Решение № 29 от 29.01.2025, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. М., 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М., ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20241600500511 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 393 от 16.08.23 г. , постановено по гр. дело № 406 от 2023 г. МРС е признал за установено съществуването на вземане от "И." ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление град В., бул.”С.” № 201, СГРАДА МОЛ В., Тяло Б, ет.4 към Ж. Д. А., с ЕГН **********, с адрес град М., ул.„С.“ № 10, възлизащо на сумата от 828,19 лева главница 9 по Договор за потребителски кредит № 7000555865/11.05.2018г., ведно със законната лихва считано от 18.12.2020г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д.№ 2934/2020 година по описа на Районен съд – М., като е отхвърлил исковете по отношение на главницата за разликата над уважения до заявения размер от 1 633.80 лева; сумата от 464.03 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода: от 15.01.2019 г. до 15.10.2020 г.; сумата от 553.99 лева - обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 15.01.2019 г. до 03.12.2020 г., като неоснователни..

Така постановеното решение е обжалвано в отхвърлителните части от "И." ООД, ЕИК *** с оплакване за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че решението в атакуваната част е неправилно ,като се излагат подробни доводи в тази насока .

Жалбоподателят поддържа,че в процесния Договор за кредит не са налице твърдените от РС неравноправни клаузи ,а всички клаузи са разбираеми и задълженията по договора ка конкретно посочени .Предвид гореизложените съображения моли съда да отмени решението в атакуваната част ,като постанови ново, с което да уважи изцяло предявените искове,ведно със законните последици от това.

Постъпила е въззивна жалба и от назначения особен представител на Ж. Д. А. ,която обжалва решението в частта, с която съдът е уважил исковата претенция и разноските.На 1 първо твърди,че исковете са процесуално недопустими поради липса на активна процесуална легитимация от страна на ищеца- последният не е банка и с оглед обстоятелството,че е издадена Заповед за незабавно изпълнение при условията на чл.417,т.2 ГПК,същият не е легитимиран да предяви иск с правно основание чл.422 ГПК.На второ място твърди,че първоинстанционният съд не е обсъдил направените в отговора възражения,като по същество е достигнал и до неправилен съдебен акт.Предвид горното моли съда да обезсили решението в атакуваната част или да отмени същото.

Постъпил е отговор от ищеца, който чрез процесуалния представител взема становище за неоснователност на жалбата по изложени съображения.

В съдебно заседание особения представител на ответника поддържа жалбата.

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства.

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

ПО ОТНОШЕНИЕ жалбата на "И." ООД, ЕИК ***.

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови решението в обжалваната част , първоинстанционният съд е приел ,че клаузата, регламентираща договорната лихва е нищожна поради неяснотата на начина, по който се формира договорната лихва.С оглед на така приетото и съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК ответникът дължи връщане само на главницата по договора .Съобразявайки заключението на вещото лице е достигнал до извода,че искът е основателен само до размера 828,19 лева.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на РС поради следните съображения:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже образуваното заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който кредиторът е изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер. Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения, вкл. наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч. гр. д. № 2934/2020 г по описа на МРС , че в полза на „Т." ЕАД е издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че ответникът не е намерен на постоянния и настоящ адрес и заповедта за незабавно изпълнение не му е връчена,поради което и на основание чл.415,ал.1,т.2 ГПК на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си /разпореждане № 260063/29.05.2023г.е връчено на заявителя на 13.06.2023г.,като на 2

29.06.23г. е подадена настоящата искова молба от ищеца/ явяващ се частен правоприемник на банката на основание Договор за продажба на вземания/цесия/ от 15.06.22 г./ , което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост.

