Решение № 7842 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7842 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20251100514123 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 436, вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на длъжника „БУЛКАРП” ООД с вх. № 8694/24.11.2025 г. по изп. дело № 20258390400522 на ЧСИ И.М.-К. с рег. № 839 на КЧСИ, с район на действие СГС.

Обжалва се постановление за разноски с изх. № 9238/07. 11.2025г. о изпълнително дело № 20258390400522 на ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839, в частта, с което е отказано да бъдат намалени приетите по делото разноски по изпълнението в размер на 2 252.02 лева от които 269.00 лева такси и разноски по изп. дело и 1 983.02 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, както и 1 602.28.00 лева – за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят, чрез упълномощеният представител твърди, че начислените такси и разноски в полза на ЧСИ са с прекомерно висок размер и не са съобразно ТТРЗЧСИ. Същото поддържа и за разноските за адвокатско възнаграждение - с оглед липсата на фактическата и правна сложност на производството по изп. д. № 20258390400522. Счита, че те не отговарят на реално извършените от процесуалния представител на взискателя действия по делото и вложените усилия. Сочи, че част от разноските за адвокат не са присъдени от съда и не се дължат. при определянето на размера на разноските по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се съобрази действителния размер на адвокатското възнаграждение. Сочи, че по т. 26, т . 4 от ТТРЗЧСИ при определяне на пропорционалната такса по т. 26 изрични са изключени авансовите такси по т. 29. Позовава се на приетото с Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2023 г.

1 по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Твърди, че от поканата за доброволно изпълнение не може да се установи за кои действия на съдебният изпълнител са начислени такси в общ размер на 269.00 лева. Поддържа, че е прекомерно начисляването на таксите, тъй като е налице само един запор, а таксите за образуване на изпълнителното дело и изпращане на ПДИ не формират сума в размер на над 159 лева.

Иска да бъде отменен отказа на ЧСИ и да бъде намалено адвокатското възнаграждение до минималния размер - 200 лева съгласно Наредба № 1 от 2004 г., поради прекомерност, а за разликата над 200 лева - да се редуцират, както и да бъде изменено разпореждането в частта за таксите и разноските на ЧСИ по изпълнителното дело, включително пo т. 26 от ТТРЗЧСИ, като бъдат намалени до дължимите съгласно правилата на ТТРЗЧСИ.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК от взискателя „Билдтрейд груп“ ООД, не е депозирано възражение по жалбата.

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ И.М.-К. е изложила мотиви за допустимост и неоснователност на жалбата. Иска жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложеното копие на изпълнително дело № 20258390400522 на ЧСИ И.М.К. се установява, че то е образувано по молба на взискателя „Билдтрейд груп“ ООД, чрез адв. Н.А. от САК въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 34202/2021 от СРС, 141 състав срещу „БУЛКАРП” ООД, за събиране на сума по изпълнителен лист, издаден на 19.07.2023 г. с предмет заплащане на парична сума в размер на 1968.64 лв. неолихвяема сума, 13 337, 50 лв. главница, 6 966, 90 лв. лихви.

Общото задължение на длъжника по изпълнителното дело към 20.10.2025г. е било в размер на 27 497.06 лв., като са включени 269, 00 лв. обикновени такси и разноски по изп. дело, както и таксата по т.26 от Тарифа за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 2 075.02 лв. в полза на ЧСИ И.М.-К., както и сумата от 2 880.00 лв. - адв. възнаграждение за представителство по изпълнителното дело.

По изпълнителното дело е представено пълномощно от взискателя за представителна власт на адв. Н.А. и договор за правна защита и съдействие от 21.05.2021 г. От договора за правна помощ е видно, че правната помощ и съдействие се предоставя срещу договореното възнаграждение в размер на 2880 лв. за образуване и процесуално представителство по изп. дело, налагане на обезпечители мерки и съдебно производство за събиране пред ЧСИ. Представени са доказателства за плащането на сумата от 2880 лева по банкова сметка на адвоката, без да е начислен ДДС.

Изпълнителното дело е присъединено към предходно образуваното изпълнителното дело № 202183904009310 – след допуснато обезпечение, образувано между същите страни.

На 20.10.2025г. ЧСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника, връчена му по надлежния ред на 24.10.2025г.

На 28.10.2025г. по делото е постъпило възражение от длъжника с искане до съдебния изпълнител да намали приетото адв. възнаграждение от 2 880.00 лева на 200.00 лева.

