на съответната област и са дали пълни, ясни и обосновани отговори на поставените им въпроси. Видео-техническата експертиза е еднозначна и категорична относно извода, че записа, приобщен по делото чрез съответния носител – СД диск, който е предаден с протокол за доброволно предаване, приложен на л.15 в т.І-ви на дос.п-во, отразява действията на лице идентично с личността на подсъдимия.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, 2 доколкото като допустими и относими доказателствени източници те също допринасят съществено за изясняване на обективната истина по делото.

Установените факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание на 07.09.2022г., одобрено от съда по реда на чл. 372, ал.4, вр. чл. 371, т.2 от НПК.

От правна страна:

Установената фактическа обстановка сочи за осъществен от подсъдимия В.А. от обективна и субективна страна състав на чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като на 05.07.2020г., около 04:06 часа, в гр. П., на ул. „Найчо Цанов”, в бл. № 14, от стълбищна площадка на ет.1, пред апартамент № 3, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи – велосипед марка „Крос”, модел „Декстър” на стойност 624,00 лв (шестотин двадесет и четири лева), от владението на собственика М. В. Т., без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои.

От обективна страна деянието е извършено чрез действие от страна на подсъдимия, който е прекъснал съществуващата върху велосипеда фактическа власт на правоимащото лице и е установил своя трайна такава, с намерение противозаконното му своене за лични нужди.

Съдът прие, че правилно деянието на подсъдимия е квалифицирано като осъществено при условията на опасен рецидив. Видно от приложената по делото справка за съдимост, същият е осъждан многократно с отделни влезли в сила присъди, сред които и с Присъда № 8848/20.09.2018г., влязла в сила на 06.10.2018г. по нохд № 1479/2018г. на Районен съд Благоевград за тежко умишлено престъпление по чл 196, ал.1, т.2, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл.

29, ал.1 б. „а” от НК, за което му е наложено наказание от една година и четири месеца лишаване от свобода, изпълнението на което не е било отложено по чл. 66, ал.1 от НК.

Анализирайки вписаните осъждания в справката да съдимост на подсъдимият, съдът констатира наличие на осъждане на лицето със Споразумение № 8835/20.09.2018г. по нохд № 1395/2018г. по описа на Районен съд Благоевград за деяние, което е в реална съвкупност с престъплението предмет на разглеждане по нохд № 1479/2018г. на Районен съд Благоевград, поради което и с определение по чнд № 2110/2018г. по описа на Районен съд Благоевград, влязло в сила на 29.11.2018г., постановено по реда на 306, ал.1, т.1 от НПК е било извършено групиране на наказанията по влезлите в сила съдебни актове по нохд № 1479/2018г. и по нохд № 1395/2018г. и двете на Районен съд Благоевград, като на А. е било определено да изтърпи ефективно най-тежкото от тях - това от една година и четири месеца лишаване от свобода, наложено с Присъда № 8848/20.09.2018г. по нохд № 1479/2018г. на Районен съд Благоевград. Доколкото престъпленията предмет на разглеждане по нохд № 1479/2018г. и по нохд № 1395/2018г. и 3 двете на Районен съд Благоевград се намират в условията на реална съвкупност и за тях е определено общо наказание, то следва да се приеме че е налице едно осъждане, макар да са постановени различни присъди за отделните престъпления. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 202 от 06.04.2012г. по н.д. № 541/2012г. на ВКС, Решение № 47 от 29.01.2014г. по н.д. № 1969/2013г. на ВКС, Решение № 191 от 10.10.2018г. по н.д. № 699/2018г. на ВКС, и др. При това положение в настоящата присъда следва да намери отражение именно определението по чнд № 2110/2018г. по описа на Районен съд Благоевград, влязло в сила на 29.11.2018г., постановено по реда на 306, ал.1, т.1 от НПК , като осъждане обуславящо квалификацията по чл. 29, ал.1, б. „а” от НК.

Налице е и формалното изискване по чл. 30 от НК, тъй като с Определение № 149 по чнд № 129/2019г. на Окръжен съд Враца, влязло в сила на 15.04.2019г., подсъдимият е бил условно предсрочно освободен от изтърпяване на горепосоченото общо наказание с изпитателен срок от три месеца и шест дни, след което е извършил инкриминирано деяние, предмет на настоящето обвинение, т.е. преди да са изтекли пет години от изтърпяване на предишното общо наказание.

За пълнота на изложеното съдът счита за необходимо за отбележи, че извеждането от настоящия състав на правната квалификация по чл. 29, ал.1, б. „а” от НК от осъждането, постановеното по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК с определение по чнд № 2110/2018г. по описа на Районен съд Благоевград, влязло в сила на 29.11.2018г., не представлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, тъй като същото остава в рамките на предявените с обвинителния акт факти на подсъдимия, че е извършил деянието след като е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, а именно лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца, изпълнението на което не е отложено по реда на чл. 66 от НК. Предвид тези съображения не е налице накърняване на правото на защита на подсъдимия, тъй като на същия са били предявени всички обстоятелства от значение за определяне на фактическия състав на престъплението и защитата му е била съобразена с тях.

От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл като форма на вината, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на същото, а именно, че с противоправните си действия прекъсва владението върху чужда движима вещ и установява своя фактическа власт върху нея, предвиждал е настъпването на общественоопасни последици и е искал това, като е действал с намерение да свои велосипеда в свой интерес.

Причини за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на подсъдимия и пренебрежителното му отношения към чуждата собственост.

По вида и размера на наказанието:

С оглед изложените правни изводи, съдът призна подсъдимият В. М.

4

АНД. за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а” от НК.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на дееца съдът определи наказанието при условията на чл.58а, ал.1, вр. с чл. 54 от НК, предвид императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК, като отчете следното:

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства прие сравнително невисоката стойност на предмета на престъплението, която е 1.02 пъти размера на една минимална работна заплата към момента на извършване на престъпното посегателство, механизма на неговото осъществяване, който не се отличава от останалите случаи на престъпления от този вид, изразеното съжаление за извършеното, което води до извод, че обществената опасност на конкретното престъпление не е голяма.

Направеното самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК съдът не третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, предвид диференцирата процедура на съкратеното съдебно следствие, по която протече производството пред съда, в какъвто смисъл е и т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 06.04.2009 г. по т.д. № 1/2008 г. на ВКС.