Решение № 498 от 13.12.2019, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 496 13.12.2019г. гр.Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ на деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Валентина Кърпичева-Цинцарска секретар Таня Михова като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска търговско дело № 48 по описа на БОС за 2019г.

Производството по делото е образувано по исковата молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с ЕИК ********* срещу ответника Б.А., гражданка на В., родена на ***г., в гр. К, с адрес по Булстат: с. Равда, курортен комплекс ***, със съдебен адрес:***, офис 220, адв. Т.

Атанасова-назначен особен представител.

Видно от изложеното в исковата молба, на 28.07.2008 година между „АЛФА БАНК - КЛОН БЪЛГАРИЯ (с правоприемник "„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД ЕИК *********) - Кредитодател, и Б.А., гражданка на В., родена на *** г. в К., с БУЛСТАТ *********, е сключен договор за кредит №144-244/28-07.2008 г., по силата на който банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 57 940 евро (петдесет и седем хиляди деветстотин и четиридесет евро) за покупка на недвижим имот, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в следните размери: за първата година от срока на кредита - фиксирана лихва в размер на 3,9% (три цяло и девет процента), а за останалия период на погасяване - плаващ лихвен процент в размер дванадесетмесечен EURIBOR плюс надбавка от 2% (два процента). Кредитополучателят дължи наказателна лихва за просрочие и лихва при предсрочна изискуемост, съгласно Общите условия, неразделна част от договора: в случай на забавяне на плащане на погасителна вноска и/или лихва - наказателна лихва, равна на лихвения процент, договорен между страните плюс надбавка от 2,5% (две цяло и пет десети процента) годишно. Банката има право едностранно да променя договорения лихвен процент при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или промени в българското законодателство, които правят неизгодна за банката кредитната сделка; в случай на увеличение с повече от 50% на цената на паричния ресурс, която банката заплаща за рефинансирането си на междубанковия пазар в сравнение с цената на ресурса към момента на подписване на договора за кредит. Съгласно чл. 29 т.

2 във връзка с чл. 28 т. 1 и т. 2 от Общите условия, неразделна част от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката има право да направи кредита предсрочно изискуем, а съгласно чл. 29 т. 3 - да предприеме мерки по принудително събиране на на дължимите суми по договора за кредит. С покана с вх. 20427/25.09.2018 г. на ЧСИ Ивелина Божилова, с № 800 на Камарата на ЧСИ, връчена на длъжника чрез пълномощника му Орлин Орлинов Денков, съгласно пълномощно рег. № А1839/2008г., том 9, № 1793, заверено от Валентин Бабов - завеждащ консулската служба при българското посолство в Лондон, връчена при условията на чл.47 от ГПК и с покана с вх. № 20425/25.09.2018 г. на ЧСИ Ивелина Божилова, с № 800 на Камарата на ЧСИ, връчена на длъжника чрез пълномощника му „КЕПИТЪЛ ФАЙНЕШЪЛ ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, съгласно пълномощно рег.№А1839/2008 г., том 9, №1793, заверено от Валентин Бабов - завеждащ консулската служба при българското посолство в Лондон, връчена при условията на чл. 50, ал. 3 от ГПК, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД е уведомила длъжника, че поради неплащане на дължимите вноски по кредита, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД кани длъжника в седемдневен срок от получаването й, да погасяи изцяло задълженията си към банката и го уведомява, че в противен случай тя ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора Ищецът твърди, че от страна на ответника не са постъпвали плащания по договора, поради което общото задължение възлиза на 63 281,88 евро /шестдесет и три хиляди двеста осемдесет и едно евро и осемдесет и осем евроцента/ и

909,05 лева /деветстотин и девет лева и пет стотинки/, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 27.01.2019 г., от които:

-

54 175,66 евро /петдесет и четири хиляди сто седемдесет и пет евро и шестдесет и шест евроцента/ - главница за периода от 22.10.2012г. до 27.01.2019г.;

-

7 005,69 евро /седем хиляди и пет евро и шестдесет и девет евроцента/ - възнаградителна лихва за периода от 22.11.2012г. до 21.11.2018г.;

-

1933,99 евро /хиляда деветстотин тридесет и три евро и деветдесет и девет евроцента/ - наказателна лихва за просрочие (мораторна лихва - обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 22.06.2016г. до 27.01.2019г.;

-

166,54 евро /сто шестдесет и шест евро и петдесет и четири евроцента/ - застраховки за периода от 20.12.2016г. до 27.01.2019г.;

-

909,05 лева /деветстотин и девет лева и пет стотинки/ - такси за периода от 23.10.2018г. до 27.01.2019г.

По делото се претендира част от дължимите суми, както следва:

-

51 129,19 евро-част от дължимата главница от 54 175,66 евро за периода от 22.10.2012г. до 27.01.2019г.;

-

166,54 евро /сто шестдесет и шест евро и петдесет и четири евроцента/ - застраховки за периода от 20.12.2016г. до 27.01.2019г.;

-

909,05 лева /деветстотин и девет лева и пет стотинки/ - такси за периода от 23.10.2018г. до 27.01.2019г.

