Решение № 5510 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5510 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110105145 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове от „Л.И.“ АД чрез юрк. Л., с пълномощно на л. 16 от делото, с правно основание чл. 422, вр. чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 1188,47 лв., представляваща изплатено по имуществена застраховка „Каско” обезщетение по щета за застрахователно събитие, настъпило на 27.03.2017 г., вследствие противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на препятствие на пътното платно на пътното платно, на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие – застрахованият автомобил „БМВ“ с рег. № ВТ 7800 ВТ, при движение в гр. София, на ул. " Васил Стефанов“, пред бизнес център „Вертиго“, попаднал в необезопасено, несигнализирано и неосигурено препятствие на пътното платно - дупка, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 1178,47 лв., като поддържа, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер. Реализирал и ликвидационни разноски в размер на 10 лв.

Ответникът С.О. чрез юрк. Ангелов е депозирал отговор в законоустановения срок, с който оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва валидността на представената застрахователна полица, поради липса на подписи. Оспорва част от доказателствата, представени от ищеца по подробни съображения. Счита, че механизма на ПТП не е доказан.

Твърди, че водачът е причинил процесното ПТП, поради движение с несъобразена с пътната обстановка скорост. Навежда възражение за съпричиняване. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

1

Относно иска по чл.410 ал.1 от КЗ, вр. чл.49 от ЗЗД.

В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на С.О. и да поддържат в изправност улици – част от общинската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.

С.О. носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.31 от ЗП.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради виновно поведение на неопределено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или по повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск на собственика на застрахованата вещ.

Установява се от представените писмени документи - застрахователна полица – л.4 от делото, че към дата 27.03.2017 г. между ищеца и собственика на лек автомобил „БМВ“ с рег.

№ ВТ 7800 ВТ е съществувал договор за имуществена застраховка със съдържание описано в полицата и общите условия. Действително, представената по делото застрахователна полица не носи подписите на представителите на страните, въпреки това тя е действителна.

Доколкото застрахователният договор е търговска сделка, приложение намират правилата на ТЗ и в частност чл. 293, според който неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. По аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ, неспазването на формата за действителност може да доведе до нищожност на сключения договор само, ако има оспорване от страна по него. Страната по договора не може да се позовава на нищожност поради неспазване на формата, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

Следователно и трето лице не би могло да оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните недвусмислено може да се направи извод за това, че те изпълняват поетите по него задължения, както е в случая. Такава е константната практика на СГС, така напр. Решение № 2222 от 17.04.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8981/2023 г.;

Решение № 1416 от 11.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 1828/2023 г.; Решение № 1065 от 2

23.02.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 9344/2023 г. и др.

В тази връзка следва да бъдат съобразени и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 2а от ТР № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС, според които липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор "Гражданска отговорност" на автомобилистите, не е налице в хипотезата на неположен подпис от някоя от страните, поради което и правните последици на тази вид недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо правилото на чл. 293, ал. 4 ТЗ. С оглед горното съдът намира, че към датата на ПТП-то между ищеца и пострадалото лице е налице валидно правоотношение по договор за застраховка „Каско“.

Съставен е протокол за ПТП № 1598715 от 27.03.2017 г. от компетентния орган при МВР „Пътна полиция“/л.5/. Същият по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка, разположение на МПС след ПТП, т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства.

В същия е записано, че лек автомобил „БМВ“ с рег. № ВТ 7800 ВТ е попаднал в несигнализирана, необезопасена дупка на пътното платно, която е била констатирана от надлежните органи. Както се посочи по- горе, тази констатация обвързва съда, тъй като е възприета лично от органа, изготвял протокола.

По делото е представено и уведомление от водача на застрахования автомобил, в която се описва механизма на ПТП и настъпилите на управлявания от него лек автомобил.

Като безспорно е изведено, а и се установява от представено по делото платежно нареждане, че на собственика на автомобил „БМВ“ с рег. № ВТ 7800 ВТ е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1178,47 лв.

Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства – писмени и САТЕ, от които се установява наличието както на дупка на пътното платно към датата и мястото на ПТП описани в исковата молба, така и липса на обезопасяване и обозначаване на същата. На първо място наличието на необезопасена препятствие на пътя е записано в протокола за ПТП, който в тази си част се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, доколкото се отнася за констатирани от изготвилите го органи обстоятелства. Той се подкрепя и от заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, която съдът кредитира. С оглед горното съдът възприема следния механизъм на настъпване на ПТП-то, а именно:

На 27.03.2017 г. л.а. „БМВ“ с рег. № ВТ 7800 ВТ се движел по ул."Васил Стефанов“, с посока на движение от кв. „Манастирски ливади“ към бул. „България“ и на 50 метра преди Бизнес център „Вертиго“, превозното средство попада в необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение.

С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е нарушил правилата за движение по пътищата. Напротив, не се установява същият да се е движел с превишена скорост, както твърди ответника.

Предвид изложеното, съдът приема, че е установен механизма на ПТП, описан в 3 исковата молба, вкл. и наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно в гр. София, в района на Бизнес център „Вертиго“ на ул."Васил Стефанов“.

От заключението по САТЕ, се установява, че механизма на ПТП е в причинноследствена връзка с причинените вреди на застрахования лек автомобил и същите могат да възникнат при този механизъм.

При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице фактическият състав обуславящ ангажиране на обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител - за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им работа, въпреки че не е установено кои точно лица са извършили противоправното действие /бездействие/.

От заключението по САТЕ се установява, че пазарната стойност на поправянето на щетите на лекия автомобил е в размер на 1295,23 лв.

Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.

При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, и ал.3 от КЗ. При положение, че друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.