Решение № 459 от 16.07.2018, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Гражданско дело 2562/2017
- Вид
- Решение № 459
- Подписан
- 16.07.2018
- В сила
- 11.12.2018
- Състав
- КЕТИ КОСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.22, ал.1 · Семеен кодекс
- чл. 22, ал. 2 · Семеен кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е №
К., 16.07.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Казанлъшкият районен съд гражданска колегия в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и осемнадесета година в състав Председател
: КЕТИ КОСЕВА
При участието на секретаря Г. Гилева като разгледа докладваното от съдия Косева гр. дело № 2562/2017 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове за собственост на движими вещи с правно осн. чл.108 ЗС и алтернативно, искове за заплащане на равностойността на тези вещи с пр. осн. 57, ал.2 ЗЗД.
Ищецът Д.Д.Т., ЕГН ********** твърди, че с ответницата
С.Т. са бивши съпрузи. Сключеният на 28.08.2010 г. граждански брак бил прекратен с решение по гр. дело № 147 /2015 г. на РС К., потвърдено с Решение от 26.11.2015 г. по въззивно гр. дело № 1402 / 2015 г. на ОС Стара Загора. При прекратяването на брака ползването на семейното жилище било предоставено на С.Т..
След освобождаване на жилището в изпълнение на съдебното решение, в него останали негови лични вещи, които независимо от многобройните разговори и покани, ответницата не му върнала и до настоящия момент тези вещи са в нейно владение. Твърди, че С.Т., без основание отказва да му върне придобити от него по време на брака движими вещи на обща стойност 3609 лв., от които: на осн. чл.22, ал.1 от СК
– придобити по дарение: климатик „Н. и." на стойност 770 лв., L. и климатик „М." на стойност 800 лв., и двата закупени от баща му и подарени лично на него, при преместването във ведомствено жилище през 2012 г. тъй като нямало с какво да се отоплява; телевизор „L." ** инча, модел ******, сериен № *********, на стойност 1199 лв., закупен с пари, дадени от майка му като подарък по повод европейското първенство по футбол през 2012 г.; П. килим, с размер 2м./Зм.(ориентировъчно), шарен, с преобладаващо червен цвят - на стойност *** лв., имащ сантиментална стойност като подарен от баба му и дядо му; на основание чл. 22, ал. 2 от СК - лични вещи, които му служат за обикновено лично ползване, както и са свързани с лични занимания (хоби): слушалки – D. D. M. S., сгъваема конструкция, с усилвател и допълнително захранване, с луксозна кутийка за съхранение, на стойност 140 лв., фотоапарат „Ф." модел ******, с четири батерии, с тридесеткратно увеличение на образа, в комплект с чанта, SD карта, USB кабел, както и стойка за фотоапарат на три крака - на стойност 500 лв. ползвани във връзка с негово хоби.
Моли съда да признае за установено, че той е собственик на движимите вещи, климатик „Н. и." на стойност 770 лв., L.
25W, климатик „М." на стойност 800 лв., телевизор „L." ** инча, модел *******, сериен № ********, на стойност 1199 лв., П. килим, с размер 2м./Зм.(ориентировъчно), шарен, с преобладаващо червен цвят - на стойност *** лв., слушалки – D. D. M. S., сгъваема конструкция, с усилвател и допълнително захранване, с луксозна кутийка за съхранение, на стойност 140 лв., фотоапарат „Ф. ф." модел *****, с четири батерии, с тридесеткратно увеличение на образа, в комплект с чанта, SD карта, USB кабел, както и стойка за фотоапарат на три крака - на стойност 500 лв. и да осъди С.В.Т. да му предаде владението върху тях. При условие на евентуалност претендира, ако вещите са отчуждени от С.Т., съдът да осъди С.Т. да му заплати тяхната левова равностойност.
Претендира ответницата да му заплати направените по делото разноски.
