Определение № 1076 от 15.07.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1076 гр. Плевен, 12.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500487 по описа за 2024 година

Делото е образувано по частна жалба на ЕАД „Д. М.“-гр.София срещу определение №2243 от 07.06.2024 г. по гр.д. №6202/2023 г. на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ЕАД „Д. М.“ за изменение на постановеното по делото решение №446 от 14.04.2024 г. в частта му за разноските – като осъди всеки от двамата ответници да заплати по още 240 лв. за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА за защита по предявените срещу тях установителни искове. Жалбоподателят счита, че Плевенски Районен съд неправилно е приложил чл.2, ал.5 от НМРАВ и установената във вр. с него конкретно цитирана съдебна практика. Намира още, че е „справедливо“ за защитата по всеки от трите иска да се присъди минималното адвокатско възнаграждение, което с ДДС е 480 лв. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да му се присъдят още общо 480 лв. адвокатско възнаграждение.

„КРЕДИСИМО“ЕАД е депозирало писмен отговор, в който моли частната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като Плевенски Районен съд правилно е отчел правната и фактическа сложност на спора при определяне на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал. 2 от ЗА. В отговора на „АЙ ТРЪСТ“ЕООД са изложени същите аргументи за неоснователност на частната жалба.

Чрез проверка относно допустимостта на частната жалба при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, въззивната инстанция 1 констатира, че частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването, срещу определение по чл.274, ал.1, т.1 във вр. с чл.248, ал.3 от ГПК на ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Така изложеното прави жалбата допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, защото:

С решение №446 от 14.04.2024 г. Плевенски Районен съд е определил и присъдил адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА за защита по всеки от трите иска, като при установителните искове е присъдил адвокатско възнаграждение, равняващо се на 1/2 от минимума по чл.7, ал. 2 от НМРАВ – 240 лв. с ДДС, а при осъдителния иск е присъдил адвокатско възнаграждение, равняващо се на минимума по чл.7, ал. 2 от НМРАВ – 480 лв. с ДДС. Ето защо жалбоподателят няма основание да се оплаква от неправилно приложение на чл.2, ал.5 от НМРАВ.

Същинският предмет на обжалването е относно „справедливия“ размер на адвокатското възнаграждение за защита по установителните искове срещу двамата ответници. По този въпрос и в решението, и в определението по чл.248 от ГПК Плевенски Районен съд е приел, че не е обвързан от НМРАВ по аргументи от решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С202/2004 на СЕС и други решения на СЕС. Приел е още, че съдът има възможност да се отклони от определените от Висшия Адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения, като прецени правната и фактическа сложност на делото и продължителността на процеса и съобразно тях сам определи разумен размер на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА. По този начин косвено се гарантира правото на справедлив съдебен процес.

Плевенски Окръжен съд споделя изцяло тези мотиви, доразвити и затвърдени в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. С последното е прието, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение.

В обжалваното определение конкретно е посочено, че по делото не са разпитвани свидетели; че е прието заключение по една съдебна експертиза; че страните и техните процесуални представители не са присъствали в двете 2 открити съдебни заседания. Въззивната инстанции прави същите изводи и констатира, че в жалбата липсват аргументи, обосноваващи по-голяма фактическа и правна сложност на делото. Делото е започнало на 02.11.2023 г. с подаване на исковата молба и е приключило в първата инстанция на 14.04.2024 г. с постановяването на решение, т.е. не е налице продължителен процес.

В заключение – настоящата инстанция приема, че Плевенски Районен съд е процедирал правилно, като е определил адвокатско възнаграждение под установения в НМРАВ минимум в хипотезата на оказана безплатна правна помощ по чл. 38, ал.2 от ЗА за защита по двата установителни иска. Следва да се отбележи, че за уважаването на осъдителния иск за връщане на даденото без основание, който се явява естествено следствие от уважаването на установителния иск, не са необходими допълнителни процесуални усилия, различни от вложените за защитата по установителните искове. Иначе казано – би следвало да се определи адвокатско възнаграждение за защита и по осъдителния иск в размер под минимума, но няма как да се влоши положението на жалбоподателя.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА частна жалба с рег. №16101 от 12.06.2024 г., подадена от ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“-гр. София срещу определение №2243 от 07.06.2024 г. по гр.д. №6202/2023 г. на Плевенски Районен съд, с което е оставена без уважение молбата на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“гр. София за изменение на постановеното по делото решение №446 от 14.04.2024 г. в частта му за разноските – като осъди всеки от двамата ответници да заплати по още 240 лв. за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА за защита по предявените срещу тях установителни искове.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3