Решение № 95 от 19.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Диана Василева при участието на секретаря Ваня Хр. Г. в присъствието на прокурора Х. Люцк. А. като разгледа докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100602558 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда от 08.06.2022 г., постановена по НОХД № 19296/2019 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 134-ти състав, подсъдимият Е.

В. П. е признат за виновен в това, че на 27.07.2018 г., около 20.20 часа, в гр. София, кв.

*****, на спирка на градския транспорт, от автобус на градския транспорт, движещ се по линия № 78, отнел чужди движими вещи – мъжка чантичка на стойност 10 лева, 200 броя билети за градския транспорт, всеки на стойност 1,60 лв., на обща стойност 320 лева, както и парична сума на стойност 100 лева, всичко на обща стойност 430 лева, от владението на Р.Г.К., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е маловажно – престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК, му е наложено наказание „Пробация“, като на основание чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК са му определени следните пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящия адрес“ за срок от 7 (седем) месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 (два) пъти седмично, и

„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 7 (седем) месеца.

С така постановената присъда и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Е.

В. П. е осъден да заплати в полза на СДВР сумата от 67,20 лева, представляваща сторените по делото разноски, както и на основание чл. 190 от НПК – сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

1

Срещу така постановената присъда е депозирана въззивна жалба от адвокат М. Т. – от САК, в качеството му на назначен служебен защитник на подсъдимия Е. В. П.. В депозираната срещу първоинстанционния съдебен акт въззивна жалба се излагат твърдения, че същият не е съобразен със съвкупността от събраните и проверени доказателства и доказателствени средства. Отправя се искане за отмяна на обжалваната присъда и за постановяване на нова, оправдателна такава. Алтернативно, защитата отправя искане за приложение на института на „Глоба“ по отношение на конкретния подсъдим.

В съдебно заседание служебно назначеният защитник на подс. Е. В. П. – адв. М. Т.

– от САК, поддържа депозираната въззивна жалба по съображенията, изложени в същата.

Развива доводи, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна и незаконосъобразна. Отправя искане за отмяна на присъдата на СРС и постановяване на нова, оправдателна такава, а алтернативно – за отмяна на присъдата и прекратяване на производството, поради изтичане на предвидената в закона давност. От името на подс. П. заявява, че не желае производството да продължи, в случай, че не се постанови оправдателна присъда.

Подсъдимият Е. В. П., нередовно призован, не се явява и не ангажира съображения по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, и по основателността на депозираната от служебно назначения му защитник въззивна жалба. Производството спрямо него се води при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 и т. 2 от НПК.

Представителят на СГП намира присъдата на първия Съд за правилна и законосъобразна. Излага, че обвинението се доказва от показанията на разпитаните по делото свидетели, а стойността на инкриминираните вещи се установява от заключението на СОЕ. Намира, че предвид съдебното минало на подсъдимия, деянието правилно е квалифицирано като маловажен случай, а не като явно малозначително такова. Счита присъдата за правилна и по отношение наложеното на подсъдимото лице наказание.

Констатира изтекла абсолютна давност за наказателно преследване и намира, че предвид изявлението на защитата на подсъдимия, производството следва да бъде прекратено.

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства и обсъдил – показанията на свидетелите Р.Г.К., снети в о.с.з. на 06.04.2021 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 27) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; В.С.Й., снети в о.с.з. на 06.04.2021 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 25) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК; Н.Р.К., снети в о.с.з. на 06.04.2021 г.; Т.П.Г., снети в о.с.з. на 31.05.2022 г. и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 26) и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал.

4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК; справка за съдимост и бюлетин за съдимост на подсъдимия (л. 18 – 20 и л. 42 – 45 от съдебното производство),

2 както и заключението на назначената и изготвена съдебно – оценителна експертиза (л. 55 – 56 от досъдебното производство), които доказателства и доказателствени средства Съдът е кредитирал изцяло, като е преценил, че са непротиворечиви, логични и в своята съвкупност обуславят извод, че подсъдимият е извършил инкриминираното деяние.

Пред настоящата инстанция нови гласни или писмени доказателствени средства не са ангажирани. Въззивният Съд изгради изводите си по фактите изцяло въз основа на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съдебен състав.

Въз основа на така събрания доказателствен материал и неговия задълбочен анализ, СРС е приел за установено, от фактическа страна, че св. Р.К. работел като шофьор на автобус към столичен градски транспорт, обслужващ линия № 78. На 27.07.2018 г. същият изпълнявал служебните си задължения, като около 20.20 часа спрял на ул. „8-ма” в кв.

Враждебна, където била последната спирка, за да направи кратка почивка. Слизайки от автобуса, св. К. оставил в кабината чантата си, която съдържала 200 броя билети за градски транспорт и пари в наличност в размер на 100 лева, след което заключил вратите, посредством бутон, находящ се до десния фар, и се насочил към задната част на автобуса.

