Определение № 12021 от 13.03.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12021 гр. София, 13.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110172390 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXV ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 395508/05.12.2024г., подадена от С. С. С., с ЕГН: ********** и адрес гр. С. представляван от адв. С. Е. Г., САК, с личен № .............., със служебен адрес: гр. С., срещу „............. ЕИК:

......... със седалище и адрес на управление – гр. С., представлявано от Р. И. Н.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 52/10.10.2024г. на управителя „............ и за отмяната като незаконосъобразна; 2) с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 2 КТ -за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Бизнес консултант, информационни технологии“, код по НКПД: 25116005, при ответника, както и 3) с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 36 698,46 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода от 11.10.2024г. до 11.04.2025г., ведно със законната лихва до окончателното плащане.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са били редовно връчени на процесуалния представител на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор.

Налице са предпоставки за изготвяне на проект за доклад по делото :

Ищецът твърди, че между него и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на Трудов договор № 1867/ 15.09.2018г., съгласно който е бил назначен на длъжност „Бизнес консултант, информационни технологии“, с код по НКПД 25116005. Посочва, че през годините му били възлагани големи проекти и работа с основни клиенти, че е получавал нееднократно награди под формата на акции или похвали, както и ежегодно увеличение на заплатата, на база представянето си. Преди да получи предложение да се присъедини към постоянния екип на компанията, работил 1 като контрактор, в продължение на две години. На 10.10.2024г., при отказ от негова страна, му била връчена Заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 52/10.10.2024г. Твърди, че уволнението му било напълно неочаквано за него, предвид дългогодишната му и високо оценявана от работодателя и контрагентите на компанията работа. В Заповедта било посочено, че прекратяването на правоотношението е на основание чл. 328, ал.

1, т. 5 от КТ – „поради липса на качества на служителя за ефективно изпълнение на работата“ . Ищецът навежда твърдения, че мотивировъчната част била бланкетна, повтаряща се и подкрепена с единични случаи, които били представени едностранно и тенденциозно, като не било посочено по какъв начин са били установени конкретните случаи и как те са повлияли на ефективността на работата на служителя, което счита, че води до незаконосъобразността на издадената заповед. Било посочено, че С. С. не притежавал качествата „отговорност, организираност, работна дисциплина, достатъчно добро разбиране на задълженията, произтичащи от длъжността“, като било посочено, че неефективността продължавала повече от 9 месеца, но не бил посочен конкретният период, а само началната дата на 3-месечният план за подобряване на представянето (23.05.2024). В плана обаче не били заложени конкретни цели, които предстои да бъдат постигнати и оценени.

Навеждат се твърдения, че изначално не е била налице възможност за подобрение на професионалните качества на ищеца, чрез адаптиране на изискванията, доколкото ключови процеси, като работата с треньор или инструктор започнали едва към края на 3-месечния период, а възможността за наблюдение на работата на колеги по време на техните срещи (shadowing) изобщо не била реализирана. В подкрепа на тези свои твърдения, представя имейл от Александър Золников, който е следвало да бъде негов ментор в процеса, който така и не се провел.

Изтъква, че основанието, на което е било прекратено правоотношението – чл. 328, ал.1, т.5, е безвиновно по характера си, като в несъответствие с това, работодателят е изтъкнал като повод за уволнението липсата на работна дисциплина, отговорността за която е виновна (което несъответствие също счита за основание за незаконосъобразност на заповедта), а последицата – дисциплинирано наказание, каквото не било налагано на С. през целия период на трудовото правоотношение. Нещо повече, дори не било образувано дисциплинарно производство и не били събирани обясненията на ищеца в рамките на такова. Същото се отнасяло и за всички наведени мотиви за забава, незавършване на планове в срок, неизпълнение на изрично възложени дейности и др.

На следващо място, посочва, че не е доказано, че така изтъкнатите в заповедта липси на конкретни качества са били заложени като такива, предпоставящи ефективното изпълнение на длъжността, съгласно нейните специфики, както и че липсата на обективни критерии за оценка на работата и резултатите от нея води до несправедливо и субективно тълкуване на работата на служителя. Недостатъците в работата можело да се дължат и на неточно възлагане от страна на работодателя.

Намира за нелогичен фактът, че на г-н С. са били възлагани големи и 2 отговорни проекти, свързани с ключови клиенти, като Шел, Бритиш Петролеум и Кока-Кола, във връзка с които компанията на ответника добивала близо 75 % от приходите си за региона. Твърди, че е получавал изцяло положителна обратна връзка за работата си, както от служители на САП, така и от клиенти, вкл. от такива, които са били цитирани в заповедта, като неудовлетворени, за което представя доказателства. Счита, че е отговорен, дисциплиниран и организиран, а посочените в заповедта основания не отговарят на истината. Като аргумент за отдадеността си изтъква и факта, че видно от изплатените при прекратяването обезщетения за неизползван платен годишен отпуск, не е използвал платен отпуск в продължение на 3 години.

Годишното увеличение на възнаграждението пък намира за индиция, че трудът му е бил ценен от ответника.

Поради всичко гореизложено, и доколкото посоченото основание за прекратяване предполага проверка на верността на констатациите за липса на качества за ефективно изпълнение на работата, както и доказване на трайното неефективно изпълнение на работата на служителя във времево, количествено или качествено отношение, причинено от липса на качества за изпълнение на работата, каквито не били доказани, както и че временни състояния не биха могли да обусловят липсата на качества, смята, че заповедта е незаконосъобразна.

