Решение № 824 от 14.02.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1333/2022
- Вид
- Решение № 824
- Подписан
- 14.02.2024
- В сила
- 14.02.2024
- Състав
- Анелия Маркова, Георги Стоев, Ваня Николаева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1, пр. I · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25, т. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 824 гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Ваня Н. Иванова
Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100501333 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 20203162/26.10.2021 г., постановено по гр.д. № 75038/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, са частично уважени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046, осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу В. М., П.М.-В., Ц. Г. и В. К. Г..
Производството е образувано по въззивна жалба № 25002670/08.01.2021 г., подадена от В. К. Г., ЕГН **********, с която е обжалвано първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете претенции срещу него. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния закон.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника с който се излага доводи за нейната неоснователност и недоказаност. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли въззивната жалба, респективно да се потвърди първоинстанционния акт, и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.
Решението в необжалваната част и спрямо необжалвалите обикновени другари е влязло в сила и не подлежи на контрол от настоящата инстанция.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди 1 доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По основателността на иска.
Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно т. 1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС , правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и 2 дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя 5 при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.
Следователно в тежест на ищеца е да докаже на какво основание е възникнало твърдяното облигационно правоотношение, въз основа на което се претендира реално изпълнение от ответника.
От представените писмени доказателства, Нотариален акт № 1081 по дело № 81/74 г. се установява, че Вангелия В.ова М.а е придобила правото на собственост върху процесното жилище. Представено е удостоверение за наследници от което се установява, че М.а е починала през 1992 г., като е оставила за наследници В. М., П.М.-В., Ц. Г. и В. К. Г.. Съдът приема за установено,че въззивникът е придобил ¼ идеални части от правото на собственост върху процесния имот по силата на универсално наследствено правоприемство от В.М., поради което иска се явява основателен, доколкото е налице материалноправна легитимация на настоящия ответник да отговоря за изпълнението на процесното притезание на ищеца.
На основание чл. 271, ал. 1, пр. I ГПК първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото отговорността за разноски е на въззивника. Право на разноски има въззиваемата страна, която е сторила разноски в размер на 200 лева, от които 150 лева за особен представител и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, т. 1 от Наредба за заплащането на правна помощ.
Така мотивиран, Софийски градски съд:
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20203162/26.10.2021 г., постановено по гр.д. № 75038/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 34 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА В. К. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Топлофикация София“ ЕАД ЕИК 831609046, сумата от 200 лева, представляваща сторените пред настоящата инстанция съдебни разноски.
ОСЪЖДА В. К. Г., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от на 25 лева, представляваща дължимата държавна такса пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4