Решение № 418 от 29.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. София, 29.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-5, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветанка Бенина при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Цветанка Бенина Търговско дело № 20221100902196 по описа за 2022 година

Производството е по чл.625 и сл. от ТЗ.

В молбата си „Н.А.И.“ЕООД излага доводи, че се намира в състояние на трайна невъзможност да изпълни свои парични задължения към кредитори, в това число дължими към държавния бюджет в размер на 530 285.15 лв. към 16.11.2022 г. и дължими по образувани срещу дружеството изпълнителни дела в общ размер на 13 669.60 лв. Сочи, че дължимите по изпълнителните дела суми произтичат от неформални търговски сделки за доставка на услуги, като същите са останали непогасени в период повече от 6 месеца след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Сочи, че в дружеството не са назначени работници и служители на трудов договор, като няма неплатени вземания към тези групи лица. Молителят излага, че не разполага с материални, финансови или други активи, като е в невъзможност да покрие краткосрочните си задължения, което състояние е трайно и обективно. Поддържа, че е налице презумпцията за неплатежоспособност, визирана в чл. 608, ал. 4 ТЗ, тъй като длъжникът е спрял плащанията. Моли да бъде обявена неговата неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост. Моли на основание чл. 630 ТЗ спрямо него да бъде открито производство по несъстоятелност при постановяване на решение с последиците от това.

Предявена е молба с правно основание чл. 625 ТЗ от длъжника „Н.А.И.“ЕООД.

Съдът, като взе предвид изложеното от молителя и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По изискана от съда служебно справка по делото е постъпила такава от ТД на НАП – София, в която се сочи за наличието на наложени обезпечителни мерки през 2018 г., а именно с постановление по образувано изпълнително дело № 170301667/2017 г. и четири броя постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки и 1 продължаване действието на вече наложени такива, като същите са приложени към справката и от тях е видно, че наложената обезпечителни мерки са запор върху наличностите в притежавани от дружеството молител банкови сметки, депозити, банкови касети и притежавани ценни книги.

По делото е постъпила справка от СДВР при МВР, Отдел „Пътна полиция“, от която се установява регистрирани 2 броя МПС на името на дружеството молител, които са бивша негова собственост.

По делото е изслушана съдебно финансово-икономическа експертиза /СФИЕ/, заключението по която не е било оспорено, като в същото е направен анализ на икономическото състояние на дружеството чрез извеждане на коефициентите на ликвидност и финансова автономност, който се основава на данните в счетоводния баланс на „Н.А.И.“ЕООД за периода 2020 г. – 2022 г. Така от заключението по експертизата се установява, че стойностите на коефициента за обща ликвидност за изследвания период са следните: 1.1095 за 2020 г.; 0.7183 за 2021 г.; 0.1908 към 16.11.2022 г. и 0.1889 към 31.12.2022 г. От така отчетените стойности вещото лице е направило извод, че за 2020 г. показателят е в референтни стойности, като за периода след това стойността му е под 1, което го извежда от границите на референтните стойности, които са 1.0 – 2.0. Според експертизата, това сочи на състояние на краткосрочна неплатежоспособност на анализираното дружество, като в края на периода длъжникът не е в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните си текущи активи. Приложимият коефициент на бърза ликвидност изключва влиянието на по-бавно ликвидните активи, които могат да се използват по-късно във времето за разплащане, като от сумата на краткотрайните активи се извади сумата на материалните запаси, като общоприетата стойност на коефициента е в границите 0.51.0. В случая стойностите на коефициента на бърза ликвидност възлизат, съответно на 1.1095 за 2020 г.; на 0.7183 за 2021г.; на 0.1908 към 16.11.2022 г. и 0.1889 към 31.12.2022 г. При тези стойности вещото лице е направило извод, че за периода 2020 г.

– 2021 г. същите попадат в референтните граници на общоприетите величини, като за периода 2022 г. коефициентът търпи влошаване и длъжникът не е в състояние да погаси бързо своите текущи задължения с наличните текущи активи. Според изложеното в заключението по експертизата коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства при оптимална стойност на показателя от 0.5 – 0.7. В случая стойностите на коефициента на незабавна ликвидност възлизат, съответно на 0.0020 за 2020 г.; на 0.0000 за 2021г.; на 0.0000 към 16.11.2022 г. и 0.0000 към 31.12.2022 г., като с оглед на това вещото лице е направило извод, че при необходимост дружеството длъжник не е в състояние да погаси незабавно своите текущи задължения, което касае целия анализиран период. Идентични са стойностите на коефициента на абсолютна ликвидност при общоприетата му стойност над 0.3, т.е. във всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи около 30 % от задълженията. Според вещото лице от изчислените стойности се установява, че дружеството не е в състояние веднага да уреди текущите си задължения. Идентичните стойности на коефициента на незабавна ликвидност и коефициента на абсолютна ликвидност сочат на извода, че дружеството няма осчетоводени краткосрочни инвестиции. В заключението на вещото лице се сочи референтна стойност на коефициента на финансова автономност не по-малка от 0.33, т.е. собственият капитал да бъде най-малко 1/3 от всички задължения на предприятието, за да могат да бъдат обезпечени разплащанията към кредиторите. В случая, за 2020 г. е посочена стойност 2 на коефициента от 0.1075, като за периода след това стойностите на коефициента са отрицателни, което според вещото лице се дължи на прекомерно нарасналите задължения, влошения финансов резултат, който към края на 2022 г. е загуба в размер на 425 000 лв., като длъжникът се намира в състояние на неплатежособност. По отношение на приложимия коефициент на задлъжнялост, същият за 2020 г. е на стойност 9.3019, а за останалия анализиран период е с отрицателни стойности, като според вещото лице при добре функциониращи предприятия показателят обичайно е между 0.25 и 0.5. Посочено е, че колкото показателят е по-голям от 1, толкова предприятието е зависимо от външни източници на средства. Направен е извод в резултат на отчетените стойности, че длъжникът е в пълна зависимост от кредиторите си и съответно в състояние на свръхзадлъжнялост, като собственият капитал е напълно декапитализиран. Според експертизата затрудненията на дружеството молител са трайни, като същото се намира в състояние на краткосрочна и дългосрочна неплатежоспособност, както и в състояние на свръхзадлъжнялост. Размерът на изискуемите публични задължения към държавата на молителя възлизат на 333 992.54 лв. – главница и 196 292.61 лв. – лихва. Дружеството притежава краткосрочни вземания от клиенти и доставчици в размер на 99 000 лв., като не са осчетоводени други активи. В случай, че те биха били събираеми, биха могли да послужат за частично погасяване на изискуемите задължения на молителя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Молбата по чл. 625 ТЗ е подадена от легитимиран за това правен субект, доколкото според твърденията на молителя същият се явява длъжник по вземания към кредиторите си, които е в невъзможност да изплати с притежаваните от него наличности, като не развива търговска дейност.

