Решение № 32 от 23.01.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 19.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Красимир Маринов при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20221001000052 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

С решение № 261 399/13.10.2021 г. по т. д. № 2494/ 2020 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ – 5 състав е обявена неплатежоспособността на „Генерика информимпекс“ ЕООД, ЕИК 130986920 и е определена начална датата на неплатежоспособност и свръхзадълженост – 01.01.2017 г., открито е производство по несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ по отношение на „Генерика информимпекс“ ЕООД, постановена е обща възбрана и запор на имуществото на „Генерика информимпекс“ ЕООД, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите.

Недоволен от решението е останал длъжникът „Генерика информимпекс“ ЕООД, който го обжалва с доводи за неправилност и необоснованост.

Твърди, че дружеството обслужва текущите си задължения и има достатъчно средства за това, като от данните на приетите по делото финансово – икономически експертизи, ставало ясно, че не били налице основанията по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ за обявяване на неплатежоспособност.

Поддържа, че при изследване

1 икономическото състояние на дружеството не следва да се включват вземанията на „Киат фарма“ ЕООД, тъй като те не били включени в счетоводните записвания, поради спорния им характер.

Навежда, че съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, рефлектирало върху крайните правни изводи, че дружеството е свръхзадължено, като не е допуснал оценка на дълготрайния нематериален актив – реализиране на права, произтичащи от разрешение за разпространение в страната на американски лекарствен продукт „Аспизал 325 мг“ филмирани таблетки. Тази оценка на правата е могла да докаже, че дружеството има възможност да компенсира загуби с печалба от дейността си, резултат от реализиране именно на посочения дълготраен актив.

Счита, че в конкретния случай, коефициентите на ликвидност и финансова автономност са изведени спрямо предполагаеми вземания на един единствен кредитор – молителя. Заявява, че след като „Генерика информимпекс“ ЕООД не е генерирало приход от договор за продажба на лекарствени продукти от 05.01.2015 г. и анексите към него, за периода от 05.01.2015 г. до сега, съответно не е изпълнено задължението по чл. 1, ал. 2 от договора от страна на „Киат фарма“ ЕООД, а именно, да получава 8% от оборота по всяка доставките, предмет на анекс № 7,8,9,10, то не са налице и вземания за неустойки на молителя, формирали коефициентите за ликвидност във втория вариант на експертизата, кредитиран от съда.

Твърди, че съобразно т. 6 от сключения на 01.01.2015 г. договор между „Генерика информимпекс“ ЕООД и KEM PHARMA LTD доставките на продукта до България не са обвързани с конкретни срокове и са поставени в зависимост от изпълнението на редица условия и действия от страна на трети лица, извън доставчика. Дори и да се приеме, че молителят има вземане за неустойка поради забава в доставките, то настоява да се вземе предвид, че задължението на „Генерика информимпекс“ ЕООД е за периодични доставки, като факта на неизпълнение от страна „Киат фарма“ ЕООД на задължението, да предоставя на „Генерика информимпекс“ ЕООД процент от оборота от продажбите на всяка доставка, изключвал насрещната отговорност за неизпълнение на длъжника.

Излага съображения, че ищцовото дружество не е активно легитимирано да предяви иска и като кредитор по договор за поръчка на 2 реклама от 30.06.2016 г., тъй като по този договор, молителят нямал вземане към „Генерика информимпекс“ ЕООД. Задължението за финансиране на рекламата било изпълнено от длъжника изцяло, чрез сключеното на 30.06.2016 г. между „Генерика информимпекс“ ЕООД и KEM PHARMA LTD споразумение, по силата на т. 1 от което, сумата от 67 000 лв. по договора за реклама е платена, чрез намаление – отстъпка в доставната цена на Аспизал, по която след това молителят е продавал продукта.

Въззиваемата страна „Киат фарма“ ЕООД оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено.

