Решение № 523 от 13.11.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Смолян, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Русева при участието на секретаря Татяна Кишанова като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело № 20255440100693 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявените искове от ищеца „***" ЕООД срещу ответника П. А. Б. с правното основание на чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията в размер на 1000 лева главница, 228,36 левадоговорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 05.03.2019г. до 05.03.2020г., 909,92 лева- законна лихва за забава за периода от 05.03.2020г. до 29.01.2025г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чгр.дело №274/2025г. по описа на РС- Смолян, за които вземания е издадена Заповедта по посоченото заповедно производство.

Вземанията произтичат от договор за потребителски кредит №545351, сключен на 05.03.2019г. между П. А. Б. и "**" АД, по силата на който е получил сумата в размер на 1000 лева. На 05.03.2020г. е падежирала последната вноска по договора за кредит съгласно погасителен план.

Ответникът не е изпълнил в срок задължението си по договора.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024г. вземанията са прехвърлени на цесионера "***" ЕООД, като вземането към длъжника е индивидуализирано в Приложение №1.

С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника , иска се оспорва като неоснователен и се поддържа становище за отхвърлянето му. Не се оспорва сключването на договора за кредит. Правят се възражения, че договора за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1 т.9-11 от 1

Закона за потребителския кредит. Клаузата за уговорената неустойка по договора е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, както и на друго основание- чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143 т.5 от ЗЗ, тъй като чл.20 от договора е неравноправна клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая формално е уговорена неустойка, но фактически се дължи не неустойка, а договорна лихва , представляваща допълнителна печалба на кредитора. Клаузата на чл.20 от договора е уговорена с цел да заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 от ЗПК, уреждаща максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл.21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. В случая следва да се приложи разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК. Не е посочен реалния ГЛП, с което е нарушен чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. Доколкото лихвата е част от ГПР, в него следва да участва и сумата за неустойка.

По изложените съображения в отговора договора за кредит е недействителен и като последица следва да се приложи чл.23 от ЗПКпотребителят връща само чистата стойност по договора за кредит. Прави се също възражение и че претендираните суми за главница и договорна лихва са погасени по давност.

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становището в съдебното заседание, писменото становище на ответника, и като обсъди събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа и правна страна:

С Разпореждане №664/10.03.2025г. по чгр.дело №274/2025г. по описа на РССмолян е отхвърлено заявлението в частта за вземането за законната лихва за забава върху главницата за разликата над 527,06 лева до пълния претендиран размер от 909,92 лева. Предвид последното заявеният установителен иск в частта за вземането за сумата над 527,06 лева до пълния претендиран размер от 909,92 лева се явява НЕДОПУСТИМ и приозводството по делото следва да се прекрати в посочената част.

Производството по делото е за вземанията за главница от 1000 лева, договорна възнаградителна лихва в размер на 228,36 лева, 527,06 лева- лихва за забава и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 11.02.2025г.

Съдът намира, че исковата молба подлежи на уважаване само в частта за вземанията за главница в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението 11.02.2025г. до окончателното й изплащане.

Няма спор, че между „**“ АД като заемодател, и П. А. Б. е сключен договор за потребителски кредит №545351/05.03.2019г., по силата на който на заемодателя е предоставен кредит в размер на 1000 лева. Срокът за погасяване на заема е 12 месеца, при фиксиран лихвен процент 36%, ГПР- 47,91 %.

Договорът за кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1 т.9-11 от Закона за потребителския кредит. С в чл.17 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от 3 дни от получаване на заемната сума да 2 осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасит4елни вноски, разходи и неустойки, или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на ** АД всички задължения на заемателя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писменото искане от страна на ** АД за заплащане на тези задължения .

В чл.19 от договора са поставени и изискванията, на които следва да отговаря третото лице поръчител- навършена възраст, минимален осигурителен брутен доход, трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуа и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит в която и да е банкова или небанкова институция, да не е настоящ кредитополучател в „**“ АД, служебна бележка от работодателя за 6 месеца назад.

В чл.20 от договора е уговорено, че при неизпълнение на задължението от заемателя по чл.17 от договора дължи на заемодателя неустойка в размер на 1 761,12 лева.

Клаузата за уговорената неустойка по договора е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. Клаузата на чл.20 от договора задължава потребителя при неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение да заплати необосновано високо размер на неустойка. В случая уговорената неустойка няма присъщата й като неустойка функция, а представлява допълнителна печалба на кредитора.