Безспорно е качеството на „Н.А.И.“ЕООД на търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ като юридическо лице, извършващо по занятие търговска дейност и възникване на задълженията му във връзка с упражняваната от него търговска дейност, поради което същият се явява активно легитимиран да сезира съда с искане по чл. 625 ТЗ.

Съобразно разпоредбата на чл. 626 ТЗ, в задължение на длъжника е вменено да поиска от съда откриване на производство по несъстоятелност, което следва да бъде сторено в 30-дневен срок от изпадането му в неплатежоспособност.

За да бъде признато от съда това състояние, следва да бъде установено, че то е трайно, касаещо системно задлъжняване към кредитор/и на дружеството – длъжник, т.е. че не се касае за изпадането му в забава при единично неплащане на задължение при настъпване на неговата изискуемост.

Основанието, на което се е позовал молителят за откриване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособността на длъжника, като на изследване подлежат предпоставките за възникването й като трайно константно икономическо състояние. В този смисъл, установи се, че молителят не разполага с краткотрайни активи, които да са съответни на стойност на краткосрочните му задължения. Краткосрочните задължения са тези с настъпила изискуемост към момента на завеждане на молбата, като следва да бъдат свързани с търговската му дейност и длъжникът да е спрял плащанията им. От значение е актуалното към момента икономическо състояние на дружеството, съобразно което съдът намира, че молителят не е в състояние да изпълни задълженията си към кредиторите си и което състояние е съответно на дадената дефиниция за неплатежоспособност в чл. 608, ал. 1 ТЗ. От заключението по 3 експертизата категорично се установи влошеното му финансово състояние, което е тенденциозно такова през последните две години от изследвания период, като не се установява да се очаква увеличаването активите на длъжника чрез извършваната от него търговска дейност. От заключението на вещото лице се установява, че според отразеното в счетоводния баланс не са заприходени инвестиции. Не се установява степента на вероятност вземанията на дружеството да бъдат събрани, като според вещото лице дори това да бъде сторено, не би допринесло до промяна в общото му икономическо състояние.

От приетата по делото и неоспорена експертиза се установи финансово – икономическото състояние на молителя за периода 2020г.; 2021г. и 2022 г., като само през първата година са отчетени стойности на показателите за ликвидност сочещи на финансова стабилност на дружеството и възможност да удовлетвори кредиторите си.

През остатъка от анализирания период се наблюдават стойности на показателите за ликвидност, непопадащи в установените референтни граници и което сочи на обективна невъзможност на дружеството да погаси текущите си задължения с отчетени текущи активи. Установява се, че дружеството е носител и на публични задължения за главници и лихви в немалък размер, както и предприети действия за обезпечаването им чрез налагането на запори върху наличностите по банковите му сметки, с което е ограничено разпореждането със средствата по тях. Установява се, че дружеството е декапитализирано, което го поставя в пълна зависимост от кредиторите му. Отчетено е, че резултатът от търговската дейност на дружеството през целия анализиран период е генериране на загуба и то в не малък размер, като към края на 2022 г., достигаща до 425 000 лв. Дружеството молител не притежава дълготрайни материални активи, при осребряването на които би могло да се достигне до облекчаване на финансовото му състояние. Не са налице и текущи инвестиции, което поставя стойностите на коефициента за абсолютна ликвидност далеч извън границите на референтните стойности. Дружеството се намира в зависимост от кредиторите си и в пълна невъзможност да погаси текущите си задължения.

От друга страна, установи се категорично, че това състояние на търговеца е трайно, като съществува като такова през целия анализиран период и е в тенденция на влошаване на показателите за икономическото му състояние към края на периода.

При това положение упражняването на търговска дейност от дружеството длъжник би се оказало застрашаващо интересите на неговите кредитори, с оглед невъзможността му да погаси текущите си задължения към тях.

Предвид изложените съображения, съдът намира, че са налице всички предпоставки за откриване производство по несъстоятелност по смисъла на чл. 608, ал.