Твърди, че доколкото вземанията на „Киат фарма“ ЕООД не са били счетоводно отразени от длъжника, то това обстоятелство е без правно значение и вземанията правилно са включени в изготвените от вещото лице по делото коригирани баланси, тъй като вземанията по тях съществуват и следва да бъдат заплатени.

Намира за правилен отказа на съда да допусне исканата от длъжника оценка на актива разрешение за разпространение в страната на американски лекарствен продукт „Аспизал 325 мг“ филмирани таблетки, с оглед факта, че това е дълготраен актив и като такъв не участва в изчислението на коефициентите за ликвидност и финансова автономност.

Твърди, че тезата на въззивника за наличието на вземане, представляващо процент от оборота от продажбите на „Киат фарма“ ЕООД е следствие от погрешна интерпретация на клаузите на договора за продажба на лекарствени продукти от 05.01.2015 г. Съгласно чл. 1, ал. 2 и чл. 9 от договора, „Генерика информимпекс“ ЕООД дължи на „Киат фарма“ ЕООД, а не обратното, възнаграждение върху реализирания оборот. Доколкото „Киат фарма“ ЕООД е финансирал вноса на продукта в страната от името на „Генерика информимпекс“ ЕООД, като е закупувал предварително внасяните стоки по сключените анекси и е придобивал собствеността при предаването им, макара и със забава от „Генерика информимпекс“ ЕООД, то не е имало основание „Киат фарма“ ЕООД да претендира възнаграждение за реализираните обороти /защото е продавал на българския пазар свои стоки/.

Затова, задължението за заплащане на процент от оборота от продажбите и задължението за заплащане на неустойка за забавено предаване на стоките по анексите, били независими едно от друго и не се изключвали взаимно, както 3 твърди въззивника.

Възразява срещу доводите, че молителят няма вземане по договора за поръка на реклама от 30.06.2016 г. Твърди, че след като „Киат фарма“ ЕООД не е страна по соченото от въззивника споразумение от 30.07.2016 г. с доставчика на продукта от САЩ, то каква отстъпка е ползвал длъжника по това споразумение, счита за безпредметно, спрямо задължението на същия, да заплати възнаграждение по договора за реклама.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимирано да обжалва лице в процеса, обуславяща правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът въз основа на доводите на страните и при съвкупния анализ на доказателствата по делото, намира са установено следното:

От приетата пред първоинстанционния съд СИЕ става ясно, че по счетоводни данни на молителя, общия размер на неустойките по т. 5 от анексите към договора за лекарствени продукти от 05.01.2015 г. възлиза на 181 369, 99 лв. без ДДС, задължението за възнаграждение по договора за поръчка на реклама от 30.06.2016 г. е в размер на 80 400 лв. с ДДС, а на законната лихва върху главницата е 25 886, 91 лв. и неплатените за 36 месеца наеми по договора за наем на складови помещения от 20.12.2013 г. са в размер на 25 920 лв.

Ответникът не оспорва сочената от молителя забава в доставките на лекарства. Твърди обаче, че тя е резултат на обективни причини – забава в доставките от страна на производителя, която съобразно т. 6, предл. второ от допълнителните споразумения, изключва отговорността на страната, тъй като представлява непредвидимо обстоятелство. Действително, съобразно цитираната разпоредба, забавата на доставките, дължаща се на неизпълнение на сделката от производителя на „Аспизал“ в САЩ, от спедитори, превозвачи, както и на форсмажорни обстоятелства, освобождава ответника като продавач, отговорност за забавено изпълнение. Същевременно, за така поддържаното правоизключващо възражение не са ангажирани никакви доказателства, установяващи тезата, че забавените доставки са изцяло резултат от действията на производителя на въпросния медикамент. Няма данни, кога „Генерика информимпекс“ ЕООД е подало заявките за поръчка на 4 процесните количества медикаменти, изпълнило ли е дружеството, всички задължения по договора с производителя и положило ли е всички грижи на добрия търговец, за да спази договорения с „Киат фарма“ ЕООД срок за доставка. Единственото представено доказателство е електронно писмо от 14.09.2021 г., изходящо от лицето Е. Г., чрез електронната поща на „Киат фарма“ ЕООД, в което са развити обяснения за причините поради които, производителя на медикамента не може да гарантира 90 дни на доставка. От една страна, представителната власт на лицето Г., да обвързва с изявлението си дружеството е оспорена своевременно от повереника на страната по делото и няма данни, същата да е узнала за писмото в по – ранен момент от представянето му по делото. От друга, с писмото се признават факти. С него не се признава право, поради което и дали изложените факти са се осъществили, следва да бъде преценено с оглед на всички обстоятелства по делото. Доказателства за собствената добросъвестност на „Генерика информимпекс“ ЕООД, че забавата е следствие единствено от действията на производителя, а няма друг първоизточник /като например неуредени финансови отношения между производителя и купувача/ не са представени, затова и съдът намира възражението на длъжника по чл. 81, ал.1 ЗЗД за неоснователно.