Претендира присъждането на законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска- 30.01.2019г до окончателното и изплащане и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В определения от закона срок е постъпил отговорил на исковата молба. Видно от същия, ответницата, чрез назначения и особен представител счита, че сумите, които се претендират по делото, са погасени по давност.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно по делото, че между ищеца, след като е станал правоприемник на „Алфа Банк-клон България“ и ответника, е налице валидно сключен договор за кредит от 28.07.2008г. Не е спорно, че по силата на така сключения договор, на ответника е предоставен кредит срещу задължение за връщане на кредитната сума по уговорен погасителен план с конкретни падежни дати за разсрочено плащане на главницата и възнаградителната лихва, като плащанията по погасителния план са отсрочени до 22.07.2038г. По делото се претендира неизплатена част от дължимата главница по кредита, като се твърди, че е налице предсрочна изискуемост на главницата поради преустановяване на погасяването на кредита от ответника. Претендират се и суми по договора за застраховка. Ищецът търси и заплащане на направените разходи за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и разход за подновяване на договорна ипотека.

Предявената претенция е с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във вр. чл. 432, ал. 1 във вр. чл.

430, ал. 1 от Търговския закон.

Предявената претенция е допустима, а относно основателността и съдът намира следното:

Въпреки, че по делото няма оспорване от страна на ответника, дали са налице всички законови предпоставки за претендиране на сумите по кредита като предсрочно изискуем, съдът е указал на ищеца, че е негова доказателствената тежест да установи тези обстоятелства. Претендирането на суми по договора за кредит на основание тяхната предсрочна изискуемост е развитие на договорните отношение на страните извън обичайното им уговаряне.

Предвид на факта, че в договора за кредит е уговорен дълъг период на разсрочване на връщане на получената от кредитополучателя кредитна сума, възможността кредитодателят да поиска връщане на цялата сума наведнъж, поставя кредитополучателя в неизгодно положение. С оглед на което, за да се иска предсрочна изискуемост на сумите по договора, освен предвиденото в процесния договор и общите условия на банката неплащане от страна на длъжника, е налице законовото изискване на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, допълнено с постановеното с тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева, кредитополучателят трябва да бъде информиран за настъпването на предсрочната изискуемост. Стигането до знанието на длъжника, че настъпва промяна в по-рано уговорения начин на издължаване на кредита, трябва да стане преди самото претендиране на сумите и по начина уговорен в договора. Съдът намира, че ищецът и кредитодател не е изпълнил това изискване на закона и съответно неоснователно се позовава на настъпила предсрочна изискуемост. По делото са представени доказателства за опит за връчване на уведомлението до ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, чрез двама пълномнощника на ответницата, за които безспорно за налице доказателства, че са упълномощени от същата. С нотариална покана до пълномощника Орлин Денков, получена в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът счита, че надлежно е уведомил ответника за предсрочната изискуемост на кредита. Същото е прието по отношение на връчването чрез пълномощника „Кепитъл Файненшъл Партнърс България“ ЕООД по реда на чл. 50, ал.

4 от ГПК. Видно обаче от т. 8 от действащия между страните договор, в същия е посочено като лице за контакт, на което да бъдат връчвани призовки и съобщения по реда на ГПК: И.Х.М.. Ищецът не е представил доказателства, да е търсил това лице и да е уведомил същия за предсрочната изискуемост на договора за кредит, поради което и съдът приема, че няма надлежно, съобразно договорната клауза на страните, уведомяване на ответницата за предсрочната изискуемост. Налице е практика на Върховния касационен съд по чл. 290 от ГПК, например решение № 180 от 23.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 2400/2015 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Тотка Калчева, Решение № 40 от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева, която казва, че определящо за надлежното връчване на такова уведомление е уговореното между страните в договора. Едва ако такава договорка липсва, кредитодателят разполага с възможност за предприеме, такова уведомяване, което да стигне до знанието на кредитополучателя, като се отчита и полагането от същия на дължимата грижа да намери длъжника и да го уведоми. Както вече беше казано, в настоящия казус, е налице уговорен начин за съобщаване, който не е спазен от кредитодателя.

С оглед становището на съда за неналичието на предсрочна изискуемост на кредита, следва да бъде съобразена съдебната практика по чл. 290 от ГПК и даденото тълкувание в тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдията съдията Емилия Василева,, която предвижда, че няма пречка съдът да присъди падежиралите вноски към момента на приключване на съдебното дирене, а именно към 19.11.2019г. От извършената по делото съдебно-икономическа експертиза се установи, че последното плащане по кредита е от 11.05.2016г., като най-старите неплатени вноски са от 22.10.2012г. за главница и 22.11.2012г. за лихва. Видно от приложения по делото погасителен план към договора за кредит и с оглед на това, че ищецът претендира само неплатените главници, то падежирали към датата на приключване на съдебното дирене са главниците от 22.10.2012г. до 22.10.2019г. Следва да се отбележи, че макар, че ищецът в исковата си молба е посочил, че претендира неизплатени главници за периода 22.10.2012г.-27.01.2019г., съдът приема, че същият претендира всички дължими по договора за кредит главници, както падежиралите, така и тези дължими до 22.07.2038г. Това е очевидно, както от размера на предявената претенция, така и от позоваването на ищеца на настъпила предсрочна изискуемост. При математическо сборуване на сумите на главниците за за периода

22.10.2012г.-27.01.2019г. няма как да се получи посоченото от ищеца в исковата молба, че дължимата главница по договора за този период е 54 175,66 евро, от която главница по делото се търсят 51 129,19 евро. Ако претендираше главници само за периода 22.10.2012г.-27.01.2019г., ищецът не би се позовавал на настъпила предсрочна изискуемост, тъй като към датата на завеждане на настоящото дело-30.01.2019г., тези главници вече са изискуеми., поради настъпил падеж на същите. С оглед на което и съдът приема, че предявената претенция в размер на от 51 129,19 евро касае част от неизплатените главница по договора за този период е 54 175,66 евро, като това за всички неизплатени главници до 22.07.2038г. в хипотезата на предсрочна изискумост, която не се доказа по делото.