Решение № 8186 от 02.12.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. София, 02.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ като разгледа докладваното от съдия Луканов гр. дело № 6519 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 119 от Кодекса на международното частно право (КМЧП), вр. с чл. 48-52 от Договор за правна помощ между Народна Република България и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела (Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15.04.1975 г., ДВ, бр. 33 от 1975 г., в сила от 18 януари 1976 г.,обн. ДВ. бр.12 от 10 Февруари 1976г., попр. ДВ. бр.17 от 28 Февруари 2014г.).

Ищецът П.Ю.Ш. твърди, че е водил гражданско дело пред Руската федерация и е постановено задочно решение от 27.08.2015 г. по гр. д. № 2-1009/2015 г. на Руската федерация на Заелцовския районен съд на гр.

Новосибирск, с което решение ответникът И.В.Л. е бил осъден да заплати на ищеца П.Ю.Ш. парична сума в общ размер на 7 875 000 рубли, представляващи неизплатени задължения по договори за заем от 13.12.2012 г., 18.03.2013 г. и 29.03.2013 г., от които: 4 100 000 рубли главница, 3 275 000 рубли лихва и 500 000 рубли наказателна лихва. Твърди, че с допълнително задочно решение от 02.10.2015 г., постановено по същото дело Заелцовския районен съд на гр. Новосибирск по повод постъпили насрещни претенции от страна на ответника И.В.Л. е отказал тяхното удовлетворение, с което цитираното задочно решение от 27.08.2015 г., постановено по гр.д. № 2-1009/2015 г. на Руската федерация, е влязло в законна сила на 25.02.2016 година. На 30.03.2016г. ищецът се снабдил и с изпълнителен лист за процесните суми.

Иска Софийски градски съд да постанови решение, с което да признае и да допусне изпълнението на територията на Република България на задочното решение от 27.08.2015 г., постановено по гр.д. № 2-1009/2015 г. на Руската федерация, влязло в сила на 25.02.2016 година. Сочи доказателства. Не претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

В открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът И.В.Л.

(а съгласно решението на Руската федерация изписан като В. И. Л.), е депозирал отговор на исковата молба, с което исковата претенция е оспорена и е въведено възражение за недължимост на процесните суми. Ответникът твърди, че събирането на паричните средства въз основа на задочното решение на Заелцовския районен съд на гр.

Новосибирск от 27.08.2015г., произнесено по гр.д. № 2-1009/2015г., влязло в законна сила на 25.02.2016г. е подсъдно на руския съд – Арбитражният съд на Новосибирска област. Поддържа, че сезирането на Софийски градски съд за допускане изпълнение на цитираното решение върху територията на Република България противоречи на принципите на законност, справедливост, разумност и недопускане на двойна отговорност на едни и същи основания. Излага, че ищецът иска да въведе в заблуждение СГС и желае да получи двойно изпълнение въз основа на съдебен акт, вече изпълняван на територията на Руската федерация. Сочи, че по отношение на гражданина на Руската федерация Л. задочното решение на Заелцовския районен съд на гр. Новосибирск от 27.08.2015г., произнесено по гр.д. № 2-1009/2015г., влязло в законна сила на 25.02.2016г. се изпълнява на територията на Руската федерация по начин на събиране на парични средства за сметка на продажбата на имуществото на Л., намиращо се на територията на Руската федерация. Поддържа, че произнесеното задочно решение не предвижда събиране на имущество на ответника извън границите на Руската федерация, за което ищецът не е направил искане към съда на Руската федерация. Твърди, че към момента на предявяване на исковата молба от ищеца Ш. не са били налице условията, необходими за признаване и допускане на изпълнение на решението на чуждестранния съд. Направено е и искане да бъде привлечена като страна по делото съпругата на ответника, а именно М. А. К., като се твърди, че тя е възразила срещу удовлетворяването на задочното решение, което е предмет на настоящото производство.

С отговора е представено и заявление от ответника за прилагане на срока за давност, в което твърди, че федералната служба на съдебните пристави на Русия е единствен орган за принудително изпълнение в Руската федерация и осъществява функции по принудително изпълнение на съдебните актове. Твърди, че изпълнителните листове, издадени от съдилищата на Руската федерация подлежат на представяне от взискателя (ищеца) в отдела на службата на съдебните пристави според мястото на жителство на ответника в продължение на три години от момента на влизане на решението на съда в законна сила. Поддържа, че съгласно отговора на началника на съдебните пристави на Заелцовския район на гр. Новосибирск изпълнителният лист по дело № 2-1009/2015г. от 27.08.2015г., издадено от Заелцовския районен съд на гр. Новосибирск въз основа на процесното решение, влязло в сила на 25.02.2016г., не е предявяван, не се намира за изпълнение и в този смисъл твърди, че тригодишният срок, с който законодателството на Руската федерация свързва възможността за принудително изпълнение на съдебния акт, е изтекъл. Последното изключва по-нататъшното принудително изпълнение на задочното решение на Заелцовския районен съд и е основание за оставяне на исковата молба на ищеца без уважение от СГС. Твърди, че изтичането на срока за принудително изпълнение на задочното решение е обстоятелство, настъпило след влизане в сила на чуждестранното решение, като се позовава на чл. 121, ал. 2 от КМЧП на Република България. Моли поради изтеклата давност съдът да се произнесе с решение, с което да се откаже признаването и допускането на изпълнение върху територията на Република България на задочното решение на Заелцовския районен съд на гр. Новосибирск от 27.08.2015г., произнесено по гр.д. № 2-1009/2015г., влязло в законна сила на 25.02.2016г. Сочи доказателства. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован на сочения от страната електронен адрес (лист 167 от делото), не се явява и не изпраща представител.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Представените с исковата молба доказателства удостоверяват по реда на чл. 119, ал. 2 от КМЧП съдържанието на решението на чуждестранния съд и влизането му в сила на 25.02.2016 г.

