Решение № 288 от 10.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 288 гр. Варна, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20263110200355 по описа за 2026 година като разгледа докладваното от Христо М.Минев Административно наказателно дело № 355 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 145 АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона на Министерството на вътрешните работи.

Образувано е по жалба от В. Н. З., ЕГН ********** от гр.Варна, срещу Заповед за задържане рег. № 46033-5/01.02.2026г., издадена от полицейски орган – Д-В.В. на длъжност **** при * – ОД МВР Варна.

В подадената жалба се релевират оплаквания за нарушение правата и принуда за участие в разследване на митническите органи. Не сочи други основания, не претендира присъждане на разноски по делото. незаконосъобразна атакуваната заповед.

Иска се да бъде отменена изцяло като

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се явява лично, поддържа жалбата си и моли да бъде отменена изцяло обжалваната от него заповед.

Административният орган и ответник по жалбата – полицейски орган, заемащ длъжността **** при * – ОД МВР Варна – Д-В.В. - редовно призован, не се явява лично, не се представлява, липсва изразено становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

От представената и приобщена по делото административна преписка по издаване на оспорената заповед се установява, че с атакуваната заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т.

1 ЗМВР, за срок от 24 часа, В. Н. З. е бил задържан в помещение за временно задържане на 1

РУ на МВР. Като основания за задържане е посочена нормата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

Посочено е, че: „във връзка с чл.270 от НК – лице, което пречи на орган на властта“.

Заповедта е издадена в 00.10 часа, на 01.02.2026г. като в същата е отбелязано, че задържаният е освободен в 06,20 часа на 01.02.2026г. По делото не е представено копие от книгата за задържани лица, поради което и не е установено от съда има ли отразяване в нея и какво е то, ако има такова.

На основание чл. 80 от ЗМВР е извършен обиск на лицето В. Н. З., за което е съставен нарочен протокол, подписан от полицейският орган, обискирания и един свидетел, като екземпляр от същия е връчен с разписка на В. З.. Със същия протокол е иззета личната карта на З..

На задържаното лице била връчена декларация с правата му - част 1 и част 2. В част 2 е описано, че З. не е пожелал адвокатска защита и че не желае член от семейството му да бъде уведомен за задържането му, не желае извършването на медицински преглед, не е декларирал наличието или липсата на здравословни проблеми, не е отразено и наличието или липсата на наобходимест от спазване на режим по медицинско предписание или диета.

Задържаният З. не е бил отвеждан за извършването на медицински преглед в специализирано здравно заведение и не е получавано заключение относно здравословното му състояние.

Видно от приложената по делото призовка, В. Н. З. е призован да се яви на 04.02.2026г. в 14.00часа в ТД на Митница Варна, пл.“Славейков“ №2 ет.1 стая №109 за процесуално следствено действие – разпит в качеството му на свидетел по ДП №2/2026г. по описа на ТД „Митница Варна“.

По настоящото производство не са представени доказателства за установяване наличието на обвиняем по посоченото ДП№2/2026г по описа на ТД „Митница Варна“.

По делото не е приложена служебна бележка или друг надлежен документ установяващ, че мл.инсп. Д-В.В. към 01.02.2026г. заема длъжността **** в 5РУ ОД МВР Варна, но този факт не се оспорва от жалбоподателя.

На съдът е служебно известно, че на 01.02.2026г. в РС Варна е внесено искане за одобряване на протокол от 31.01.2026г. за извършеното на 31.01.2026г. до 01.02.2026г. в условията на неотложност претърсване и изземване на обект находящ се в гр. Варна, м.“Узун Келеме“ пл.№ 13028, с който са иззети предмети, имащи значение за ДП № 2/2026г. по описа на ТД „Митница Варна“, като с определение №207/01.02.2026г. по ЧНД №339/2026г. по описа на РС Варна, извършеното действие по разследването е одобрено.

При така установените фактически положения, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от субект, легитимиран да атакува оспорената заповед, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

2

По правната си същност марката "задържане за срок от 24 часа" по чл. 72 – чл. 75 ЗМВР представлява принудителна административна мярка – административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, която има за цел, чрез задържането да се предотврати възможността задържаното лице да се укрие и спрямо него да не може да бъде проведено предварително разследване (в този смисъл е Решение № 1135 от 03.02.2016г. на ВАС - V отд. по адм. дело № 616/2015г. и други).

