Определение № 218 от 21.04.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 218 гр. Силистра, 21.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно гражданско дело № 20233400500104 по описа за 2023 година Производство по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК 203670940, против Разпореждане № 97/09.02.2023г. по ч.гр.д.

37/2023г. по описа на PC - Тутракан, с което съдът е отхвърлил изцяло заявлението с вх.№ 394/30.01.2023 на „Агенция за събиране на вземания“ ЕООД (цесионер) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу С. Р. М. с ЕГН ********** за вземането с главница 3632,72 лева, договорна лихва 555,85 лева за периода 20.07.2020-09.02.2022, обезщетение за забава 311,97 лева за периода от 21.07.2020 до подаване на заявлението на 30.01.2023 г., и законна лихва от подаване на заявлението, което вземане е възникнало по договор за потребителски паричен кредит PLUS-15668362 от дата 19.01.2018, сключени с „Бнп париба пърсънъл файненсис с.а., клон България“ с ЕИК 204915054 (цедент).

Преди да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съдебен състав с нарочно разпореждане указал на заявителя да представи Стандартния европейски формуляр за предоставяне на преддоговорната информация във връзка с договора за потребителски кредит PLUS-15668362/19.01.2018, сключен между "Бнп париба пърсънхъл файненс" ЕАД и С. Р. М. с ЕГН **********; да представи договор с номер CREX-15049889, цитиран в т. 2 на договора PLUS, който кредит CREX е рефинансиран със сумата 220,70 лева; да представи справка за направените погасителни плащания по двата кредита; да уточни ясно и недвусмислено как е усвоен процесният заем PLUS в размер на 7000 лева.

Заявителят не изпълнил указанията по т.1 - 3 от разпореждането.

Районният съд е приел, че следва да се отхвърли изцяло на основание чл.

411, ал. 2, т. 1-3 ГПК, тъй като искането не отговаря на изискванията на чл.

1

410 и заявителят не отстранил допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона; и е налице обоснована вероятност то да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител. Неравноправността според съда е по чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК, което следва от неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, т.к ГПР 20,19% не е посочен коректно. Застрахователната сума от 2352 лева не е отчетена като разход по заема и оттам не е отчетена към ГПР, в който случай реалният ГПР на кредита е в размер на 32,63%. Според съда, налице е основание неточното посочване на ГПР с толкова голяма разлика от действителния размер да се приравни на липсващ ГПР, а в такива случаи чл.

22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК гласи, че договорът за кредит е недействителен.

Представителят на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД намира, че посочените от съда обстоятелства са въпрос по същество и биха били обсъдени при евентуален исков процес по предявен иск по чл.422 ГПК.

Моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се постанови издаване на заповед за изпълнение относно всички заявени вземания.

Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но неоснователна.

Въззивният съд се съгласява, че въпреки липсата на изпълнение на дадените указания по т.2 от Разпореждане № 74/31.01.2023 г., нередовност на сезирането няма, но остават повдигнатите от съда въпроси, че договорът за заем е сключен в нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, защото ГПР, като неточно посочен, с голяма разлика от действителността, не позволява да изпълни функциите си, очертани в съображение № 19 на посочената Директива. В процесния случай в посочения ГПР не са включени всички действителни разходи – което жалбоподателят не оспорва пред въззивната инстанция, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Така застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с цитираната по – горе разпоредба - Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о. – относимо и за процесния случай, доводите в което е излишно да се преповтарят. Жалбоподателят не е изпълнил указанията по т.3 от Разпореждане № 74/31.01.2023г., поради което съдът няма как да уважи заявлението дори за част от главницата.

Предвид изложеното въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното със същата разпореждане – правилно, поради което следва да се потвърди изцяло.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 97/09.02.2023г. по ч.гр.д. 37/2023г. по описа на PC – Тутракан.

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3