Решение № 884 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 884 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка И.а

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Яна Борисова Въззивно гражданско дело № 20221100507871 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2722 от 30.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 58880, по описа на СРС за 2021 г., 157 състав, е признато за установено по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, че Й. И. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.150 от ЗЕ, вр.чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД сума в размер на 558,36 лева – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в периода м.11.2017 г. – м.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2020 г. до окончателното изплащане, като искът за разликата над сума в размер на 558,36 лв. до пълния предявен размер от 565,84 лв. и за м.10.2017 г. е отхвърлен поради погасяване по давност; на основание чл.150 от ЗЕ вр.чл.79,ал.1,пр.1 от ЗЗД сумата от 18 лв. – главница, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.12.2020 г. до окончателното плащане; на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД сумата от 95,03 лв. – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018 г. – 14.12.2020 г., както и сумата от 4,13 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 31.12.2017 г. – 14.12.2020 г., като искът е отхвърлен за сумата над 4,13 лв. до пълния предявен размер от 4,14 лв., за които суми по ч.гр.д.№ 64806/2020 г. по описа на СРС, 157 състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Нелбо Инженеринг“ ООД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод подадена въззивна 1 жалба от Й. И. И. чрез адв.Р. Р. против решението в частта, в която исковите претенции са уважени. В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на решението в обжалваната част. Жалбоподателят сочи, че решението е недопустимо в частта, в която съдът признава за установено вземане за дялово разпределение и за лихва за забава за дялово разпределение, тъй като ищецът още в исковата си молба посочил, че услугата дялово разпределение била предоставена от третото лице-помагач, сключило договор с ЕС, поради което и вземането за възнаграждение за така извършената услуга принадлежало на третото лице, а не на ищеца, който предявил чуждо право, което е недопустимо, поради което и решението, с което исковата му претенция е уважена счита, че следва да бъде обезсилено. Оспорва и правилността на решението с твърдения, че по делото не било проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот. Неправилно СРС приел и че погасената част от претенцията на ищеца за м.10.2017 г. възлизала на сума в размер на 7,48 лв., като е ползвал заключението по ССчЕ, а не тези по СТЕ, по която вещото лице е определило реално количество доставена до имота енергия. Излага оплаквания и че по делото не били ангажирани каквито и да било доказателства, от които да е видно какъв е размерът на таксата за дялово разпределение и как същата е била определена.

Постъпил е писмен отговор от въззиваемия, с който оспорва подадената въззивна жалба, като моли да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено.

В срока за отговор не е постъпил такъв от третото лице-помагач.

Постъпила е и частна жалба от Й. И. против Определение № 13573 от 30.05.2022 г., с което е оставено без уважение молбата по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че в случая съдът неправилно е определил размерът на държавната такса, като по-високият размер над действително дължимия, платен от ищеца, не следва да бъде възлаган в негова тежест. Излага оплаквания и за това, че неправилно бил определен и размерът на възнагражденията на вещите лица по допуснатите СТЕ и ССчЕ, още повече, че същите били назначени въпреки липсата на оспорване от ответника на някои факти.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Съдът намира, че решението е и правилно в обжалваната част, като споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.

За пълнота, с оглед оплакванията във въззивната жалба, следва да се посочи следното:

Неоснователно е и оплакването за недопустимост и неоснователност на решението в частта, в която са присъдени на ищеца суми за дялово разпределение.

2

Съгласно чл. 139, от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а.

Съгласно чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията. За процесния период са били приложими приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл.22 от ОУ дяловото разпределение се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и следв. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите, като същите заплащат на продавача стойността на услугата за "дялово разпределение", извършена от избрания от тях търговец. Именно тези разпоредби предоставят правото на ответното дружество вместо търговеца, предоставящ услугата, да претендира стойността на таксите за извършеното дялово разпределение от клиентите на топлинна енергия.

По отношение на оплакването за липса на доказателства за това, че ответникът е собственик на процесния имот:

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа.

По делото са представени препис от договор за продажба на държавен недвижим имот, удостоверение за идентичност от Столична община, район „Люлин“, както и заявление за откриване на партида към ищеца, подадено от ответника, като от тези доказателства категорично се установява, че ответникът е придобил собствеността на върху процесния недвижим имот, за който се претендира да е доставена топлинна енергия, отправил е и предложение към ищеца за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, като му бъде открита партида.

