Решение № 2557 от 17.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2557 гр. София, 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Д. Б. Димитрова-Г. като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100510624 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава двадесета "ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ", чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 267848/07.08.2025год. от К. К. ,Г. К. и Д.

Х.,ответници по делото ,чрез адв.И. П. против Решение № 14099/19.07.2025год. постановено по гр.дело № 48858/2024год. по описа на СРС,175 състав ,в частта която са уважени предявените осъдителни искове ,с правна квалификация чл. 79, ал. 1 Закон за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 153, ал. 1 Закон за енергетиката /ЗЕ/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД като Д. Х. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ЕАД сума в размер на 1 213, 94 лв., представляваща 4/6 от стойността на доставена до имот-собственост на нейния наследодател с адрес: гр. София, район „Възраждане“, бул. **** /абон. № 194905/ топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 182, 33 лв. – мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2022 г. – 08.08.2024 г. и сума в размер на 25, 38 лв., представляваща 4/6 от стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2021 г.

– 30.04.2023 г., заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане ; Г. К. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ЕАД сума в размер на 303, 48 лв. представляваща 1/6 от стойността на доставена до имот-собственост на нейния наследодател с адрес: гр. София, район „Възраждане“, бул. **** /абон. № 194905/ топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 45,58 лв. – 1 мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2022 г. – 08.08.2024 г. и сума в размер на 6, 34 лв., представляваща 1/6 от стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г., заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане ;К. К. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ЕАД сума в размер на 303, 48 лв. представляваща 1/6 от стойността на доставена до имот-собственост на нейния наследодател с адрес: гр. София, район„Възраждане“, бул. **** /абон. № 194905/ топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане; 45,58 лв. – мораторна лихва върху тази главница за периода 15.09.2022 г. – 08.08.2024 г. и сума в размер на 6, 34 лв., представляваща 1/6 от стойността на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2021 г. – 30.04.2023 г., заедно със законна лихва от 16.08.2024 г. /датата на подаване исковата молба/ до окончателното плащане.

Във въззивната жалба са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения .

Навеждат се договори ,че първоинстанционния съд не е обсъдил възраженията на страната във връзка с наличието на неравноправни клаузи в договора ,сключен между наследодателя на ответниците и ищеца,вкл. че такъв договор ,подписан от потребител липсва.Сочи и че е налице и неползвана и непоискана услуга ,а така също че в процесното жилище няма радиатори,съответно не се ползва топлинна енергия,а така също няма и отдаване от сградната инсталация.Излага и че не се е доказало при условията на пълно и главно доказване ,че през исковия период ответника е употребил топлина енергия,начина на нейното отчитане , а така също и стойността й като се оспорват представените от ищеца документи.

Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост. Претендират се разноски Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че решението в обжалваната от ответницата част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Третото лице-помагач на страната на въззиваемия „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй 2 като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата следва да се добави и следното:

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа.

От приетите по делото писмени доказателства - Договор за покупко-продажба от 22.10.2008 г., обективиран в Нотариален акт № 56, том V с рег. № 20076, нот. дело 762/2008 г., се установява, че на посочената дата Х. К. Х. е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот, с адрес в гр. София, бул. ****.Със Заявление от 13.09.2011год. предходния собственик е поискал от „Топлофикация София“ЕАД да бъде закрита партидата ,открита за имота ,поради неговата продажба

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, Х. К. Х. се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на цялата й стойност като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него, доколкото е бил собственик на топлоснабденото жилище през целия процесен период като доказателство в тази насока е и дарението ,извършено от Х. К. Х. и Д. Г. Х. на недвижимия имот ,обективирано в договор за дарение от 15.11.2023год. ,което е след процесния период Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР, като писмена форма на договора не е предвидена и в този смисъл възраженията на въззивниците за липса на облигационно правоотношение са несъстоятелни. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след 3 влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че Х.

К. Х. е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради изложеното, първоинстанционният съд правилно е приел, че между Х. К. Х., от една страна, и ищеца, от друга страна, са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за периода м.05.2021год. – м.04.2023 г.

Налице специален закон, който изключва приложимостта на чл.16 от ЗЗД и на ЗЗП по отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ. Следователно възраженията на въззивниците са необосновани. За процесния период действат Общите условия (ОУ) за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ EАД на клиенти в град София, публикувани на 11.07.2016 г. и съгласно чл. 150, ал. 2 ЗЕ – в сила от 11.08.2016 г.

Следва да се отбележи, че съгласно практиката на СЕС, когато са налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори и по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или доставчика. В чл. 3, § 1 на Директива 93/13/ЕИО е предвидено, че в случаите, когато дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна, когато въпреки изискването за добросъвестност тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. В случая не се установи Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД да съдържат неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП или цитираната директива. Нужно е да се отбележи също така, че в случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може да влияе, с оглед предвидената в чл.

150, ал. 3 ЗЕ възможност в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Жалбоподателят не се е възползвал от тази възможност. Ето защо доводите за неравноправност на общите условия на ищеца се явяват неоснователни.

Не е налице и непоискана доставка съгласно разпоредбите на ЗПП.

Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил 4 съгласие за това. Законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане (чл. 62, ал. 2 ЗЗП). Законодателното решение не е в колизия, а е в унисон с уредбата на отношенията в топлоенергетиката към този момент, защото чл. 133, ал. 2 ЗЕ (в редакция след измененията ДВ бр. 30/2006 г.) изисква решение на общото събрание на етажните собственици за присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа. Поради това не може да става въпрос за приложението на § 1 ДР ЗЗП – двата закона (ЗЕ и ЗЗП) не си противоречат.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице- помагач „Техем Сървисис“ ЕООД и тази дейност несъмнено е била реално осъществена предвид приложените по делото писмени доказателства .