Връщайки се, св. К. забелязал, че предната врата на автобуса е отворена и веднага установил, че чантата му липсва от мястото, на което я бил оставил. Тъй като преди това забелязал, че в автобуса се качило лице с малко име „Е.“, за което К. знаел, че се занимава с кражби от автобуси, той се огледал да го потърси. Играещи в близост деца казали на св. К., че лицето се е насочило към изхода на кв. Враждебна и той се качил в автобуса, и се насочил натам. Малко преди бул. „Ботевградско шосе”, св. К. забелязал подс. П. да стои в близост до таксиметров автомобил, но виждайки автобуса същият побягнал. С помощта на таксиметровия шофьор, св. К. последвал подс. П., като преследването му продължило пеша.

Преди да успее да го настигне, св. К. видял, че подс. П., виждайки, че го настигат, хвърля чантата му. Това накарало св. К. да прекрати преследването и след като си взел чантата, се върнал да продължи изпълнението на служебните си задължения.

По същото време св. Г. стояла пред дома си в кв. Враждебна с непълнолетния си син К. Г.. Първоначално св. Г. видяла подс. П., който тичал с чанта в себе си, а след него видяла до тях да преминава автобус, движещ се по линия № 78, което било нетипично, тъй като маршрутът му не бил от там. Подсъдимият П. продължил да тича, като виждайки, че св. К. го преследва, хвърлил чантата. Синът на св. Г. и останалите намиращи се на мястото (неустановени по делото) лица, обградили подс. П. и успели да го задържат, като междувременно бил подаден сигнал до органите на Полицията. На място били изпратени св.

В.Й. и св. Н.К. – служители на 05 РУ – СДВР, които задържали подс. П. и го отвели в 05 РУ – СДВР. Стойността на инкриминираните вещи била определена на общо 430.00 лева.

Подсъдимият Е. В. П. е роден на **** г. в гр. Перник, българин, български гражданин, осъждан, живущ в гр. Перник, ул. ****, ЕГН – **********.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционния Съд е приел, че с деянието си, подс. Е. В. П. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на вменения му престъпен състав по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като на 27.07.2018 г., около 20.20 часа, в гр. София, кв. *****, на спирка на градския транспорт, от автобус на градския транспорт, движещ се по линия № 78, отнел чужди движими вещи – мъжка чантичка на стойност 10 лева, 200 броя билети за градския транспорт, всеки на стойност 1,60 лв., на обща стойност 320 лева, както и парична сума на стойност 100 лева, всичко на обща стойност 430 лева, от владението на Р.Г.К., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е маловажно. Приел е, че деянието е осъществено от подс. П. виновно, с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал.

3

2, пр. 1 от НК.

Ето защо е признал подс. П. за виновен по така повдигнатото му обвинение и на основание чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „Пробация“, като на основание чл. 42, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК му е определил следните пробационни мерки:

„Задължителна регистрация по настоящия адрес“ за срок от 7 (седем) месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице 2 (два) пъти седмично, и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 7 (седем) месеца.

Осъдил е подсъдимия П. да заплати направените по делото разноски.

Настоящият въззивен състав, след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, намира, че са налице предпоставките, визирани в чл. чл. 334, т. 4 НПК, за отмяна на атакувания съдебен акт и прекратяване на наказателното производство, образувано и водено срещу подсъдимият Е. В. П. за престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, поради изтичане на предвидената в закона – в разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, давност.

Съображенията в тази насока са следните:

Давността е срок, период от време, след изтичане на който държавата губи правото си да осъществи наказателно преследване или да изпълни наложеното наказание. Давността за наказателно преследване, като наказателно-правен институт, е регламентиран в разпоредбите на чл. 80 и чл. 81 от НК.

С изтичане на срока по чл. 80, ал. 1 от НК, чиято продължителност е поставена в зависимост от най-тежкото по вид и размер наказание, предвидено за извършеното престъпление, държавата губи възможността да реализира наказателната отговорност на престъпния деец за конкретно извършено от него престъпление, при това – независимо от етапа на производството, в който е констатирано изтичането на давностния срок. В тази насока е и еднопосочната практика на върховната съдебна инстанция, в която се приема, че „Давността има материално-правна същност. Решаващо за нея е погасява‐ нето на правото на държавата по наказателно-правното, а не по на‐ казателно-процесуалното правоотношение. Държавата губи вся‐ каква възможност да накаже престъпника, а не само да проведе нака‐ зателно преследване срещу него. Нещо повече – именно защото „на‐ казателната отговорност е погасена поради изтичане на пред‐

[1]), затова и наказа‐ видената в закона давност“ (чл. 21, ал. 1, т. 3 НПК телното производство „не се започва..., а започнатото се прекратява“ (вж. отново ал. 1). Такова наказателно производство е или се оказва без‐ предметно, и единственото основание за неговото продължа‐ ване е законният интерес на подсъдимия да бъде оправдан (арг. от втората алинея на цитираната разпоредба)“ (вж. решение № 177/28.05.2001 г. по н. д.