Решение № 6518 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6518 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Д. К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100506570 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №6570/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А. Н. Е. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №3994 от 10.03.2025 г постановено по гр.д.

№36922/23 г на СРС , 38 състав , в частта , с която е отхвърлен иска да въззивника да се осъди на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД „Сити Кеш“ ООД ЕИК 202531869 гр.София да му заплати сумата от 10 лева частичен иск от 88,55 лева платена при начална липса на основание сума по договор за паричен заем №706752 от 15.07.2022 г . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . Неоснователно платената сума се основава на нищожна неравноправна клауза в договора за заем .

Незаконосъобразно първоинстанционният съд не е допуснал ССЕ , с която въззивникът да докаже иска си .

Въззивемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. По делото не е доказан фактическия състав на неоснователното обогатяване – ищецът да е платил процесната сума .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 19.03.2025 г и е обжалвано в срок на 11.03.2025 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

1

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост , като такива основания в случая не се констатират . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли посочения иск СРС е приел , че ответникът не е предоставил на ищцата „реална услуга“ срещу заплащане на такса „експресно разглеждане“ по чл.3.10 от договор за паричен заем №706752 от 15.07.2022 г . Клаузата е нищожна и това се признава от ответника . От друга страна ищцата не е доказала , че е заплатила по нищожната клауза „поне 10 лева“.

Решението на СРС е правилно като краен резултат .

В частта , в която СРС е „признал за установено“ , че клаузата на чл.3.10 от договор за паричен заем №706752 от 15.07.2022 г е нищожна първоинстанционното решение е влязло в сила . Пред настоящата инстанция се спори по въпроса дали е налице недължимо плащане от страна на ищцата въз основа на въпросната клауза .

Още с исковата молба ищцата е поискала допускане на ССЕ , с която да се установи какви суми е платила по договора и с евентуалните плащания какви задължения по договора за заем са били погасени .

С определение от 18.03.2024 г СРС е отложил произнасянето си по искането за допускане на ССЕ . В о.с.з на 01.07.2024 г не се е произнесъл по искането и е обявил делото „за решаване“. Не се докладвал молба на ответника от 28.06.2024 г с приложени писмени доказателства , включително процесният договор за паричен заем и данни за плащане на 400 лева от ищцата .

С определение от 27.09.2024 г СРС е отменил определението си за даване на ход по същество и е дал указания на ответника „да се запознае с досието на делото“ и да вземе становище по предмета му . Ответникът е подал „уточнение“ от 08.10.2024 г . От своя страна с молба от 18.11.2024 г ищцата е поискала да се постанови неприсъствено решение .

С молба от 13.02.2025 г ответникът е признал , че е получил плащане от 10 лева от ищцата , но е заявил , че това не е признание на иска за неоснователно обогатяване . СРС е отхвърлил процесния иск за неоснователно обогатяване като недоказан .

При тези данни настоящият съд е счел , че е налице основание по чл.266 ал.3 ГПК за допускане на ССЕ . Същата е допустимо и относимо доказателство , което не е допуснато от първоинстанционния съд поради допуснати от същия процесуални нарушения .

2

Според приетата пред настоящия съд ССЕ на вещото лице Т. М. , на 25.07.2022 г ищцата е заплатила на ответника сума от 400 лева , с която е заплатена единствено дължима главница . Липсва заплащане на недължими суми за лихви или други вземания на„Сити Кеш“ ООД основаващи се на нищожни и/или неравноправни клаузи .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .

Доказателства за разноски от въззиваемата страна не са представени и такива не се присъждат .

Поради материален интерес под 5000 лева на основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното , СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №3994 от 10.03.2025 г постановено по гр.д.№36922/23 г на СРС , 38 състав , в частта , с която е отхвърлен иска да А. Н. Е. ЕГН ********** от гр.София да се осъди на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД „Сити Кеш“ ООД ЕИК 202531869 гр.София да му заплати сумата от 10 лева частичен иск от 88,55 лева платена при начална липса на основание сума по договор за паричен заем №706752 от 15.07.2022 г ; както и в частта за разноските .

Решението не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3