Недоказано е и възражението, че между страните е постигната договореност, вземането на „Киат фарма“ ЕООД за възнаграждение по договора за реклама, да бъде компенсирано с по – висока търговска отстъпка, каквато е направена от американския производител на ,Генерика информимпекс“ ЕООД с т. 1 от споразумението от 30.06.2016 г. Дори и разликата в отстъпката, да бъде установена, чрез счетоводна експертиза, каквато длъжникът е поискал пред СГС, но такава не е допусната, то само експертизата не би била достатъчна, за да се докаже наличието на съгласие между страните с поддържаното от „Генерика информимпекс“ ЕООД, съдържание. Липсват писмени доказателства по този въпрос, каквато би била дори и една кореспонденция между страните за съгласуване на волята им в смисъла поддържан от длъжника.

Недоказано е и възражението, за наличието на договореност между страните, наемната цена по договора за наем от 20.12.2013 г., да се компенсира с дължимото по трудов договор възнаграждение на фармацевта М. Д. Д. /едноличен собственик на „Генерика информимпекс“ ЕООД/, като 5 отговорен фармацевт на склада, собственост на „Киат фарма“ ЕООД. Само от факта, дали последната е получавала или не начисленото й трудово възнаграждение, не може да се презюмира каквато и да било връзка, че това е по силата на споразумение за прихващане на възнаграждението с наемната цена.

Процесните вземания, предмет на молбата на „Киат фарма“ ЕООД не са отразени в счетоводството на длъжника. Изчислени без тях, коефициентите за ликвидност и показателите за финансова автономност за периода 2015 г. – 2018 г. са с положителни стойности. Във варианта, при който, задълженията са включени, коефициента за обща ликвидност към 2016 г. е 3.18, към 2017 г. е 0.1843 и към 2018 г. е 0.0557. Коефициента за финансова автономност към 2016 г. е 2.18, към 2017 г. е – 0,8156 и към 2018 г. е -009442. Констатациите на експертизата сочат, че още от края на 2017 г. ответникът не е бил в състояние да погасява задълженията си към кредиторите, включително и към кредитора „Киат фарма“ ЕООД.

От приетата във въззивното производство СИЕ е видно, че за изследвания период, дружеството няма заведени в баланса дълготрайни материални активи. В края на 2019 г. общата стойност на активите е 26 000 лв., съставени от 4 000 лв. вземания и 22 000 лв. парични средства. Общата стойност на активите към 31.12.2020 г. е 61 000 лв. като спрямо предходната година, те са се увеличили в резултат на ръст на паричните средства по разплащателни сметки с 57 000лв. Общата стойност на активите към 31.12.2021 г. е 159 хил. лв., от които 99 хил. лв. материални запаси, 57 хил. лв. вземания към упавителя и 3 лв. парични средства налични по банкови сметки. По данни на търговските книги на дружеството, материалните запаси представляват внесени медикаменти - Азпизал на обща стойност 57 981, 20 щ.д. по данни от митнически декарации и фактури издадени от доставчика.