Според възприетото в Тълкувателно решение № 2 от 2017 г. на ОСГК клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ – т.е. не собственици и лица с учредено вещно право на ползване, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване по силата на възникнало между тях договорно отношение, за собствени битови нужди, но е необходимо тези ползватели да са сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В настоящия случай по делото липсват доказателства за сключен договор между въззивника и трети лица за ползване на имота и въз основа на такъв договор да е сключен писмен договор и с „Топлофикация София“ ЕАД за откриване на партида на ползвател на имота. Ето защо спрямо „Топлофикация София“ ЕАД ответникът - собственик на имота, който е и титуляр на партидата, се счита за клиент на топлинна енергия по силата на чл.153,ал.1 от ЗЕ и дължи заплащането на цената на доставена топлинна енергия, поради което е неоснователно оплакването на въззивника в тази насока.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира поради неговата логичност и обоснованост, се установява, че през процесния период е бил осигурен достъп до имота, като в отчетните формуляри от 3

13.05.2018 г. и 12.05.2019 г. с подпис на потребителя било посочено, че радиаторите са демонтирани и щрангът за топла вода е прекъснат. За периода няма начислена топлинна енергия за отопление на имот, за отопление на общи части, както и за БГВ, а единствено за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Вещото лице е посочило, че за периода 10.2017 г. – 04.2018 г. сумата възлиза първоначално на 274,09 лв., като след изравняване е било необходимо доплащане на сума в размер на 111,19 лв. Заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът също кредитира поради обосноваността му, потвърждава, че за периода 05.2017 г. до 04.2018 г. е било необходимо доплащането на сума в размер на 111,17 лв., като за периода 10.2017 г. – 04.2019 г. дължимата сума е в размер ма 583,84 лв., а за периода 11.2017 г. до 04.2019 г. дължимата сума е в размер на 558,36 лв. С оглед направеното възражение за погасяване по давност, съдът е приел, че следва да уважи иска само за периода 10.2017 г. – 04.2019 г. или за сума в размер на 558,36 лв., като за разликата до предявения размер и за м.10.2017 г. е отхвърлил претенцията като погасена по давност, поради което са неоснователни оплакванията, че погасената по давност сума била в поголям размер, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза.

Неоснователни са оплакванията и че по делото не била доказана стойността на таксата за дялово разпределение. Размерът на същата се установява както от приетото счетоводно извлечение, така и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно които за процесния период – 11.2017 г. – 04.2019 г. е начислявана такса за дялово разпределение в размер на 1 лв. за всеки месец или общо сума в размер на 18 лв.

С оглед ограничените правомощия на въззивната инстанция на основание чл.269 от ГПК и липсата на изложени други оплаквания за правилността на решението, същото, предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, следва да бъде изцяло потвърдено.

Предвид изхода на спора, право на разноски има въззиваемият. Същият е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, определи на сума в размер на 50 лв.

По подадената частна жалба, съдът намира следното:

По аргумент от разпоредбата на чл.78,ал.2 от ГПК отговорността на ответника не следва да бъде ангажирана както за разноски, сторени в процес, чието иницииране изначално не е било по никакъв начин предизвикано от неговото поведение, така и за напълно излишни разноски, които са сторени от ищеца, но за доказване на правно ирелевантни факти и обстоятелства, както и такива, по отношение на които е липсвал правен спор между страните и именно поради тази причина са били обявени като безспорни между страните с доклада по делото и съответно ненуждаещи се от доказване. В случая с отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове с твърдения за недопустимост и неоснователност – посочил е, че липсват доказателства за качеството му на потребител на топлинна енергия, че няма данни каква е реално доставената топлинна енергия, оспорил е методиката за дялово разпределение, основанието и размера на претендираната лихва, както е въвел и други възражения. С оглед защитата, предприета от ответника, съдът е изготвил проектодоклад по делото, разпределил е доказателствената тежест за спорните факти с оглед твърденията на страните, като въз основа на така разпределената тежест е допуснал поисканите от ищеца съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.