Решение № 396 от 18.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. Благоевград, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20251200500467 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивна жалба с вх.№2377/14.03.2025г е подадена от А. Г. Я., ЕГН **********, с адрес: **, чрез адв. К. К., против Решение №84/28.02.2025г по гр.д.№87/24г по описа на РС-Петрич.

Въззивна жалба с вх.№2378/14.03.2025г е подадена от С. С. Я., ЕГН **********, с адрес: **, чрез адв. П. З., против Решение №84/28.02.2025г. по гр.д.№87/2024г. по описа на РС-Петрич.

Недоволни от атакувания акт са останали жалбоподателите, които го считат за неправилен, необоснован, постановен при нарушение на материалните и съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени решението.С въззивната жалба не са представени нови доказателства и не са направени доказателствени искания. Претендират се разноски.

Преписи от въззивните жалби са връчени на въззиваемите страни, от които е постъпил отговор на въззивните жалби. Считат, че решението е правилно и искат от съда да го потвърди. Претендират се разноски.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът като съобрази доводите във 1 въззивнитe жалба, както и събраните доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд намира жалбата за редовна и допустима, подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

При извършената служебна проверка настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението с оглед пределите на атакуване, очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е разгледал допустим иск предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящия съдебен състав, след преценка на събраните доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предявени са положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Делото пред първа инстанция е образувано въз онова на искова молба на Л. Л. Б., ЕГН ********** и на С. Р. Б., ЕГН ********** - и двамата с адрес в **, подадена против С. С. Я., с адрес в **, ЕГН **********.

По делото са конституирани и трети лица - В. Б. Я., С. Г. Я. и А. Г. Я., като помагачи на ответницата.

Ищците твърдят, че са съпрузи и към брака им е приложим режимът на общност. Поддържат, че посредством давностно владение, осъществявано от 18.11.2009 г. до 18.11.2019 г., двамата, при условията на съпружеска имуществена общност, са придобили жилище (апартамент), представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Петрич, одобрени по ЗКИР. Изтъкват, че ответницата неоснователно претендира да е собственик на този недвижим имот, позовавайки се на договор за покупко-продажба от 27.10.2023 г., оформен в съответен нотариален акт и сключен между нея (като купувач) и третите лица-помагачи (като продавачи). Искат правата им спрямо 2 имота да бъдат признати.

Ответницата оспорва ищцовите претенции, настоява за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага съображения, че посоченият продажбен договор надлежно я легитимира като собственик на процесния имот, а ищците не са могли да станат негови притежатели, на базата на придобивна давност, защото не са упражнявали давностно владение върху него в изискуемия срок.

Третото лице-помагач А. Я. изразява позиция, подкрепяща процесуалната теза на ответната страна, а останалите трети лица-помагачи не взимат отношение по спора, поставен за решаване.

От схема № 15-86586-29.01.2024 г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. Благоевград, се потвърждава актуалната индивидуализация на имота, за който са предявени ищцовите претенции, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес - **, с предназначение - жилище, апартамент, с брой нива - 1, с площ 98 кв. м., без данни за прилежащи части, при съседи - на същия стаж: няма, под обекта: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и ***, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

По делото не се спори, а и от депозираната с писмения отговор на исковата молба справка за имот от 23.02.2024 г. на Службата по вписванията гр. Петрич, се доказва, че визирания самостоятелен обект в сграда е идентичен с първия жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот XIII-1827, в кв. 87 по плана на гр. Петрич.

Съгласно приложения по делото дубликат на удостоверение за граждански брак, издаден от Община Петрич, ищците са съпрузи от 07.05.1988 г., а съобразно представеното удостоверение от Агенцията по вписванията, в регистъра на имуществените отношения на съпрузите не е регистриран режим по отношение на техния брак.

С нотариален акт № 108/23.11.1988 г., издаден по нот. д. № 421/88 г.на Районен съд - гр. Петрич, Л. Г. Б., със съгласието на съпругата му С.Т. Б., е дарил процесния имот на ищеца Л. Б., който е негов син. На 11.09.2008 г. двамата ищци, действащи като продавачи, са сключили с лицето Г.С. Я., в качеството му на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот.

