Решение № 1559 от 18.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1559 гр. Плевен, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвия Г. И.а при участието на секретаря Станислава Т. Станева като разгледа докладваното от Силвия Г. И.а Гражданско дело № 20244430102178 по описа за 2024 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на молба от М. Г. М., ЕГН ********** от ****, чрез адв. Д. М. от ***, против „-****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** № ***, представлявано от *** и *** и „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****“ № ***, представлявано от ***, с правно основание – чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл. 55, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните М. Г. М. и „-****, на 23.11.2019г. е сключен Договор №*** за потребителски кредит тип „кредитна линия“ .

Твърди се, че съгласно Договор №*** за потребителски кредит тип „кредитна линия“ ищецът М. М. трябва да върне сумата по кредита, която се явява сума от 530,31 лева, при сума на получаване 500 лева, при срок на кредита от три вноски.

Твърди се, че съгласно чл. 1, ал. 2 от Договор №*** за потребителски кредит тип кредитна линия“ ищецът следва да сключи Договор за възлагане на 1 поръчителство с дружеството "***" ЕООД, с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за кредит.

Ищецът твърди, че е сключила Договор за възлагане на поръчителство от 23.11.2019г. с ответника "***" ЕООД с цел да бъде обезпечен сключеният Договор за кредит, по силата на който договор следвало да заплати възнаграждение в размер на 153,69 лева.

Твърди се, че ищецът е заплатила към „-****, сумата в размер на 530,31 лева.

Ищецът счита, че Договор №*** за потребителски кредит тип „кредитна линия“, сключен с „****" ЕАД е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.1, ал. 2 от Договор №*** за потребителски кредит тип „кредитна линия“ е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП.

Ищецът счита, че Договор за възлагане на поръчителство сключен с "***" ЕООД е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, по следните съображения:

На първо място счита, че Договор №*** за потребителски кредит тип „кредитна линия“ е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл.11, ал.1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. чл.22 от ЗПК

Твърди, че сключеният Договор за кредит е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Позовава се на чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, че договорът за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му.

Сочи, че в Договор №*** за потребителски кредит тип „кредитна линия“ е посочен годишен лихвен процент, но липсват каквито и да е било условия за прилагането му. Твърди се, че липсва изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Счита, че нарушението е още по-съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали 2 посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Твърди се, че посочената по-горе неяснота съществено ограничава правата на ищеца и е основание за недействителност на Договор №*** за потребителски кредит тип „кредитна линия“.

Излагат се доводи, че съгласно чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Твърди се, че в Договор №*** за потребителски кредит тип „кредитна линия“ е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Твърди се, че липсва ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Твърди се, че доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство не става ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо липсва информация какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които е следвало да бъдат подробно описани. Твърди се, че в договора за кредит липсва яснота досежно тези обстоятелства. Ищецът счита, че при тази неизвестност се създават предпоставки кредиторът да кумулира елементи, завишавайки цената на ресурса. Ищецът счита, че не е ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост и на неустойка. Твърди се, че от изложеното не може да се направи еднозначен извод, че разходите са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Счита, че не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по които се формира годишното оскъпяване на заема.

Излага доводи, че след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Във връзка с гореизложеното ищецът, счита, че Договор №*** за потребителски кредит тип „кредитна линия“ е нищожен поради неспазване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Излагат се доводи за неяснота на съдържанието и начина на изчисление 3 на посочената годишна лихва в договор за паричен заем, по отношение на общия ГПР. Ищецът счита, че по този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Излагат се съображения, че за да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателят ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Ищецът излага съображения, че поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

На следващо място, ищецът излага съображения, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Сочи, че съгласно § 1, т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. С оглед цитираната разпоредба, ищецът счита, че заплащането на сумата по договора за поръчителство следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Счита също така, че доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнато като елемент от сключването на договор за паричен заем, без който последният не може да бъде сключен има заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. В тази 4 връзка посочва, че с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г.

Твърди, че посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите.

Сочи се в исковата молба, че съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. Ищецът счита, че в случая не е налице нито една от тези две хипотези -нищожната клауза на процесния Договор №*** за потребителски кредит тип „кредитна линия“ относно определянето на ГПР да бъде заместени по право от повелителни норми на закона, или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако в него не е включена клаузата определяща ГПР, тъй като ГПР е въведено като изрично изискване в чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК. Във връзка с гореизложеното, ищецът счита, че не е приложима нормата на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочената по-горе клауза на процесния договор обуславя недействителността на целия договор. Ищецът се позовава и на чл.22 ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР. Във връзка с гореизложеното, счита че Договор №*** за потребителски кредит тип „кредитна линия“ следва да се прогласи за недействителен.

В условията на евентуалност, ищецът счита че клаузата на чл. 1, ал.2 от Договор №3-9906003-208988 за потребителски кредит тип „кредитна линия“, въз основа на която клауза е сключен Договор за възлагане на поръчителство, е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, чл.143 ал.1 и чл.146 от ЗЗП, по следните съображения:

Ищецът сочи, че съгласно чл.1, ал. 2 от договора, за да бъде отпуснат кредит на ищеца, е необходимо да сключи договор за поръчителство, т.е.

5 ищецът е бил длъжен да сключи договор за поръчителство, за да му бъде отпуснат кредит. В тази връзка се твърди, че сключването на договор за възлагане на поръчителство е въздигнат в условие за отпускането на кредита.

Ищецът счита, че посочената клауза, води до нееквивалентност на насрещните престации. Сочи, че накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право, като принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата. Сочи, че за да се приеме, че е налице нищожност, е необходимо да се установи значителна липса на еквивалентност на насрещните престации или вземането на едната страна да е в размер, който чувствително надвишава насрещната престация, като това несъответствие цели обогатяване, а не само възмездяване, какъвто е настоящият случай. С оглед тази конкретна преценка, ищецът прави своя извод, че клаузата на чл.1, ал. 2 от договора за кредит е нищожна, доколкото с нея се задължава ищецът да сключи договор за поръчителство, чието възнаграждение е в размер на 40% от отпусната сума. В тази връзка счита, че клаузата на чл. 1, ал.2 от Договора за кредит, противоречи на добрите нрави.