Ищецът основава претенцията си на сключен Договор за потребителски кредит № 7000555865 с ответника Ж. Д. А., с ЕГН ********** , по който банката е предоставила на кредитополучателя по сключения кредит за общо ползване сума в общ размер на 2004.77 лева/1 500 лева - заемна сума за общо (лично) ползване от кредитополучателя, 214.80 лева еднократна такса за оценка на риска, дължима в деня на подписване на договора за кредит, 289.97 лева - общ размер на премията, дължима по застраховката / 143.55 лева за ВАNK КОМБО ЖИВОТ и 146.42 лева за ВАNK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА/ , която сума ответникът се е задължил да върне по установения между тях начин - чрез равни месечни погасителни вноски, всяка една с падеж и размер, определени в погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорена е била както възнаградителна лихва по кредита, така и дължимата лихва за просрочие. По делото се установява и факта на сключването на застраховките " ВАNK КОМБО ЖИВОТ" и ВАNK КОМБО БЕЗРАБОТИЦА , като ССчЕ установява факта на превеждане на премията в полза на застрахователя от страна на кредитора, съобразно условията по договора за кредит.

Установено е също така , съобразно отразеното в договора, че на кредитополучателя, е предоставена своевременно, на хартиен носител и на български език, необходимата информация ,с което съдът приема, че такъв е предоставен на ответника преди подписване на договора.

Липсват нарушения на формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита, общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, денят на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, инкорпориран в самия договор, предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания. Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в договора, което обстоятелство е признато от ответника с поставянето на подпис на договора за паричен заем. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя. Поради изложеното съдът приема, че договорът е валидно сключен.

В чл.9 ,т.1 от Договора е посочено,че лихвения процент,с който се олихвява кредита, е 27,47 %,като в т.3 е посочена и лихвата за ден.Не е налице сочената от РС неяснота относно размера на кредита, тъй като в чл.7,т.1 е посочено,че общия размер на кредита е 2004,77лв.Тази сума е залегнала и при вноските, посочени в погасителния план .В чл.10 от Договора е отразена и общата сума ,дължима от потребителя , а именно 2765,35лв.

По отношение на дължимостта на претендираните суми съдът приема следното:

Както вече беше отбелязано по делото не е спорно, че праводателят на ищеца е предоставил на ответника заем в размер на 2004,77 лева, както и че е изпълнил задължението си по договора да преведе застрахователните премии в общ размер на 289,97лв./л. 129 от първоинстанционното дело/ като част от главницата на застрахователното дружество. Както бе изложено по-горе, в главницата са включени и два броя платени застрахователни премии и такса за оценка на риска .

Съгласно разпоредбата на чл.19. (1) ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, 3 други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Видно от заключението на вещото лице/л.128/,в посочения в договора ГПР са включени сумите 1500 лв. /размер на кредита/ ,сумите по застраховките и такса оценка на риска. А след като това е така, то не е налице нарушение на чл.19,ал.1 от ЗПК.

В случая обаче е налице неравноправна клауза по отношение на включената в договора такса оценка на риска в размер на 214,80 лв. Съгласно чл.16, ал.1 от ЗПК преди сключване на договор за кредит кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т.ч. информация, получена от потребителя и ако е необходимо, извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка кредитоспособността на потребителите.

Оценката на риска е свързана с възможността на получателя да издължи кредита, като целта й е да защити интересите на кредитора /в случая - банката/. След като нормата цели защита интересите на кредитора, неоправдано е разходите, свързани с такава оценка, да бъдат възлагани в тежест на кредитополучателя под формата на отделна такса. Предвид това съдът намира, че определянето на подобна такса, чието заплащане с е поставя като условие за сключване на договора, а същевременно възлага поемане на разходи, които по същество обслужват интересите на банката, води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143, ал.1 от 33П.

Съгласно чл.146,ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

В случая съдът намира, че процесният договор може да се прилага и без клаузата за включване в главницата на дължимата такса за оценка на риска, поради което и процесния договор не е нищожен.

С оглед на така изложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца всички незаплатени суми / с изключение на таксата за оценка на риска/ по процесния договор.

Видно от заключението на вещото лице, към датата на подаване на заявлението Ж.А. е заплатила сумата 370,97лв. главница/остатък 1633,80 лв./, 296,55лв. договорна лихва/ остатък 464,03лв. и 3,29 лв. обезщетение за забавено плащане за периода 15.01.2019 г.03.12.2020 г./остатък 553,99 лв./ С оглед приетото по-горе по отношение недължимостта на таксата за оценка на риска ,ответницата дължи на ищеца сумата 1419 лв.главница ,договорна лихва 403,12 лв. и 271,59 лв. обезщетение за забавено плащане.Над тези суми исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.