Определение № 227 от 04.05.2023, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 225/2023
- Вид
- Определение № 227
- Подписан
- 04.05.2023
- В сила
- 04.05.2023
- Състав
- Красимир Георгиев Ненчев, Ани Харизанова, Албена Георгиева Палова
Цитирани разпоредби
- чл.129, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.211, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 , ал.1т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 227 гр. П., 02.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Красимир Г. Ненчев
Членове:
Албена Г. Палова
Ани Харизанова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500225 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.278 от ГПК във вр.с чл.274 , ал.1т.1 от ГПК.
С определение №99 от 15.02.2023г, постановено по гр.д.№17/2023г по описа на РСП. е върната на основание чл.129, ал.3 от ГПК насрещната искова молба вх.№260632 от 12.10.2020г., подадена от Д. Н. Н. с ЕГН *********** срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК 123526430 в частта, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от спиране на ел.захранването за клиентски номер ********** за определяем но неопределен период от време за периода от сключване на договора до 11.06.2019г , ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Така постановеното определение е обжалвано в срок с частна жалба от Д. Н. Н..В частната жалба са изложени пространни доводи за нищожност, недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт. Оплакванията за нищожност на съдебния акт се свеждат най- общо до липса на формирана разбираема воля на съда. Оплакванията на недопустимост са във връзка с действията на съда по разделянето на този иск за разглеждане в отделно производство по реда на чл.211, ал.2 от ГПК, които действия според жалбоподателката са недопустими, тъй като се нарушавало диспозитивното начало.
Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт като се акцентира върху факта, че по редовността на насрещната искова молба и по- конкретно досежно иска за сумата от 2000лв. има произнасяне на Окръжен съд- П. по в.ч.гр.д.№832/2020г по описа на съда като въззивната инстанция е отменила прекратителното определение на РС-П. с мотиви, че исковата претенция действително не е определена, но е определяема, поради което следва да се разгледа. Поддържа се ,че районният съд е обвързан от определението на въззивната 1 инстанция относно редовността на този иск. Частният жалбоподател моли атакуваното определение да бъде прогласено за нищожно, евентуално да се обезсили като недопустимо и на трето място ако обжалваното определение е валидно и допустимо , то същото да бъде отменено като неправилно.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и данните по делото намира следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна/ ищец по делото/ срещу подлежащ на обжалване съдебен акт -о – определение, преграждащо по-нататъшното развитие да делото. Подадена е в срока по чл.275 от ГПК.
Обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Тук е момента де се посочи, че са напълно несъстоятелни инвокираните в частната жалба доводи за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт. Обжалваното определение е постановено от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, подписано е от районния съдия, изразената в него воля е напълно разбираема, поради което съставлява валиден съдебен акт. Съдът не е нарушил диспозитивното начало, приемайки че разглеждането на иска за сумата от 2000лв. заедно с първоначалния в едно производство ще бъде значително затруднено и е постановил отделянето му в друго производство, поради което атакуваният съдебен акт е допустим. / Този въпрос е стоял на вниманието на Окръжен съд- П. в производство по в.ч.гр.д.
№116/2023, образувано по частна жалба от Д. Н. срещу протоколно определение на районния съд, с което е отделено разглеждането на този насрещен иск в отделно производство.Въззивната инстанция в мотивите на съдебния си акт е развила съображения, че преценката на съда за наличие на затруднения за разглеждане в едно производство на няколко иска е преценка по целесъобразност и не подлежи на контрол/ Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
За да върне насрещната искова молба вх.№260632 от 12.10.2020г., подадена от Д. Н.
Н. с ЕГН *********** срещу „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК 123526430 в частта, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от спиране на ел.захранването за клиентски номер **********, районният съд е приел, че претенцията не е индивидуализирана, тъй като въпреки многократно дадените указания, ищцата не е заявила конкретни факти и обстоятелства по отношение на претърпените от нея вреди, не е посочила периода, за който се търси обезщетението, което е поставило съда в невъзможност да даде правна квалификация на спора, респективно да разпредели доказателствената тежест между страните досежно за подлежащите на доказване правнорелевантни факти.
Производството по гр.д.№17/2023г по описа на Районен съд -П. е образувано по предявен от Д. Н. Н. с ЕГН ********** от град П., ул.“Н.М.“№15 против „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК 123526430 със седалище и адрес на управление град П., 2 ул.“Х.Д.“№37 осъдителен иск за заплащане на сумата от 2 000лв. обезщетение за незаконосъобразно преустановяване на ел.захранване за периоди, които са определяеми и за които ищцата е посочила, че следва да се изиска информация, която се намира при ответника, ведно със законната лихва, считано от предявяване на насрещния иск.
Първоначално тази искова претенция е била предявена като насрещен иск по гр.д.
№190/2020г по описа на Районен съд-П. по искова молба от ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД с ЕИК 123526430 срещу Д. Н. Н. с ЕГН ********** ,с която са били предявени обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК за приемане за установено , че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 446.91лв. главница, ведно със законната лихва, считано от постъпване на заявлението в съда-21.10.2019г. до окончателното и изплащане, както и за сумата от 24.28лв. обезщетение за забавено плащане на главницата, за периода от 28.02.2019г до 20.10.2019г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№777/2019г по описа на Рс-П..