Ответницата С.В.Т. взема становище, че предявените искове по чл. 22, ал. 1 и чл. 22, ал. 2 от СК са неоснователни. Описаните вещи –два климатика, телевизор и килим са вещи, придобити по време на брака и същите се явяват СИО. Оспорва истинността на твърденията на ответника, че същите са им подарък от неговия баща и съответно от неговата майка, или че са им „дадени за ползване". По отношение на П.я килим с размер 2м / 3 м подарък от баба му, същият признава, че действително е подарък от баба му, но тя го подарила на нея, това твърдяла когато й го давала. Независимо от това, заявява, че ще го предаде на ищеца, отправя му покана да си го вземе. По отношение на вещите слушалки и фотоапарат твърди, че тези вещи не са и не са били в дома им. Имали фотоапарат, на който не помни марката, но твърди, че същият е придобит по време на брака и също бил СИО. Твърди, че ответникът не е имал „хоби", което да обуславя претенцията му по чл. 22, ал. 2 СК по отношение на фотоапарата. Моли съда да отхвърли изцяло обективно и субективно съединените искове, като неоснователни и недоказани и да й присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Предявен е насрещен иск за предаване владение на собствена вещ с правно осн. чл. 32 от ЗС.
Ищцата по насрещния иск С.В.Т. твърди, че с ответника по насрещния иск сключили граждански брак на 28.08.2010 год., който бил прекратен с влязло в сила на 11.01.2016 год. съд. Решение. По време на брака придобили собствеността на лек автомобил марка и модел „М." Е ***, рег. № ******, Рама: **********, Двигател: **********–по 1/ 2 ид. част за всеки. Автомобилът е записан на нейно име, но към момента е лишена от ответника от възможността да го използва. Твърди, че автомобилът се намира при ответника и само той го ползва, като в нарушение на чл. 31, ал. 1 от ЗС й пречи да си служи с него, съобразно правата й, въпреки многократните разговори. Същият освен, че й пречи да ползва автомобила си, отказва и да й заплаща обезщетение за ползата, от която е лишена. Твърди, че документите на МПС се намират във владение на ответника и тя няма достъп до тях.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Д.Д.Т. да й предаде владението върху лек автомобил марка и модел „М." Е ***, рег.
№ ******, Рама: **********, Двигател: **********.
Претендира Д.Д.Т. да й заплати направените по делото разноски.
Ответникът по насрещния иск Д.Д.Т., оспорва както по основание, така и по размер, предявения насрещен иск от С.В.Т., за предаване на владението върху лек автомобил марка и модел „М." Е ***, рег. № ******, Рама **********, двигател **********и моли съда да го отхвърли. Твърди, че по време на сключения между тях брака закупили два автомобила - описания в исковата молба, както и още един „М." ***, с рег. № ****. Първо купили процесния автомобил, после С.Т. поискала да закупят нов автомобил, но за да съберат парите, било необходимо да продадат наличния. Тогава решили да бъде прехвърлен на неговия баща, за което той да им заплатил сумата от ***0 лв., за да може да закупят нов автомобил. Тези пари били предадени от баща му - И. Д. А.на С.Т., като уговорката била след като си закупят нов автомобил, спорния „М." Е ***, с рег. № ******, да бъде прехвърлен на името на И. Д. А. Това така й не се случило т.е. автомобилът не бе прехвърлен на баща му и по документи те двамата с ищцата останали негови съсобственици. След прекратяване на сключения брак ищцата ползва един от автомобилите - „М." ***, с рег. № ****, а той - описания в исковата молба. С Нотариална покана от 19.05.2015 г., получена лично от С.Т., чрез Нотариус Д. Кр., рег. № 574, поискал да се видят и да се споразумеят по повод разпределение на ползването на двата автомобила. Видно от съставения констативен протокол рег. № 2683, том I, Акт 64 от 29.05.2015 г. ищцата не се явила на отправената покана, за да решат възникналия въпрос относно ползването на автомобилите. Твърди, че С.Т. винаги е разполагала с ключ от спорния автомобил, но никога не е пожелала да го ползва, имайки предвид може би, че на практика той е платен от баща му и следва да изпълни уговорката си за прехвърлянето му по документи. Твърди, че не пречи на С.Т. да ползва МПС, че тя не е проявила желание за ползване на описания автомобил, на което той да се е противопоставил. Позовава се на ТР № 7/02.11.2012 г. на ОСГК, твърди, че видно от Удостоверение № 171228000821/03.11.2017 г. от МВР Пътна полиция спорния автомобил е с дата на първа регистрация 03.10.1997 г.
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:
Видно от представеното решение № 253/05.05.2015 г. постановено по гр.д. № 147/2015 г. по описа на РС – К. сключеният на 28.08.2010г. в гр. К. граждански брак между Д.Д.Т., ЕГН ********** и С.В.Т., ЕГН ********** е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на двамата.
