Решение № 2214 от 09.06.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№2214/9.6.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, проведено в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МИХАИЛ МИХАЙЛОВ при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №16521 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба предявена от Я.Х. М., ЕГН ********** *** срещу ************************** гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ул. Ц.К.№2, представлявана от Д.С.Пв качеството му на Директор, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1965,44 лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 235,66 часа за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1648 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 287 лева– мораторна лихва за периода 01.10.2016г.-30.09.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че през периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд като „младши инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“, което е на структурно подчинение на ОД на МВР Варна. Орган по назначаването се явява Директорът на ОД на МВР – Варна по силата на чл. 159 ал. 1 от ЗМВР и Заповед 8121з-140/24.01.2017г. на Министър на вътрешните работи, обн.

ДВ бр. 13/2017г. Ищецът е със статут на държавен служител и е полагал труд на 12 часови смени при сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Твърди, че от 14.10.2016г. работното време на държавни служители се изчислява в работни дни сумирано за тримесечен период, а преди това – ежемесечно. Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За процесния период ищецът е положил 1648 нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1883,66 часа.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Не се спори, че ищецът през процесния период е бил държавен служител и че работата му е изпълнявана на смени при сумирано изчисляване на работното време. Твърди обаче, че целият положен от ищеца извънреден труд му е бил заплатен своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 от ЗМВР, доколкото приложимите за ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл и КТ.

Сочат, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорват приложимостта на

Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни служители, какъвто е ищецът. Считат, че за ищеца са приложими само нормите на ЗМВР.

Сочат, че съгласно чл. 178 ал. 1 от ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се изплащат на служителите на МВР и съгласно чл. 179 от

ЗМВР, работно време през нощта е с продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч.

Оспорват часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Представена е кадрова справка на ищеца, от която се установява, че за периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд като като „младши инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“.

Депозирано е заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза изготвено от в.л. Д.П., от което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от 01.10.2016г.-30.09.2019г., възлизат на 1939 часа, като на ищеца са заплатени 484,75 лева или от по 0,25 лева на час.Преизчислен положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 2217 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 278 часа – дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 278 часа не е изплащан на ищеца за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. Общата сума за посочените 278 часа извънреден труд за периода 01.10.2016г.-30.09.2019г. възлиза на 1951,80 лева, а размера на мораторната лихва за забава възлиза на 240,24 лева.

Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като ищецът заема длъжността „младши инспектор“ в Сектор „Пътна полиция“.

Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от