Акт от 05.10.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

……………/05.10.2023 г. гр.

София

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове: Калина Анастасова

Мл.с. Господин Тонев при участието на секретаря Донка Шулева като разгледа докладваното от мл.с. Тонев въззивно гражданско дело № 2421 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258

– чл. 273 ГПК.

С

Решение № 20209178 от 28.09.2020 г. по гр. д. № 18127/2018 г. по описа на СРС, 69 с-в е признато за установено по отношение на В.О.К. и на А.В.К., конституирани като наледници по закон на починалата в хода на процеса Ю.Х.Г., че в полза на „Т.С.“ ЕАД съществуват ЧАСТ от вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.07.2015 г. по ч. гр. д. № 27822/2015 г., а именно, че В.К. дължи на ищцовото дружество на основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. Чл. 149 ЗЕ – сумата от 304,36 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 14, находящ се в гр. София, бул. „*****, аб. №091417, за периода от 01.11.2012 г. до

30.04.2014 г., ведно със законната лихва от 21.05.2015 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 46,41 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия, начислена за периода 31.10.2012 г. – 05.05.2015 г., и А.К. дължи на ищцовото дружество на основание чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД, вр. Чл. 149 ЗЕ – сумата от 304,36 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 14, находящ се в гр. София, бул. „*****, аб. № 091417, за периода от 01.11.2012 г. до

30.04.2014г., ведно със законната лихва от 21.05.2015 г. до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – сумата от 46,41 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия, начислена за периода 31.10.2012 г. – 05.05.2015 г. Отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД обективно, кумулативно и субективно съединени при условията на разделна отговорност искове с правни основания чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 150 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, в ЧАСТТА относно признаване на установени на вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.07.2015 г. по ч. гр. д. № 27822/2015 г., а именно, че ответникът В.К. дължи на ищцовото дружество сумата от над 46,41 лева до 48,97 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за ТЕ, начислена за периода 31.10.2012 г. – 05.05.2015 г., и че ответникът А.К. дължи на ищцовото дружество сумата от над 46,41 лева до 48,97 лв., представляваща лихва за забава в плащането на главницата за ТЕ, начислена за периода 31.10.2012 г. – 05.05.2015 г.

Решението е постановено при участието на „Б.Б.“ ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

Решението, в частта на уважаване на исковете, е обжалвано от ответниците В.К. и А.К. с изложени доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Поддържат, че не се намират в облигационни отношения с ищеца във връзка с доставката на ТЕ за битови нужди. Чрез събраните в производството доказателства не било установено реалното потребление на ТЕ, чиято стойност да възлиза на исковата сума. Излагат, че имотът не е топлоснабден, който факт не бил обсъден от съда.

Същевременно заявяват, че ищецът не е легитимиран да претендира суми за дялово разпределение. Оспорват като недопустими претенциите за дялово разпределение и като неоснователни претенциите за потребена в имота

ТЕ и мораторна лихва.

Жалбоподателите отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете спрямо тях като неоснователни. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирани страни, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите за неправилност, изложени във въззивната жалба, съдът намира следното:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че сградата, в която се намира процесният имот, е топлоснабдена; че наследодателят на ответниците е била ползвател на имот представляващ апартамент апартамент № 14, находящ се в гр. София, бул. „*****, аб.

№ 091417, за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2014 г., поради което е била битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на

ЗЕ, за процесиите период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена топлинна енергия, такса дялово разпределение и мораторна лихва върху сумата за ТЕ, чиято стойност възлиза на исковата стойност.

Решението е правилно.

Чрез представените пред СРС доказателства: Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 12, том II, дело № 305 от 22.08.2008 г. на нотариус В.К., рег. № 066 /л. 15 от делото на СРС/, съдът намира за доказан факта, че Ю.Г.е била съсобственик с В.К. на процесния имот.

При така установеното доводите на въззивниците-ответници, че наследодателят им Ю.Г.не е била потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период, съдът намира за недоказани и съответно – неоснователни.

Установено е по делото, а и от представения протокол от общото събрание на етажната собственост от 25.09.2002 г. се потвърждава, че сградата, в която се намира процесният имот, е била топлоснабдена, като на 10.10.2002 г. е бил сключен договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с третото лице – помагач „Б.Б.“ ООД.

Съобразно действащата през исковия период нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Следователно качеството потребител се свързва с принадлежност на вещното право на собственост или с ползването на имота.

Безспорно е между страните по делото, че Ю.Г.е била съсобственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент, и следователно се явява потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/.

Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона. В случая е несъмнено, че Общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. По делото не са релевирани твърдения, нито има данни, че ответникът е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Поради изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и Ю.Г.са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения.

Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата през процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./.

Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „Б.Б.“ ООД.

Спорните въпроси в настоящото производство се отнасят до наличието, респ. липсата на доказателства за доставка на топлинната енергия, чиято цена се претендира, и следва ли ответниците да заплащат отдадената от сградната инсталация топлинна енергия.

Няма спор по делото, а и от заключението по СТЕ, което настоящият състав кредитира като обективно и пълно, се установява, че в имота няма начислявана топлинна енергия за отопление на имот. Не е имало монтирани отоплителни тела, съответно не са били монтирани топлоразпределители. Това се установява от представените по делото формуляри за отчет, подписани от представител на потребителя. По задача № 2 от основната СТЕ, респ. № 4. 5 от допълнителната СТЕ, вещото лице е посочило, че процесният апартамент има отопляем обем по проект 224 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, като на базата на този отопляем обем се разпределяла енергия, отдадена от сградната инсталация съгласно наредбата за топлоснабдяването.

С оглед на това вещото лице е взело предвид липсата на отоплителни тела в имота. Сумата за сградна инсталация е определена за исковия период съобразно акта за разпределение на кубатурата в жилищната сграда. Във връзка с това следва да се посочи, че съгласно т. 6.1.3, вр. с т. 6.1.1 от методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна собственост към Наредбата за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация не се определя само въз основа на действително инсталираната мощност на отоплителните тела в сградата, но и въз основа на денградусите за периода, и се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.

Следва изрично да се подчертае, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че в конкретния случай имотът не бил присъединен към топлопреносната мрежа. Това е така, тъй като според разпоредбата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. С оглед така посочената разпоредба, качеството потребител на топлинна енергия не отпада при прекратяване на топлоподаването към индивидуалния обект на потребителя. Нормата на чл. 153, ал. 6 ЗЕ не може да бъде дерогирана с оглед обстоятелството, че сградната инсталация обективно отдава топлина, от която ответницата се ползва, т. е. фактически потребява отдаваната от нея топлинна енергия – така Решение № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. на Конституционния съд на Република България, в което е прието още, че топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата. Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата - етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права.