Решение № 144 от 29.09.2022, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Сливница, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20221890100003 по описа за 2022 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 422 от ГПК, с които се претендира да бъде признато за установено, че ответникът В. Г. П. ЕГН ***********, ДЪЛЖИ на ищеца, ”***” ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. М., Област М., Община М., ул. ”Г.М.” № *, представлявано от Прокуриста Б.И.Б. , главница в размер на 2 691,49 лв., лихва за забава в размер на 820,16лв. за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 22.04.2021г. до изплащане на вземането. Претендира разноските по делото и по заповедното производство.

За процесното вземане, ищецът на основание чл. 410 от ГПК подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. № 279/2021г. по описа на РС гр. Сливница. Предвид факта, че ответникът не е бил намерен на известните по делото адреси и не имал действащ трудов договор, на заявителя било указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си, поради което било образувано настоящото производство.

В изсокавата си молба твърди, че с ответника се намирали в търговски отношения , по силата на които, продавача ”***” ЕООД е доставил и продал на купувача В. Г. П., стоки — препарати за растителна защита, семена за посев и торове, на обща стойност 33302,09 лв., за които доставки са издадени фактури от продавача. Твърди, че ответника е направил частични плащания през 2018 г., но до момента не е погасил задълженията си към доставчика „***” ЕООД.

Твърди, че за предадените, но неплатени стоки е издадена фактура№1720004670 от 02.05.2017 г. на обща стойност 6 739,78 лв. с падеж 30.09.2017 г., по която са правени частични плащания от страна на ответника с общ размер 4 048,29 лв. Твърди, че последното плащане било на 09.11.2018 г. в размер на 2000,00 лв., а остатъкът за плащане към момента е в размер на 2 691,49 лв. Към фактурата бил съставен и подписан от страните приемо предавателен протокол с №0078005 от 28.04.2017г.

1

Представени са писмени доказателства под опис и са направени доказателствени искания.

Ответникът, В. Г. П., не е представил в срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

СЪДЪТ, като взе предвид, че процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на неприсъствено решение, както и обстоятелствата, че ответникът, В. Г. П. не е подал по реда и в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, не се явява за провеждане на първото заседание по делото, не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, указани са му последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяване в съдебно заседание и с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства водещи до извода за основателност на иска, намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

По отговорността за разноски:

Ищецът претендира разноски за исковото производство , като не представя списък по чл. 80ГПК. Предвид изхода по делото такива му се дължат от ответника в размер на 70,23лв. държавна такса.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ищцовата страна се следват разноски в размер на 70,23лв. държавна такса и 150,00лв. – юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1 от ГПК, СЪДЪТ РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че В. Г.

П. ЕГН **********2 с адрес гр. С., ул.“Ш.“ №**, дължи на ”***” ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. М., Област М., Община М., ул.

”Г.М.” № *, представлявано от Прокуриста Б.И.Б. , главница в размер на 2 691,49 лв., лихва за забава в размер на 820,16лв. за периода от 01.10.2017г. до 01.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 22.04.2021г. до изплащане на вземането, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №279/2021 г. на РС-Сливница.

ОСЪЖДА В. Г. П. ЕГН *********** с адрес гр. С., ул.“Ш.“ №**, да заплати на ”***” ЕООД, ЕИК *************, със седалище и адрес на управление гр. М., Област М., Община М., ул. ”Г.М.” № *, представлявано от Прокуриста Б.И.Б., сумата в размер на 70,23 лв. (седемдесет лева и 23 стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство, както и 220,23 лв. (двеста и двадесет лева и 23 стотинки) – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №279/2021 г. на РС-Сливница.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на ответника.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________

2