С Решение № 208/28.10.2009 г. по гр. д. № 392/09 г. на Районен съд - гр.

Петрич, влязло в сила на 17.11.2009 г., посоченият предварителен договор е обявен за окончателен. Въз основа на цитираното съдебно решение в полза на Г. Я. е издаден констативен нотариален акт № 146/03.05.2010 г. по нот. д.

3

№ 138/10 г. на нотариус с № 510 на Нотариалната камара, относно признаването му за собственик на имота.

Няма спор между страните, че впоследствие Г. Я. е починал (през 2017 г.), а третите лице-помагачи са неговите единствени наследници по закон, като В. Я. е негова преживяла съпруга, а С. и А. Я.и са му деца.

С нотариален акт № 49/27.10.2023 г., съставен по нот. д. № 230/23 г. на нотариус с № 503 на Нотариалната камара, третите лица-помагачи (като продавачи) са продали на ответницата (като купувач) спорния имот.

От удостоверение от 12.03.2024 г. и справка от 24.10.2024 г., издадени от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, и фактура от 12.03.2024 г., издадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, е видно, че: за жилището, във връзка с което се води делото, е имало договор за доставка на електрическа енергия отпреди 2007 г., който е действал до 11.03.2024 г.; на 12.03.2024 г. такъв договор е сключен с ответницата; 30.01.2012 г. е демонтирано средството за търговско измерване за имота и съответно оттогава към него не се извършва електроснабдяване. От справка от 06.11.2024 г. на Общинска администрация - гр. Петрич, Дирекция „Местни данъци и такси“ се констатира, че за спорното жилище са декларирани данни, въз основа на които са начислявани местни данъци и такси, както следва: на ищеца Б. - от 2006 г. до момента на справката; на ответницата - от 27.10.2023 г. до момента на справката; на Г.С. Я. - от 2010 г. до 18.01.2017 г.; на третите лица-помагачи - от 2018 г. до 27.10.2023 г. Няма налична информация от кои лица са погасявани дължимите местни данъци и такси за същия имот.

По делото е приобщена прокурорска преписка № 491/24 г. на Районна прокуратура - гр. Благоевград, Териториално отделение - гр. Петрич, в която се съдържат писмени обясненията на ответницата и на третите лица-помагачи.

В тези си обяснения последните сочат, че нито техният наследодател, нито те самите са търсили правата си спрямо имота и не са разполагали с ключ за него.

В обясненията си ответницата заявява, че третите лица-помагачи, като продавачи по договора от 27.10.2023 г., на който същата се позовава, не са й предоставили ключ за закупеното жилище, нито са й осигурили друг достъп до него, като преди закупуването му тя не е влизала в имота и го е оглеждала само отвън.

От изисканите справки за регистрирани трудови договори на ищците, както и от представените заповед за прекратяване на трудов договор на управителя на „Омега - Текстил“ ООД и удостоверение на отдел „Човешки ресурси“ при РДГП - гр. Кюстендил, ГПУ - гр. Петрич, е видно, че от 26.11.2009 г. до 28.06.2023 г. ищцата Б. е в трудово правоотношение с „Омега - Текстил“ ООД, за длъжността „опаковач“; от 11.05.2000 г. до 29.12.2020 г.

4 ищецът Б. е служител на МВР, а от 05.10.2022 г. до 03.07.2023 г. е имал сключен трудов договор със „Заечки“ ЕООД, за длъжността „шофьор специален тежкотоварен автомобил“.

