Решение № 260456 от 16.04.2021, Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260456 / 16.4.2021г. гр. Перник, 16.04.2021 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.

Костадинова гр.д. № 6442 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: ********* в качеството му на цесионер по рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него /от 05.07.2019 г./ – сключен между ищеца и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: *********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Иван Недков, срещу П.А.В., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от общо 2352.04 лева, от които сумата от 1 887.42 лева – представлява главница по договор за кредит № CREX-16441697/02.10.2018 г., 238.08 лева – представлява възнаградителна лихва за периода от 20.01.2019 г. /падеж на първа неплатена погасителна вноска/ до 20.03.2020 г. /падеж на последна погасителна вноска/ и 226.54 лева – представлява обезщетение за забава, дължимо за периода от 21.01.2019 г. до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за кредит № CREX-16441697/02.10.2018 г., сключен между ответника и дружеството „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. Посочва се, че кредитополучател и кредитодател са договорили параметрите на договора – като в заем на кредитополучателя е отпусната сумата от 1949 лева, но страните са уговорили към договора да бъде сключена и застраховка при цена на премията от 280.66 лева. Твърди се, че е уговорено застрахователната премия да бъде заплатена от кредитодателя на застрахователя, а впоследствие кредитополучателят да заплати стойността на премията на кредитодателя на равни вноски, включени като част от вноските по кредита. По тези съображения се уточнява, че стойността на премията от 280.66 лева е включена към главницата по кредита или че кредитът е в общ размер от 2229.66 лева.

На следващо място се твърди, че процесните вземания се прехвърлени на дружеството ищец чрез договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него от 05.07.2019 г. Уточнява се, че са направени опити длъжникът ответник да бъде уведомен за цесията, но писмата в тази връзка са се връщали като непотърсени.

По тези съображения се прави искане длъжникът да се счита уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба.

Посочва се, че ответникът е спрял да изпълнява задълженията си по договора за кредит, който е с краен падеж 20.03.2020 г., поради което и предсрочна изискуемост на вземанията не е обявявана, а пълният им размер е падежирал още към датата на образуване на заповедното производство.

Излагат се подробни доводи, че ищецът, а и дружеството кредитодател не са банки, а небанкови финансови институции, поради което спрямо тях не намирали приложения разясненията, дадени в т. 18 към ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: договор за кредит № CREX-16441697/02.10.2018 г. с общи условия; сертификати за застраховка с общи условия, служебен бон, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и допълнителни споразумения към него, приложение № 1 към рамковия договор от 05.07.2019 .г., два броя писмено потвърждение, два броя пълномощни, уведомително писмо и известие за доставяне.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото, чрез сина му – И. В., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът П.А.В. никога не е закупувал климатик и не притежава такъв. Ответникът бил сключил договора за кредит, доколкото бил подведен от трети лица /неназовани в отговора/ да вземе кредита на свое име. Излагат се подробни доводи, че срещу ответника е извършено престъпление и същият е бил измамен. Същевременно се твърди, че ответникът е в тежко здравословно състояние, като има ниска пенсия и средствата от същата са му необходими за лекарства и храна. В същото положение била и съпругата на ответника. При съобразяване на тези обстоятелства се иска претенциите да бъдат отхвърлени, доколкото били непосилни и представлявали стрес за ответника и семейството му.

В съдебно заседание, проведено на 22.03.2021 г., от процесуалния представител на ищеца е постъпила писмена молба, с която изразява становище за неоснователност на възраженията на ответника. Иска се исковите претенции да бъдат уважени. Уточнява се, че по кредита до датата на цесията са извършени плащания в общ размер от 425.10 лева. Същите покривали три вноски по кредита като били погасени 342.24 лева главница и 82.86 лева възнаградителна лихва. След цесията плащания към новия кредитор не били извършвани.

Ответникът

П.А.В. се явява лично в съдебно заседание и заедно със съпругата си. Потвърждава подадения от сина му писмен отговор и иска претенциите да бъдат отхвърлени. Излага подробни доводи, че подписал договора за кредит, доколкото бил подведен от трети лица, при които работел и които го уверили, че няма да претърпи неблагоприятни последици.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 260140/24.09.2020 г. по ч.гр.д. № 5131/2020 г. по описа на РС Перник.

Последната е връчена на длъжника П.А.В..

От представено по делото копие от договор за потребителски кредит № CREX-16441697 от

02.10.2018 г. и погасителен план към него се установява, че на 02.10.2018 г. между дружеството „БНП

Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България”, с ЕИК: ********* като заемодател и ответника като заемополучател, е сключен договор за паричен заем при следните параметри: цена на стоките: 1949 лева, размер на кредита: 2229.66 лева, срок на кредита 18 месеца – с падеж на първа вноска 20.10.2018 г. и с падеж на последна вноска – 20.03.2020 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 19.89 % и лихвен процент /ЛП/ 18.27 %. При тези параметри общото задължение по кредита е в размер на 2550.60 лева при ежемесечна погасителна вноска в размер на 141.70 лева. В договора в раздел „финансирани стоки и услуги” е включена и застрахователна премия в размер на 280.66 лева – за застраховка „сигурност на плащанията”.

От приложени по делото сертификат № CREX-16441697 с приложени Общи условия за застраховка „Закрила на плащанията плюс” на кредитополучатели на кредит за покупка на стоки на изплащане, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България” и сертификат № CARD-16441697 с приложени Общи условия за застраховка „Защита на плащанията по кредитни карти” на кредитополучатели по договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон

България” се установява, че ответникът е посочен като застраховано лице и е положил подписа си в двата сертификата.

На следващо място от представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и приложение № 1 към него, се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, с ЕИК: *********/„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”, с ЕИК: ********* е прехвърлило на ищцовата страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД вземания към П.А.В., произтичащи от договор № CREX-16441697 – отпусната главница /без застраховка/ - 1 949 лева; остатък главница – 1887.42 лева, остатък договорна лихва – 238.08 лева и остатък лихва за просрочие – 70.53 лева. Съгласно дефиницията, дадена в рамковия договор, „вземания” представляват всички суми по договори за кредит, сключени с ФЛ, които включват, но не се ограничават до: главница, лихва, просрочена лихва, неустойки, такси и разноски – като тези вземания се определят именно в приложение № 1 към договора.

По делото е приложено и пълномощно, от което се установява, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да извърши всички действия по уведомяване на длъжниците за сключения договор за цесия. Видно от уведомително писмо „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството си на пълномощник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е отправила уведомления до ответника за извършената цесия. Уведомлението е изпратено по пощата, но видно от приложените разписка към него, същото не е получено от ответника В.. Исковата молба и приложенията към нея в това число уведомление за цесията, са връчени на ответника лично.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Исковете са с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.

86, ал. 1от ЗЗД вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземанията на ищеца към ответника по договор за потребителски кредит № CREX-16441697 от

02.10.2018 г., за които е издадена заповед № 260140/24.09.2020 г. по ч.гр.д. № 5131/2020 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока по чл. 414 от ГПК е депозирал възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.

Ответникът по настоящото производство има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане. В настоящия случай следва да бъде установено и заплащане от страна на кредитодателя на застрахователната премия на застрахователя по закупена допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Същият е сключен на 02.10.2018 г., поради което са приложими разпоредбите на ЗПК (обн.

ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в редакцията си от ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г.). Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК, който е приложим в настоящия случай, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му (т. 9); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т. 10), условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).