Моли съдът да отмени Заповед №25/10.10.2024г. на управителя на „............ като незаконосъобразна, да признае уволнението на С. С. за незаконно и след като го отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност „Бизнес консултант, информационни технологии“.

Претендира и обезщетение в размер на 36 698, 46 лв., за времето, през което е останал без работа поради уволнението, за периода от 11.10.2024 до 11.04.2025 (6 месеца), ведно със законната лихва до окончателното плащане. С допълнителна молба е изяснил, че последното трудово възнаграждение за месец септември 2024 г. в брутен размер на 6 161,41 лв.

Претендират се и направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът – „............, чрез адв. В. Т., личен № **********, със служебен адрес: гр. С. , депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ.

По отношение на допустимостта на исковете, ответникът твърди, че по силата на т.15 от процесния Трудов договор № 1867/15.09.2018 г., всички спорове във връзка с възникването, изпълнението, изменението и прекратяването на трудовия договор се разрешават чрез преговори между страните по него, като според ответника, по силата на тази клауза, ищецът е трябвало първо да предяви писмено претенциите си към дружеството – работодател, а след като работодателят ги получи и евентуално постанови писмен отказ по тях, тогава да заведе претенцията си пред компетентния съд съобразно трудовото законодателство. Счита, че липсата на писмена претенция от ищеца към ответника и споразумение или писмен отказ по 3 възникналия спор между тях обуславя недопустимост на предявените искове, като в т.15 от Трудовия договор е предвиден специален ред за провеждане на определените в нея спорове, неспазването на когото се явява процесуална пречка за провеждане на споровете по съдебен ред.

По отношение на основателността на исковете, ответникът не оспорва, че ищецът С. С. е работил по трудово правоотношение „Бизнес консултант, информационни технологии“, с код по НКПД 25116005. Твърди, че част от изискванията за изпълнение на трудовите функции, предвидени в длъжностната характеристика, са „планиране на внедряване“, „ориентирано към задачи внедряване“, „разбиране на клиента“, „определяне стратегията на внедряване“, предполагащи нуждата от организационни умения, работна дисциплина, разбиране на нуждите на клиента и процесите на SAP, включени в заповедта за уволнение. Твърди, че връчената на ищеца характеристика на длъжността „Консултант по функционално внедряване на клиент“ е идентична с тази на „Бизнес консултант, информационни технологии“, а съгласно нея основните отговорности на длъжността са свързани с внедряването и/или техническата поддръжка на облачни продукти и решения, което включва и поддръжка на клиента по време на първоначалното проектиране и изпълнение на целия жизнен цикъл на ангажирането на клиента, а конкретно, при задълженията на С. С., като част от екипа, ръководещ внедряване на платформа за нуждите на клиентите тип възложител/купувач (Network deployment lead), се е очаквало да е първата точка за контакт с тези клиенти, като е следвало да инициира правилното и пълно предаване на информация относно нуждите и очакванията на клиента, с цел да бъде насочен към правилните екипи. Този процес изисквал правилно разбиране на предлаганите от SAP продукти, тяхната функционалност, технически възможности и ограничения, както и вътрешното разпределение на екипите по функционалности. Приложена е към отговора препис от длъжностна характеристика, връчена на С. С..

На следващо място, приложена е и имейл кореспонденция, като се твърди, че още 2023 г. в множество ситуации ищецът е демонстрирал липса на отговорност, организираност, работна дисциплина и добро разбиране на клиентите и вътрешните процеси на SAP, като през месец февруари е предложил финансови условия на клиент на работодателя – Haleon, без да ги съгласува с отговорния екип и извън делегираната му компетентност и в резултат на това, между клиента Haleon и друг клиент на дружеството – Catalent, възниква неяснота за отношенията им в платформата SAP Ariba. На 03.01.2023 г. ищецът получил кореспонденцията относно този спор от лицето Я. С. – представител на Catalent, а от последващата кореспонденция от 13.02.2023 г. било видно, че ищецът е обещал на лицето Ес. Ш. от Haleon и гореспоменатата Я. С. профилът им с незаплатените такси да бъде затворен.

На 17.02.2023 г. Haleon е следвало да заплати дължимите такси, преди затварянето да се случи. В резултат на това, клиентът е останал с погрешно разбиране за отношенията си със SAP, а колегата на ищеца И. С., също участвал в кореспонденцията с клиента, е трябвало да разясни на ищеца невъзможността да бъдат изпълнени обещаните от него условия.

4

Ответникът описва и друг случай от месец май 2023 г., в който твърди, че ищецът е демонстрирал неумение да разбере искането на клиента Shell и да му даде правилен съвет, а в допълнение твърди, че е опитал да заобиколи процеса на комуникация и установения работен процес с клиента, за да регистрира възлагането, като инициира кореспонденция с неправилните екипи на SAP и с прекия си ръководител и налага размяна на 9 имейла, с цел да му бъдат обяснени исканията на клиента и как да процедира, а на 10.05.2023 г. неговият колега П. М. е трябвало да му разясни различните функционалности на платформата и невъзможността им да се използват спрямо Shell.