Представена е справка, неоспорена от страните, на Заелцовския районен съд на гр. Новосибирск, Руска федерация от 19.03.2015г. (лист 105 от делото) от която се установява, че в материалите по гр.д. № 2-1009/2015г. на Заелцовския районен съд на гр. Новосибирск в справочния лист има отметка за получаване на копието на задочното решение от представителя на ищеца Д. Ю. У. на 04.09.2015г. и от представителя на ответника-ищец по насрещния иск М. А. К. на 09.09.2015г. Същевременно е отразено, че копие от задочното решение на съда е получено и лично от В. И. Л. на 28.09.2015г., което се потвърждава от пощенското уведомяване, налично в материалите по делото. От същата справка е видно, че с апелативно определение на съдебната колегия по гражданските дела на Новосибирския областен съд от 25.02.2016г., задочното решение на Заелцовския районен съд на гр. Новосибирск от 27.08.2015г. в рамките на доводите на жалбата е оставено без промяна, а апелативната жалба на В. И. Л. – без удовлетворяване.

Представителят на ищеца Д. Ю. У. е получил изпълнителен лист серия ФС № ********* на 30.03.2016г.

От копие на задочно решение в името на Руската федерация, постановено по гр.д. № 2-1009/2015г. на Заелцовския районен съд на гр.

Новосибирск, влязло в сила на 25.02.2016г. (лист 4-11 от делото) се установява, че исковите претенции на П. Щ. са били удовлетворени частично за сума в общ размер на 7 875 000 рубли, от които за главница – 4 100 000 рубли, за лихви 3 275 000 рубли и по наказания в размер 500 000 рубли по договори за заем от 13.12.2012г., 18.03.2013г. и 29.03.2013г.

По делото е постъпило като доказателство и копие от допълнително задочно решение в името на Руската федерация, постановено по гр.д. № 2-1009/2015г. на Заелцовския районен съд на гр. Новосибирск, влязло в законна сила на 01.12.2015г. (лист 17-18 от делото), с което е отказано удовлетворяване на насрещните искови претенции на В. И. Л.. С изпълнителен лист серия ФС № ********* от 27.08.2015г. по горепосоченото дело е постановено да се събере в полза на П. Щ.от В.Л. задълженията по договори за заем от 13.12.2012г., 18.03.2013г. и 29.03.2013г. в размер на главница – 4 100 000 рубли, лихви 3 275 000 рубли и наказания в размер 500 000 рубли, или общо - 7 875 000 рубли.

Изпълнителният лист не е бил предявяван и не се намира за изпълнение според писмо за предоставяне на информация от Отдела на съдебните пристави на Заелцовски район гр. Новосибирск (лист 110 по делото).

В министерство на правосъдието на Република България е постъпило уведомяване от В.И.Л.

(лист 138 от делото) с което ответникът уведомява, че през време на брака е придобил двустаен апартамент в гр. Созопол, в местността „МАПИ“, сграда 04, бл.

„GH“, ет. 2, ап.

Н9 с посочени идентификатор и площ. Посочено е, че през настоящото време от физическите лица В.Ю.Ш., П. Ю.Ш., Ю.А.Ш. и Е.М.Ш. и свързаните с тях лица С.Н.К., Д.Ю.У.и др. са осъществявали опит за бандитско заграбване на собствеността му, в това число и чрез съдебната система на Руската федерация. Л. заявява, че не дава съгласието си за продажбата на посочения апартамент и всякакви действия и решения на съдебните органи на Руската федерация ще се смятат за нелегитимни и насочени за незаконно отчуждаване на посочената собственост.

От уведомяване до министерството на Република България от М.А.К.(лист 140 от делото) се установява, че на 05.06.2012г. е бил сключен брак между нея и В.И.Л., за което и издадено свидетелство за сключване на брак серия І-ЕТ, № 892222 от отдел на ЗАГС на Заелцовски район на гр. Новосибирск

(лист 144 от делото), като през време на брака е придобит недвижим имот: двустаен апартамент в гр. Созопол, в местността „МАПИ“, сграда 04, бл. „GH“, ет. 2, ап. Н9 с посочени идентификатор и площ. С уведомяването М.К.заявява, че не дава съгласие за продажба на посочения недвижим имот.

Описаната фактическа обстановка е установена по делото въз основа на съвкупната преценка на всички събрани доказателства, ценени като относими и допустими.

Въз основа на така установените факти и с оглед направените от страните искания и възражения, настоящият състав намира следното от правна страна:

Съдът е сезиран с иск за признаване и допускане изпълнението на чуждестранно решение на територията на Република България.

Съгласно разпоредбата на чл.117 от КМЧП решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: 1) чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 2) на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; 3) ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд; 4) ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; 5) признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.

Софийски градски съд, съгласно чл. 48 от Договора за правна помощ, във връзка с чл. 119 от КМЧП, е международно и същевременно местно компетентен да разгледа молбата за екзекватура на руското съдебно решение.

С определението по доклада на делото, съдът е разпределил доказателствената тежест, като в тежест на ищеца е да установи твърденията в исковата молба и по-специално наличието на предпоставките на чл. 117 от КМЧТ, а именно, че съд на Руската федерация компетентно се е произнесъл по спора на страните; че ответникът е бил редовно призован пред руския съд; че между същите страни няма друго висящо пред българския съд производство и че няма вече влязло в сила по отношение на този спор решение на българският съд, както и че признаването и допускането на решението, което се иска, не противоречи на българския обществен ред. По възражението за изтекла давност в тежест на ищеца е да установи, че давността е била прекъсната или спряна и не е изтекла.