Определение № 274 от 30.06.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 274 гр. Пловдив, 30.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Миглена Площакова като разгледа докладваното от Миглена Площакова Въззивно търговско дело № 20265001000088 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско-процесуалния кодекс.

Образувано е въз основа на молба, подадена от пълномощника на ищеца в първоинстанционното производство с вх. № 5512/10.06.2026 год., с която е отправено искане за изменение на решение рег. № 146/23.04.2026 год., постановено по т.д. № 88/2026 год. в частта за разноските. Аргументирано е становище, че ищецът не дължи на ответното дружество разноски за адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство, тъй като от представения договор за правна помощ не може да се направи извод кое лице е изплатило адвокатското възнаграждение и съответно дали лицето, направило разходи за заплащане на възнаграждението, е именно ответника по делото.

Поради изложеното се настоява въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските, като бъде прието, че в полза на ответника не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение.

Препис от молбата е връчен на ответното дружество на 16.06.2026 год., като в указания му едноседмичен срок, изтекъл на 23.06.2026 год., а и до настоящия момент не е постъпил отговор.

По така постъпилата молба съдът намира следното:

Според чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.

Искането на пълномощника на ищеца е за изменение на решението в частта за разноските. То е своевременно заявено, в рамките на преклузивния 1 срок: решението по делото е връчено на ищцовата страна на 11.05.2026 год., а искането по чл. 248 ГПК е постъпило на 10.06.2026 год., т.е. в рамките на едномесечния срок за касационно обжалване.

По същество:

С решение рег. № 146 / 23.04.2026 год. въззивният съд е потвърдил частично обжалваното първоинстанционно решение, а в друга негова част го е отменил, като е присъдил допълнително обезщетение за неимуществени вреди в полза на ищеца И. Р.. Произнесъл се е и по въпроса за разноските, като е разпредели сторените от страните по делото разноски в първоинстанционното и въззивното производство в зависимост от основателната част от иска, респ. от жалбите на страните и е присъдил в полза на ответното дружество разноски в размер на 1015,43 евро за първоинстанционното производство и 962,06 евро разноски за въззивната инстанция. В тази разноски са включени и разноските на ответника за адвокатско възнаграждение. В решението изрично е обсъден поставения с частната жалба от ищеца въпрос за дължимостта на адвокатско възнаграждение на ответната страна пропорционално на отхвърлената част от иска.

В мотивите на решението в частта за разноските съдът е посочил следното:

„Ответната страна е направила разноски в първоинстанционното производство за адвокат в размер на 3888 лв., като е представен договор за правна защита и съдействие, според който сумата е изплатена в брой.

Договорът за правна помощ е сключен с възложителя „ТВМ Закелийк“ Н.В., представлявано от управителя на представителя му за България „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД. Не се споделят доводите на ищеца в частната му жалба, че на ищеца не следва да се възлага част от това възнаграждение, тъй като то е изплатено от трето за ответника по делото лице.

Първо, от договора за правна помощ не може да се съди кой напрактика е изплатил възнаграждението, тъй като договорът е сключен с белгийския застраховател, който единствено е представляван по силата на чл. 503 КЗ както по делото, така и в отношенията му с адвоката, от „Авус България – регулиране на щети“ ЕООД. Плащането е сторено в брой, поради което не може да се приеме за обосновано твърдението, че плащането е сторено от представителя, а не от лицето, от чието име той е действал. Дори адвокатското възнаграждение да е заплатено от българския представител на белгийския застраховател, то несъмнено е, че той е действал от името и за сметка на представлявания, поради което и последиците от плащането възникват директно в патримониума на представлявания, а вътрешните отношения между белгийския застраховател и българския му представител са ирелевантни за отговорността на ищеца по чл. 78, ал. 3 ГПК към ответника по делото. Обосновани са мотивите на първоинстанционния съд, изложени в оспореното определение № 61/15.01.2026 год., че липсват основания за 2 намаляване на възнаграждението, изплатено от ответника, поради прекомерност, тъй като възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено своевременно от ищцовата страна. Действително, както е констатирано от ОС – Пловдив в определение № 61/15.01.2026 год., ответникът е представил списък с разноски и договор за правна помощ преди даване ход на устните състезания, същите са приложени по делото и ищецът не е направил възражение за прекомерност. С това възможността му да прави възражение за прекомерност на договореното и изплатено от ответника възнаграждение е преклудирана. Тя не може да бъде упражнена едва в срока за подаване на молба по чл. 248 ГПК. Разноските на ответника по списъка по чл. 80 ГПК са възприети от първоинстанционния съд, с изключение на разноските за превод на документи в размер на 129,60 лв., които са изключени от общия размер на разноските и в тази част определението на съда не е обжалвано. От разноските на ответника в първоинстанционното производство в размер на 5296 лв. в негова полза на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се присъдят 1986 лева или 1015,43 евро, пропорционално на неоснователната част от иска.

Пълномощникът на застрахователното дружество претендира разноски за въззивното производство. За разноските си представя списък по чл. 80 ГПК, според който разноските на жалбоподателя са в размер на договореното и изплатено възнаграждение е в размер на 1940 евро и 85,39 евро държавна такса или общо 2025,39 евро. Срещу размера на адвокатското възнаграждение не се правят възражения за прекомерност от насрещната страна в съдебното заседание, в което на делото е даден ход по същество. Сочената в списъка държавна такса за въззивно обжалване е реално внесена. Предвид частичното отхвърляне на жалбата на Р. за разликата над 21 000 лева до 40 000 лв., в полза на застрахователя се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, пропорционално на отхвърлената част от жалбата в размер на 962,06 евро.“ И към настоящия момент съдът продължава да споделя пространно изложените в решението мотиви, че ищецът дължи на ответното дружеството разноски за предоставената правна помощ, пропорционално на основателната част от иска и не е налице потребност от допълнителна обосновка.

Поради това молбата на пълномощника на ищеца за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ето защо, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5512 / 10.06.2026 год., подадена от адв. Т. Ж., действаща в качеството на пълномощник на ищеца И. Г.

Р., за изменение на решение № 146/23.04.2026 год., постановено по в.т.д. № 88/2026 год. по описа на Апелативен съд - Пловдив в частта за разноските, като бъде прието, че не се дължи адвокатско възнаграждение на ответника по делото ТВМ Закелийк Н.В. Белгия.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Същото подлежи на връчване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4