От удостоверение на ОДМВР - гр. Благоевград се установява, че в периода 01.01.2014 г. - 15.10.2024 г. за ищеца Б. са регистрирани следните задгранични пътувания: пет влизания и пет излизания в по един ден (25.04.2015 г., 12.10.2017 г., 13.10.2017 г., 06.09.2018 г. и 29.07.2022 г.) през ГКПП - Златарево; едно влизане (на 10.01.2024 г.) през ГКПП - Аерогара София; едно излизане (на 24.01.2024 г.) през последното ГКПП. В това удостоверение е направено уточнението, че по повод приемането на Република България в Европейския съюз на 01.01.2007г., информацията за задграничните пътувания по вътрешните граници на Съюза не се актуализира пълно, поради което е възможно визираните данни да не отразяват реалните излизания и влизания на лицето през държавните граници на страната.

Събрани са и гласни доказателствени средства, чрез разпита на шестима свидетели - С. Б. (брат на ищеца Б.), С.Х. (живеещ в условията на фактическо съпружеско съжителство с дъщеря на другия брат на ищеца Б.), Т.О. (живеещ в условията на фактическо съпружеско съжителство с ответницата), Р.М.

(приятел на свидетеля О.), Р. и И.В. (съседи на процесния имот).

Свидетелят Ст. Б. сочи, че жилищната сграда, в която се намира спорното жилище, на практика има три жилищни етажа и е семейна къща на родителите му, на него и на двамата му братя, сред които е и ищецът Б.. В първоначалния си вид къщата е включвала три жилища от по около 90 кв. м., които са били изградени от бащата на свидетеля и са били предназначени за него и за двамата му братя, като за ищеца Б. е бил определен първият жилищен етаж. Ищецът Б. се е установил да живее в този първи жилищен етаж, заедно с ищцата Б., още след сключването на брака им. Впоследствие тримата братя и баща им са изградили и триетажна пристройка към къщата, при което към всеки от трите й етажа функционално са били свързани още по няколко помещения, при което всеки от етажите е увеличил площта си на по 136 кв. м., като достъпът до помещенията от пристройката е само откъм основните жилища.

Ищците са пригодили за живеене пристройката, прилежаща към първия етаж от къщата около 2011 г. Откакто ищецът Б. и съпругата му са се нанесли в този първи етаж, само те и децата им са го ползвали, включително и пристройката към него, без да го напускат. И двамата ищци са живеели и работили в гр. Петрич от сключването на брака им до 2023 г., когато са заминали на работа в Република Франция, но и след заминаването им само те и синът им разполагат с ключ за жилището. Първият етаж от сградата е водоснабден, а електрозахранването му е било прекъснато преди години, заради неплатени задължения, но въпреки това в него се ползва 5 електроенергия - чрез проводник от приземния етаж на къщата, който се захранва с електроенергия от партидата, открита на името на бащата на ищеца Б.. В последните 5 години са извършвани ремонтни работи в първия жилищен етаж от къщата, организирани от ищците, които са включвали смяна на водопровод в банята, както и лепене на плочки и направата на бар-плот в кухнята. Свидетелят Б. е познавал Г. Я., който при няколкократни случайни разговори му е казвал, че ищецът Б. му е дължал пари, в резултат на което той е новият собственик на първия етаж от къщата. Свидетелят Б. е обсъдил разговорите, които е водил с Г. Я., с ищеца Б., на което последният е отговорил, че си е „оправил нещата с Г. и етажът си е негов“. На 02.01.2024 г. в къщата е дошла ответницата, заедно с още две лица, които са били непознати за свидетеля Б., при което първата се е представила за новия собственик на първия етаж. Тогава лицата, придружаващи ответницата, са разбили патронника на входната врата на етажа, при което от вътрешността на жилището се е появил синът на ищците. Между тях е бил проведен разговор, който свидетелят Б. не е възприел, но впоследствие синът на ищците е депозирал жалба до органите на полицията за случая и е сменил патронника на входната врата на жилището с друг. Малко по-късно същия ден е бил проведен разговор чрез телефона на свидетеля Б. между ответницата и едното от придружаващите я лица и ищеца Б.. Свидетелят Б. не е възприел целия разговор, а само част от него, в която ответницата е предложила на ищеца Б. да „откупи“ жилището, което последният е отказал.

Разпечатката съдържа 48 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a1a5fde9-4b4d-40d4-ad34-32691de5c51f