Решение № 425 от 07.07.2020, Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. Плевен,…7.....юли…..2020.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. възз. състав в публично заседание на…ДЕВЕТИ……..ЮНИ…………. през ДВЕ ХИЛЯДИ и ДВАДЕСЕТА година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА при секретаря.......ВЕРГИНИЯ…ПЕТКОВА,…като…разгледа… докладвано от….съдия…ЯНКУЛОВА…ВЪЗЗ…ГР.Д.№…273…. по…описа…за…2020г,…за да се произнесе, съобрази следното:

Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано на основание въззивна жалба, подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението “- МВР ( ГД“ПБЗН“-МВР) чрез пълномощника гл.юрк.Н. – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№474/2019г. по описа на Районен съд – гр.Червен бряг, срещу постановеното по делото съдебно решение

№375/29.10.2019г.,с което са уважени обективно съединените осъдителни искове с правно основание чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, предявени от ищеца А.Т.А. , чрез пълномощника адв. Вл.В. от АК-Плевен, и са присъдени разноски.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави се искане да бъде отменено и вместо него Окръжният съд да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция. Въззивната жалба е подробна. В нея се излагат многобройни оплаквания и съображения за неправилност на обжалваното решение, които се свеждат до следното: Незаконосъобразно съдът е допуснал субсидиарното приложение на НСОРЗ при заплащане на нощния труд на служители на МВР. Заплащането на труда на работещите в МВР е уредено в ЗМВР и в специалните

Наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи, поради което общите разпоредби та КТ, на които се позовават ищецът и съдът, са неприложими.

В съдебно заседание е представена молба със съдържание на писмена защита, представена от гл.юрк. Г.Д., с която се поддържа изразеното становище по въззивната жалба.

Ответникът по въззивната жалба не е подал писмен отговор, не се е явил в открито с.з. на въззивната инстанция и не е представил доказателства.

Плевенският окръжен съд, като провери обжалваното решение с оглед изложените оплаквания във въззивната жалба и обсъди събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба на

Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР- ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№474/2019г. по описа на Районен съд –гр.Червен бряг, срещу постановеното по делото съдебно Решение №375/29.10.2019г.,е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д.№474/2019г. по описа на Районен съд – Червен бряг е образувано на основание обективно съединени искове за парични вземания с правно основание по чл.178,ал.1,т.3 във вр. чл.179,ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, с цени, обуславящи родова подсъдност на РС като първа инстанция, предявени от ищеца ( понастоящем ответник по въззивната жалба) А.Т.А. срещу ответника ( понастоящем въззивен жалбоподател) ГД“ПБЗН“- МВР.

В исковата молба се твърди следното: В процесния период от 15.05.2016г. до

31.03.2019г., ищецът е работил на длъжност “Началник дежурна смяна“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-гр.Червен бряг при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен – Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-София, МВР. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. На основание чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Редът за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи. В процесния период – 01.06.2016 г. – 31.12.2017 г., е действала Наредба № 8121 з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.), като в нея липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер на 0.143, като е отпаднал с Наредба №8121з-592/25.05.2015г., съответно с този коефициент се получава чисто часовете, преобразувани от нощен труд в дневен труд, което е идентично с приложението на коефициент 1.143 при спазване формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой нощни часове.

В съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място За процесния период

– 15.05.2016 г. до

31.03.2019 г., е положил нощен труд, както следва: Общо за 2016 г. – 0часа; За 2017г.- общо 237ч; За 2018г.- общо 588 часа; За 2019г. – 104ч, Или общо за претендирания период – 1726 часа нощен труд.

. Заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над тези установени за работно време. В конкретния случай, за процесния период е положил общо 1726 часа нощен труд, който следвало да се преизчисли с коефициент 1.143 и съответно възлиза на 133 часа, който следва да бъде заплатен допълнително.Съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.13лв. или за 133 часа нощен труд, му се дълги сумата от 1081.29лв.

Прави се искане, съдът постанови решение, с което да осъди ответника на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР да заплати на ищеца сумата от 1081.29лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 15.05.2016 г. – 31.03.2019 г., ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното изплащане на сумата,както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от ответника – ГД“ПБЗН“-МВР, чрез пълномощника гл. юрк.Г.Д.. В него се изразява становище за неоснователност на предявения иск и се предлага да бъде отхвърлен, като се излагат подробни съображения. Изтъква се, че относима правна уредба за заплащане на допълнително възнаграждение за положен нощен труд, се съдържа само в подзаконовите нормативни актове, издадени от министъра на вътрещшните работи, а субсидиарно приложение на разпоредбите на КТ е неприложимо.

По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза.

В открито съдебно заседание, проведено на 03.10.2019г., съдът по искане на процесуалния представител на ищеца, е допуснал изменение на иска, чрез намаляване на цената му до размер на сумата от 937.68лв., посочена в заключението на съдебно-счетоводната експертиза.

Районен съд – гр.Червен бряг се е произнесъл с обжалваното Решение №375/29.10.2019г., с което е постановил следното:

Осъдил е на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1, вр.чл.187 ЗМВР, Главна дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“ МВР, с адрес за призоваване гр. София, ул. „П. “, № 171а да заплати на А.Т.А., с ЕГН ********** ***, сумата от 937,68 лв.

/деветстотин тридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща неизплатено възнаграждение за 132,847 часа /след превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от 15.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото /15.05.2019 г./ до окончателното ѝ изплащане.

Осъдил е на основание чл.78, ал.1 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“ МВР, с адрес за призовоаване гр. София, ул. „П. “, № 171а да заплати на А.Т.А., с ЕГН ********** ***, сумата 300.00 /триста/ лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Осъдил е на основание чл.78, ал.6 ГПК Главна дирекция „Пожарна безопастност и защита на населението“ МВР, с адрес за призовоаване гр. София, ул. „П. “, № 171а, да заплати по сметка на Червенобрежки районен съд държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 37,50 лв. /тридесет и седем лева и петдесет стотинки, както и 140 /сто и четиридесет/ лв. възнаграждение за вещо лице.

Въззивният съд приема, че в обжалваната част, с която е уважена исковата претенция, постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО, ДОПУСТИМО и ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение, съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

За да се произнесе относно правилността на обжалваното решение, съдът съобрази следното:

Безспорни между страните са следните обстоятелства, които се установяват от неоспорените писмени доказателства и от направените признания:

Ищецът А.Т. А. през периода от 15.05.2016г. до 31.03.2019г.е заемал длъжността “Началник дежурна смяна“ в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“-гр.Червен бряг при Областна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-Плевен – Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-София, МВР.

Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени ( дневна и нощна), като нощната смяна е от 22.00ч. до 06.00ч. и с продължителност 12часа при сумарно изчисляване на работното време съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР.

Спорни между страните са въпросите: Допустима ли е трансформация на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен, на какво основание и в зависимост от това дължи ли ответникът заплащане на ищеца на възнаграждение за извънреден труд и в какъв размер?

За да се произнесе по спорния въпрос, възивният съд съобрази следното:

Отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл. по аргумент от чл. 142 ал.

2 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24- часови смени-сумирано за тримесечен период. Съгласно разпоредбата на чл. 187 ал. 5 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (от 22. 00 часа до 06. 00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай приложими в отношенията между страните са и разпоредбите на чл. 187,ал. 5- 6 от ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

От съществено значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор е обстоятелството дали по отношение на ищеца намира приложение нормата на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. В тази връзка следва да се отбележи, че според чл. 187 ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Хронологията на издадените такива наредби е следната: за периода от 19. 08.

Разпечатката съдържа 48 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1a9cdb1-4c67-4f0e-989f-4a70630bc23b