Така уговореното плащане на неустойката представлява още едно възнаграждение за кредитора и води до допълнително оскъпяване на кредита. Същото няма характер на неустойка, отчитайки предмета на договора. Неизпълнението на задължението за осигуряване на обезпечението /поръчител или банкова гаранция/ не рефлектира пряко върху задължението за погасяване на предоставения кредит, което е именно основното същинско задължение по договорното правоотношение. Такава неустойка би била уговорена да обезпечи неизпълнението на заемателя да погаси основното си задължение за връщане на кредита в срок, а в случая макар определена като неустойка, същата няма характер на неустойка за такова неизпълнение. Видно е, че неустойката е уговорена за неизпълнение на задължения, които на практика са неосъществими в предвидения в чл.17 от договора тридневен срок за осигуряване на поръчител в тридневен срок от подписването на договор.

Безспорно, предвидения срок за осигуряване на обезпечението с конкретните условия, поставят в невъзможност заемателя да ги изпълни. Предвиждайки задължението за потребителя за осигуряване на обезпечението при описаните условия, на които да отговаря, кредиторът прехвърля задължението за оценка на кредитоспособността на кредитополучателя в негова тежест.

Освен това, размера на неустойката за неосигуряване на обезпечение в срок, съпоставен с размера на отпуснатия кредит, се явява завишен и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Предвид изложените доводи, процесната клауза за неустойка нарушава принципа на добросъвестност. Предоставения кредит е в размер на 1000 лева, а дължимата неустойка в размер на 1761,12 лева, т.е., в почти двоен размер.

3

Отделно от посоченото, тези разходи следва да се включат в ГПР, като с предвиждането им като неустойка се заобикаля и разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Според чл.19, ал.1 от ЗПК Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Както се посочи по- горе, отчитайки изискванията на чл.19 от договора, при неизпълнението на които е дължима уговорената неустойка по чл.20 , а именно по- скоро с характер на допълнително възнаграждение, следва същата да бъде включена в ГПР. Посоченото задължение по чл.20 от договора за кредит е допълнително възнаграждение за кредитора.

По изложените съображения процеснияя договор за кредит е недействителен и като последица следва да се приложи чл.23 от ЗПКпотребителят връща само чистата стойност по договора за кредит.

Ето защо, ще следва да се уважат само претенциите за признаване съществуването на вземанията за главница в размер на 1000 лева, подлежащ на връщане кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение на паричното задължение, като се отхвърлят исковете за вземанията за възнаградителна лихва от 228,36 лева и законна лихва за забава в размер на 527,06 лева.

С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят направените съдебни разноски за заплатена държавна такса в размер на 30,35 лева за исковото производство, а за заповедното- 51,62 лева, както и по 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото и в заповедното производство.

Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати на адвокат М.М.О. адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева за осъществената безплатна правна помощ в исковото производство.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „***" ЕООД, ЕИК**, и П. А. Б., ЕГН**********, че П. А. Б., ЕГН**********, дължи на „***" ЕООД, ЕИК**, сумата в размер на 1000 лева главница, представлвяваща непогасен кредит по от договор за потребителски кредит №545351, сключен на 05.03.2019г. между П. А. Б. и "**" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.02.2025г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №157/10.03.2025г. по чгр.дело №274/2025г. по описа на РССмолян, като ОТХВЪРЛЯ исковете на „***" ЕООД, ЕИК**, срещу П. А. Б., ЕГН**********, в частта за установяване съществуването на вземанията в размер на 228,36 лева- договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода 05.03.2019г. до 05.03.2020г., 527,06 лева- законна лихва за забава за 4 периода от 05.03.2020г. до 29.01.2025г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №157/10.03.2025г. по чгр.дело №274/2025г. по описа на РС- Смолян Вземанията произтичат от договор за потребителски кредит №545351, сключен на 05.03.2019г. между П.

А. Б. и "**" АД.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта по предявения иск от „***" ЕООД, ЕИК**, срещу П. А. Б., ЕГН**********, в частта за установяване съществуването на вземането за законна лихва за забава за периода от 05.03.2020г. до 29.01.2025г. за разликата над 527,06 лева до претендираните 909,92 лева, поради НЕДОПУСТИМОСТ.

ОСЪЖДА П. А. Б., ЕГН**********, да заплати на „***" ЕООД, ЕИК**, направените съдебни разноски за заплатена държавна такса в размер на 30,35 лева за исковото производство, а за заповедното- 51,62 лева, както и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение в исковото и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.

ОСЪЖДА ***" ЕООД, ЕИК**, да заплати на адвокат М.М.О.- адвокат в АКСмолян адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 400,00 лева за осъществената безплатна правна помощ и процесуално представителство.