Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 580 от 12.04.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 440/2024
Вид
Протокол № 580
Подписан
12.04.2024
В сила
12.04.2024
Състав
Ирена Николова Петкова, Ивелина Владова, мл.с. Марина Кирилова Семова

Цитирани разпоредби

  • чл. 266, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 580 гр. Варна, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20243100500440 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:36 часа се явиха:

Въззивникът Д. Д. Д., редовно призован, явява се лично. Представлява се от адв. Д.

П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Въззиваемата М. Г. С. , редовно призована, явява се лично. Представлява се от адв.

К. М., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Адв. П.: Да се даде ход на делото.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните намира, че не са налице пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ПРЕПРАЩА в доклада си към Определение № 971/14.03.2024г. , с което определение е извършен доклад на въззивната жалба, както и на депозирания срещу жалбата писмен отговор.

Адв. П.: Поддържам въззивната жалба, оспорвам отговора. Нямам възражения по доклада на делото, запознат съм.

Адв. М.: Оспорвам жалбата, поддържам отговора.

Имам възражение по доклада на делото, т.к. съдът е приел, че първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения, като не е допуснал втори свидетел, като изцяло се е доверил на изложеното от колегата в жалбата. Вярно е, че с определението си ВРС допусна по един свидетел, но в съдебно заседание, като моля да обърнете внимание в протокола изготвен на 28.11.2023г., в окончателния доклад по делото, е записано, че са допуснати по двама души свидетели. Тогава нито една от страните нямаше възражения. Когато, съдът ни 1 пита дали имаме някакви искания, заявихме, че нямаме, водихме по един свидетел и всеки от тях беше разпитан. Затова считам, че нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 от ГПК, няма допуснато от съда.

Протоколът е изготвен на 28.11.2023г., където в края на доклада, е записано: ,,по двама души свидетели“. Това, че страните са се отказали от втория свидетел, не е нарушение на съда.

Моето възражение е да измените определението си и да не допускате разпит на свидетели днес. Само в тази част имам възражения по доклада на делото. В този смисъл, желаем да измените определението си в частта, относно допуснатите свидетели.

Адв. П.: В посочения от колегата адв. М. протокол, аз такова нещо не виждам записано.

В началото съдът с доклада си от 09.02. допусна по двама души свидетели, по-късно след смяната на докладчика с определение от 31.08.2023г., беше допуснато изменение на това определение, като ни беше дадена възможност да разпитаме по един свидетел в съдебно заседание. В протокола от 28.11.2023г. липсва определение на съда, че изменя доклада от 31.08.2023г., където е посочено да се води по един свидетел.

СЪДЪТ намира, че не са налице основания за преразглеждане на определението от разпоредително заседание в частта по доказателствените искания, доколкото, макар и съдът действително да е постановил определение в открито съдебно заседание на 28.11.2023г., с което да е казал, че допуска по двама души свидетели на страните, то такава възможност практически не е дадена, доколкото с предходно определение страните са били уведомени, че им се допуска по един свидетел, респективно само по един страните са ангажирали за насроченото открито съдебно заседание.

Поради което и СЪДЪТ намира, че не са налице основания да се приеме, че горното не представлява процесуално нарушение и

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за преразглеждане на определението от закрито заседание, с което са допуснати до разпит по един свидетел на двете страни.

Адв. П.: Нашия свидетел се казва В.Т.Я..

ДОПУСКА до разпит в днешно съдебно заседание водения от въззивната страна свидетел – В.Т.Я..

ВПИСВА същия в списъка на лицата за призоваване.

СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля В.Т.Я. и СНЕМА самоличността на същия:

В.Т.Я. роден на ***г., женен, неосъждан, български гражданин, без родство и дела със страните по делото. Предупреден съм за наказателната отговорност по чл.290 НК за лъжесвидетелстване. Обещавам да говоря истината.

2

На въпросите на адв. П.:

Свид. Я.: Познавам Д. Д. от 1992г., а М. я познавам от 2002г.

С г-н Д. се запознах в пожарната, когато той съгласуваше проектите и трябваше да имаме разрешение за разтоварване на едни кораби, тогава от пожарната ни изпратиха него, защото той тогава работеше в пожарната. След това през 2002г. се запознах с М.. Той ме запозна с нея на изложението ,,Трите ключа“ в Спортна зала. Не знам дали към него момент той е работил все още в пожарната. Към 2002г. той беше станал вносител на врати, тогава за пръв път ми показа гаражна врата ,,Хьорман“.