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

В случая, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно правомощията му, тъй като не се спори, че нейният издател ДВ.В. се явява полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР. Компетентността му да издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице, като в т. 1 до т. 8 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.

Издадената заповед не съдържа необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР – посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта, основанието на задържането, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на задържането, описание на правата на лицето, вкл. и разпоредбата на чл. 73 от ЗМВР, правото му на адвокатска защита, както и е посочено, че заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта не са посочени фактическите основания за задържане на лицето като липсва описание в достатъчна степен за изложените твърдения, защо издателят на заповедта е приел, че са налице данни за извършено престъпление, в какво се изразяват те и съвпадат ли с посочено цифрово изражение на престъплението. Не посочването на данни за извършено конкретно престъпление и липсата на описание на фактически обстоятелства и действия на З., които индицират на евентуално участие на задържаното лице в извършването на престъпление, не покрива критериите по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за необходимото съдържание на оспорената заповед.

Оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. От посоченото в нея става ясно, че лицето е задържано на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР – за което има данни, че е извършило престъпление по чл.270 от НК, без да са посочени каквито и да било конкретни данни и описание с какви действия З. е пречил на орган на властта и на 3 какъв именно орган на властта е пречил. За прилагането на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е необходимо да има данни, че съответното лице е извършило престъпление, без да е наложително тези данни да са пълни или категорично да уличават лицето в извършеното престъпление. В случая, от резултатите от извършената проверка от ТД на „Митница Варна“ в едноетажна постройка с прилежащ двор и сайвант в двора, оградена с ограда в местност „Узун Келлеме“ в гр.Варна пл.№ 13028 в Специализиран малък обект за дестилиране, стопанисван от ЕТ „Дивекс – В. З.“ с БУЛСТАТ №103268182, са били иззети количества алкохол, за които е било образувано и съответното ДП №2/2026г по описа на ТД „Митница Варна“. Тези действия не са описани в процесната заповед за задържане, но са известни на съда и се потвърждават и от одобреният от РС Варна протокол за претърсване и изземване.

В настоящото производство административният орган не доказа твърдените от него фактически обстоятелства, послужили за издаване на оспорения акт, като не е установено провеждането на процесуални следствени действия със задържаното лице, за които е било необходимо задържането му.

Съдът намира за нужно да отбележи, че правото на защита на З. е нарушено, доколкото в процесната заповед за задържането му липсва описание на негови действия и описание на фактическа обстановка за извършено престъпление по чл.270 от НК. Не става ясно З. на кого е пречил, с какви именно свои действия, на какъв орган на власт, или частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши действията си, каквнито са хипотезите описани в чл.270 от НК. Така описаното нарушение съдът намира, за особено съществено и неотстранимо във фазата на съдебното производство, тъй като З. не е имал възможност да разбере повода за задържането му.

При проверката за законосъобразност съдът установи също, че декларацията попълнена от З. при задържането му не е изцяло попълнена, като липсват отбелязвания на обстоятелствата в т.6.1 и т.6.3 от същата. По описания начин също съществено са нарушени правата на задържаното лице.

Предвид изложеното съдът намира, че при издаване на административния акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

При издаването на обжалвания административен акт не е изпълнена процедурата по чл. 74, ал. 3 т.6 ЗМВР за разясняване правата на задържаното лице по чл. 74, ал. 2, т. 6 б.в ЗМВР. Процесната заповед се явява издадена в нарушение на процедурата, предвидена за постановяването й, поради това, че, не е отразено писмено становището на З. в декларацията на жалбоподателя за обстоятелствата описани в т.6.1 и т.6.3 от декларацията.

Предвид изложеното, съдът счита, че в хода на производството е допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на издадената заповед, поради което същата следва да се отмени.

По разноските:

С оглед изхода на делото, съдът намира, че принципно са налице условията за присъждане на направените разноски от страна на жалбоподателя. Съгласно чл. 143, ал. 1 от 4

АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Предвид отмяната на оспорвания акт, в полза на В. З. е възможно да бъдат присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 10 лева /5, 11 €/, но такова искане не е направено от З., поради което и съдът намира, че не следва да се произнася по отношение на направените от В. З. разноски.

Воден от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за задържане на В. Н. З., ЕГН **********, с рег. №46033-5/01.02.2026г., издадена от полицейски орган – Д-В.В. на длъжност **** при * – ОД МВР Варна.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

5