С разпореждане №260255/13.10.2020г по гр.д.№190/2020г. по описа на Районен съд – П. насрещната искова молба е оставена без движение и са дадени указания да се конкретизира периода, за който се търси обезщетение в размер на 2000лв. като се уточни, дали същото е за имуществени или неимуществени вреди , както и в какво се състои противоправоправното поведение на ищеца.Във връзка с така дадените указания с уточнителна молба вх.№260800/23.10.2020г ищцата по насрещния иск Д. Н. е посочила, че вземането и за сумата от 2000лв. не е определено по периоди , съответно по размер, но е определяемо , поради което сумата е примерно посочена като образувана от обезщетение по 20 лв. на ден за периода на изключване. Посочено е в молбата, че след като ответникът по насрещния иск представи находящата се при него служебна информация за всички периоди, в които е преустановявано ел.захранването на посочения клиентски номер **********, чиито титуляр е ищцата, считано от 2010г.същата ще може да индивидуализира периодите на преустановяване на ел.захранването, извън изрично посочените в т.1 / а в т.1 от насрещната искова молба са визирани следните периоди от 11.06.2019г до настоящия момент -485 дни и от 18.04.2018г до 04.01.2019г -256дни.
С разпореждане №260332 от 27.10.2020г по гр.д.№190/20202г по описа на РС-П. насрещната искова, обективирана в отговор на исковата молба вх.№260632 от 12.10.2020г, за втори пореден път е оставена без движение като съдът отново е указания, идентични с указанията , съдържащи се в разпореждането от 13.10.2020г.
В изпълнение на разпореждането от 27.10.2020г по гр.д.№190/2020г по описа на Райнен съд -П. Д. Н. е депозирала втора уточнителна молба вх.№261073/17.11.2020г., в която е посочила, че сумата от 2000лв. представлява обезщетение за незаконосъобразно преустановяване на електрозахранването на клиентски номер ********** за минали периоди, считано от датата на сключване на договора за продажба на ел.енергия до 11.06.2019г. В тази уточнителна молба ищцата конкретизира ,че исковата си претенция основава на Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия с „ЕВН България 3
Електроснабдяване“ЕАД като твърди ,че през исковия период определен с начален момент датата на сключването на договора/ и краен момент -11.06.2019г. са действали два договора при Общи условия.Цитира клаузи от Общите условия / чл.25, ал.1 във вр.с чл.24, т.2 / одобрени с решение на ДКЕВР№ОУ-013 от 10.05.2008г. и клаузи на предходни Общи условия / чл.24, ал.1 във вр.с чл.23, ал.2/. Макар изрично ищцата да не го е заявила, от това позоваване се извлича твърдение за имуществената отговорност на ЕВН ЕС при неправомерно прекъсване на ел.снабдяването.
С определение №260143/18.11.2020г., постановено по гр.д.№190/2020г по описа на РС-П. на основание чл.129, ал.3 от ГПК съдът е върнал насрещната искова молба вх.
№260632 от 12.10.2020г. Това прекратително определение е било обжалвано с частна жалба от Д. Н.. Било е образувано в.ч.гр.д.№832/2020г по описа на Окръжен съд –П.. Въззивният съд, разглеждайки коментираните по- горе две уточнителни молби / вх.
№260800/23.10.2020г и вх.№261073/17.11.2020г/, е приел, че насрещните искови претенции са конкретизирани в достатъчна степен, за да позволят на решаващия съд да индивидуализира спорното право. Приел е, че в достатъчна и в пълна степен ищецът е изложил обстоятелства , които да дадат възможност на съда да определи претенциите по основание и размер. Приел е, че доколкото по претенцията за заплащане на сумата от 2000лв./ процесната претенция/ ищецът изрично е посочил, че периодът на претенцията е определяем, то този факт не е я прави нередовна. Въззивният съд е отменил прекратително определение№260143 от 18.11.2020г по гр.д.№190 /2020г по описа на РС- П. и е върнал делото на първоинстанционния за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съгласно разпоредбата на чл.278, ал.3 от ГПК постановеното определение по частната жалба е задължително за долустоящия съд.Тук е момента да се посочи, че определението по в.ч.гр.д.№832/2020г по описа на Окръжен съд-П. е задължително за Районен съд –П..
С протоколно определение от 09.01.2023г по гр.д.№190/2020г по описа на РС-П. на основание чл.211, ал.2 от ГПК насрещният иск за заплащане на сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за незаконосъобразно прекратяване на ел.захранването е отделен за разглеждане в отделно производство и по този иск е било образувано гр.д.
№17/2023г по описа на РС-П..
С разпореждане №66 от 23.01.2023г по гр.д.№17/2023г по описа на РС-П. съдът отново е оставил без движение исковата молба досежно претенцията за заплащане на сумата от 2000лв.,давайки указания, които са идентични с указанията, залегнали във визираните по-горе разпореждания/ разпореждане №260255/13.10.2020г и разпореждане №260332 от 27.10.2020г/, които разпореждания са били постановени по гр.д.№190/2020г по описа на РСП..
С уточнителна молба вх.№533/06.02.2023г. ищцата е посочила, че периодът за който се търси обезщетението е от 05.04.2011г до 11.06.2019г като в рамките на този период исковата и претенция е за 100 дни по 20 лв. на ден съгласно общите условия, които са действали през този период- 05.04.2011г до 11.06.2019г. Уточнила е, че на 11.06.2019г е 4 последното спиране на електрозахранването поради неизпълнение от нейна страна на договорното и задължение за плащане на сметки през този период . Изложила е твърдения, че през посочения времеви период са били извършвани множество спирания на ел.захранването.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция е индивидуализирана в достатъчна степен. Изложени са конкретни факти и обстоятелства, очертаващи основанието на иска. Претенцията е конкретизирана по период и по размер.
Разпечатката съдържа 34 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a19df896-bf29-442c-8cf7-0921b43729ff