Безспорно в отношенията между страните, че към момента на постановяване на решението за прекратяване на брака, те са били във фактическа раздяла. Раздялата е настъпила на 22.01.2015 г., когато Д.Т. е предал на С.Т. в присъствието на служил на Районно управление „Полиция“ гр. К. ключовете от семейното жилище – гр. К., ул. „Т.” № ****, оставяйки в жилището всички движими и недвижими вещи. Ползването на семейното жилище, находящо се в гр. К., ул. „Т.” № ***** при прекратяването на брака е предоставено на С.В.Т..
Видно от признанията на С.Т. в отговора на исковата молба, страните са придобили по време на брака като подарък от бабата на ищеца килим, тип „П.“ с размери 2м х 3м, който се намира в семейното им жилище. Заявява, че ищецът може да си вземе килима когато пожелае.
Видно от представените два броя гаранционни карти на климатична техника, едната съставена на 06.03.2012 год. за инверторен климатик марка „М., другата съставена на 16.03.2012 год. за климатик марка „Н. и.", модел L. ,, като купувач на техниката е записан Д.Т., а монтажът на същата е заявен на адрес ул. „Т.” № ***. Представена е квитанция към ПКО без дата за 800лв.
Видно от показанията на разпитаните като свидетели И. А. и Я. Б. двата климатика са закупени със средства на И. А., съжителстващ на съпружески начала с майката на ищеца повече от 20 години. Първият е платен с пари в брой, а закупуването на втория станало чрез изтеглен от свидетелят И. А. потребителски кредит. Представен е договор за потребителски кредит за заплащане на стоки №396340/14.03.2012 год. за сумата 770,00лв. сключен между св. И. А. и „Ц.“ АД.
Видно от показанията на св. И. А., неоспорени от събраните по делото доказателства отношенията му със С.Т. към момента на закупуване на климатиците били влошени. Свидетелят А., майката на ищеца и съпрузите С.В.Т. и Д.Д.Т. живели в едно домакинство в жилището на майката на ищеца. По време на съвместното им живеене отношенията между С.В.Т., свидетеля И. А. и майката на ищеца дотолкова се влошили, че последните настояли С.В.Т. да напусне домът им. С договор от 12.01.2012 год. Министерство на отбраната предоставило под наем на редник С.В.Т. за временно ползване под наем апартамент .. в гр. К., на ул.“Т.” № ****. Жилището се нуждаело от ремонт и обзавеждане. Видно от показанията на св. К. Т., майка на ищеца, по същото време когато получили ведомственото жилище, в семейството се отглеждали две деца, едното с увреждания, съпрузите не разполагали със свободни парични средства, нещо повече – и двамата имали задължения да погасяват взети кредити. Видно приетото за установено в мотивите на решение № 253/05.05.2015 г. постановено по гр.д. № 147/2015 г. по описа на РС – К., средния месечен доход на ответницата възлизал на 749лв., а на ищеца – на 669,97лв.
Представена е гаранционна карта №******* за телевизор марка „L." 42 инча, модел *******, сериен № ****** съставена на 12.06.2012 год. на името на Д.Т. и фискален бон за плащане на сумата 984,00лв. Видно от показанията на св. И. А. и св. К.В. Т., средствата за закупуване на телевизора са нейни лични. Предоставила телевизора на сина си като подарък. В жилището нямало телевизор, телевизорът бил на промоция - на 50% от цената, предстояло Европейско първенство по футбол, всичко това я мотивирало да направи подарък на сина си, нещо което направила и за другия си син. Телевизорът се е намирал в гр.К., на ул.“Т.” № **** до принудителното извеждане на ищеца от него при подаден от ответницата сигнал за домашно насилие и при огледа на вещите извършен от назначеното от съда вещо лице.
Видно от показанията на св. Я. Б. и К.Т., преди да замине на мисия в Афганистан, ищецът си закупил слушалки – D. D. M. S., сгъваема конструкция, с усилвател и допълнително захранване, които ползвал по време на мисията когато разговаря с близките си по скайп. Слушалките му служили за лично ползване, да се изолира от останалите хора в помещението, когато провежда разговори с други хора. Не се представиха доказателства, че слушалките са се намирали в жилището на страните след завръщането на ищеца от Афганистан в България или че по друг начин са останали на разположение на ответницата след раздялата на съпрузите. Стойността на слушалките, видно от представената експертиза е 40лв.