С обжалваното постановление за разноски с изх. № 9238/07. 11.2025г. съдебният изпълнител е намалил частично приетото адв. възнаграждение от 2 880.00 2 лева на 1 602.28 лева, както съответно е намалил и пропорционалната такса за събиране на парично задължение от 2 075.02 лева с ДДС на 1 983.02 лева с ДДС.

Длъжникът е получил процесното постановление на 14.11.2025г., чрез упълномощения представител.

На 17.11.2025г., след изтичане на срока за доброволно изпълнение, наредителят ЧСИ И.М.-К. е извършил частично плащане по изп. дело № 20258390400522 на сумата от 22 473.04 лева, по сочената от адв. Н.А. банкова сметка.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата по чл. 435, ал. 2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Внесена е и държавната такса по сметка на СГС. Следва, че жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Разпоредбата на чл. 435 от ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в Част I „Общи правила”. Нормите са приложими както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 от ГПК. Съгласно чл.

79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, извън предвидените изключения. За да бъде извършена преценка за дължимите разноски и размера им, съдът следва да съобрази предприетите във връзка с изпълнението действия и тяхната правна и фактическа сложност за конкретния случай.

От копието на изпълнителното дело е видно, че по изпълнително дело с № 202183904009310 по описа на ЧСИ И.М.-К., изпълнителните действия от представителя на взискателя се изчерпват с подаване на молба за образуване на изпълнително дело, с приложен към нея изпълнителен титул. В молбата е посочен изпълнителен способ, а именно запор върху банковите сметки на длъжника в „БДСК“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“.

С молба вх. № 7553 от 20.10.2025г. по описа на ЧСИ И.М.-К., упълномощеният представител на взискателя е представил изпълнителният лист, издаден по гр. д. № 34202/2021 от СРС, 141 състав срещу „БУЛКАРП” ООД и е поискал присъединяване на новото изпълнително дело към изпълнително дело с № 202183904009310 по описа на ЧСИ И.М.-К., а постъпилите по изпълнението суми да бъдат внесени по посочена банкова сметка, с титуляр адв. Н.А..

Изпълнителният способ е приложен, доколкото запорното съобщение до банките е изпратено значително преди датата на която е изпратена поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Запорното съобщение е получено от банките през м.05.2021 г., а поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 24.10.2025 г. След получаване на поканата за доброволно изпълнение длъжникът е погасил цялото задължение от 27 497.06 лв., което е извършено с платежно нареждане от 27.10.2025г. (лист 27 от изп. дело).

В разглеждания случай по делото няма данни процесното изпълняемо право с 3 взискател „Билдтрейд груп“ ООД да е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. Следва, че длъжникът е станал причини за образуване на изпълнителното производство по издадения срещу него изпълнителен лист. Няма основание за отпадане отговорността на длъжника за направените от взискателя разноски, в това число за изп. дело № 20258390400522 и за присъединеното изпълнително дело с № 202183904009310 по описа на ЧСИ И.М.-К..

По въведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, досежно претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, настоящият състав на съда намира следното:

Съгласно задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, при преценка основателността на възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на спора и усилията на защитата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото.

Въззивният съдебен състав приема, че случаят не се отличава с фактическа и правна сложност. Пълното изпълнение на задължението е станало в срока за доброволно изпълнение и не е било наложително прилагане на сочения от взискателя изпълнителен способ. Когато дължимата сума - предмет на изпълнителното дело, е в големи размери, при сложност за събиране на сумата и необходимост от множество изпълнителни действия, то това би определило нуждата от извършване на допълнителни действия от пълномощника на взискателя и би обосновало начисляването и на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 година от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НАМВ). В случая е неоснователно да се определя възнаграждение за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания извън възнаграждението за образуване на изпълнителните производства, тъй като не е било необходимо извършването на такива действия, доколкото длъжникът е платил цялата сума в срока за доброволно изпълнение. Следва да се отрази, че посочването на изпълнителен способ е задължителен реквизит за редовност на молбата за образуване на изпълнително дело, а прилагането на способа е необходимо само при липсата на доброволно изпълнение от страна на длъжника.

По изложените съображения адвокатското възнаграждение за представителя на взискателя следва да бъде начислено единствено при спазване разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения, касаеща дължимо възнаграждение за съдействие за образуване на всяко от двете изпълнителни производства, поради което същото следва да бъде намалено до сумата от 400 лева, а отказът на частния съдебен изпълнител – отменен. Съдът констатира, че договореното възнаграждение е с включен ДДС, която сума е 20 % от адвокатското възнаграждение.

Процесуалният представител на взискателя не е регистриран по ЗДДС – доказателства в тази насока не са ангажирани. Съгласно § 2а от ДР към НМАВ, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, поради което този данък не се дължи от длъжника.