Работил съм в неговата фирма през 2010г. първо за девет месеца, след това отново работих във фирмата му от 2015-2021г. за втори път. След тези първи девет месеца през 2010г. до 2015г. имах дистрибуторски договор с неговата фирма, а преди това бях като дистрибутор. За периода от 2010-2021г. сме имали служебни отношения с Д.. Офиса на фирмата се намира в кв. ,,Ч.“ ***. Всеки ден минавам оттам, защото живея в близост в кв.

,,Ч.“.

Когато аз работих в тази фирма на мен шеф ми беше Д. Д., а Д.а не работеше там в офиса. Това е първия път през 2010г., тогава М. не работеше във фирмата. Д. е техният син.

Г-жа Д.а идваше в офиса на фирмата. Д.а престана да посещава офиса на фирмата около 2012-2013г. Д. Д. след 2012г. май само един-два пъти го виждах в офиса на фирмата. Знам, че Д. Д. замина за Германия. След като той замина за Германия, М. не съм я виждал в офиса на фирмата.

Д.и живеят на Манастирски рид. Ходил съм там, за да помагам всяка година, когато трябва да се изчисти басейна, платнището, като се налага съм ходил. До 2021г. включително съм ходил да помагам в къщата им. Семейни приятели не сме били, но съм ходил, ако има нужда да се почисти басейна, ходил съм само да помагам. Ходил съм и през почивните дни и през седмицата. Г-н Д. се грижеше за поддръжката на двора. Д.а не съм я засичал там, само един път, и тя излизаше.

На въпросите на съда:

Свид. Я.: Ходил съм да помагам по двора и басейна, аз и работниците като сме били там, жената не сме я виждали. Работихме навън, в къщата вътре не сме влизали, само ако трябва да ходим до тоалет. На двора М. не съм я виждал, само един път я видях и тя излезе.

Работихме на двора, ние вътре не сме влизали.

На въпросите на адв. П.:

Свид. Я.: М. управляваше лек автомобил, марка ,,Ситроен“ Ц3, зелен. Колата стоеше в двора. Когато съм ходил колата не съм я виждал там, както вече казах през деня съм ходил там. Д. казваше, че съпругата му я няма, че е излязла, че отива да се разхожда с приятелки.

На въпросите на съда:

Свид. Я.: С нея не сме си говорили, виждали сме се два-три пъти, когато е била на 3 разходка със сестра си. Не знам дали е работила през този период, Д. не ми е споделял да е работила.

На въпросите на адв. П.:

Свид. Я.: От Д. знам, че са се разделили месец ноември 2022г. Каза ми, че са се разделили, т.к. си говорихме по някакъв повод. В жилището на Манастирски рид остана да живее Д. с майка си.

На въпросите на съда:

Свид. Я.: През 2022г. продължих да съм дистрибутор и той ми сподели, че се е разделили със съпругата си и тя се е изнесла от жилището.

С Д. приятели не сме били, той ми беше началник, добри познати сме и сме си споделяли по повод на това, че аз гледах майка ми, а той тогава ми помогна с кола, в такъв смисъл познати, а и се познаваме от 30г. Не ми е казвал защо са се разделили, каза ми го като факт.

На въпросите на адв. М.:

Свид. Я.: Почистването на басейна, когато съм ходил, ставаше от 10-10:30ч. сутринта до към 16-16:30ч. Не съм ходил сам, а с колеги. Ходили сме със С., който почина, един градинар, забравих му името, казваше се П. (името П. беше подсказано от въззивника Д.). Като сме ходили там Д. си беше в градината, режеше клони, занимаваше се с градината. Извън тези случаи не съм ходил в дома им по друг повод.

От г-жа Д.а знам, че тя не е работила на трудов договор във фирмата. Това го знам от нея. Д., синът им, беше шеф във фирмата. Виждал съм М. във фирмата. Последния спомен, който имам е да организира с двете момичета един театър. Тя помагаше във фирмата на М., сина им. По колко време на ден е била в офиса не мога да кажа, не ми е било приоритет да знам по колко време е била в офиса. По всяко време на деня съм я виждал, когато съм ходил.

Г-н Д. идваше на работа понякога с костюм, обличаше се нормално, не е бил като клошар. Идвал е и с дънки, и с костюм. Не знам какво разбирате под ,,обгрижен мъж“, защото аз съм мъж и гледам на нещата по различен начин. С мръсни дрехи не знам дали е идвал в офиса, не съм му мирисал дрехите.

Адв. П.: Противопоставям се на този въпрос, Вие виждате г-н Д. как изглежда.

Свид. Я.: Не мога да дам отговор дали е бил изпран и изгладен, идваше нормално облечен. Не е идвал както бяха монтажниците с работни дрехи, не е бил с мръсни работни дрехи, защото те си идваха с работни дрехи, а той си беше нормално облечен.