Решение № 1463 от 20.10.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1463 гр. Русе, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520102078 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 146, ал.1 вр. чл.240, ал.1, и чл. 86 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД срещу К. Г. А., в която се твърди, че на 29.12.2020г. между „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател и ответницата като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит. Същевременно между „Ай Тръст“ ЕООД и ответницата е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство във връзка с възникналото облигационно правоотношение по договора за кредит и на същата дата бил сключен такъв между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД, по силата на който поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договора за потребителски кредит.

Поради неизпълнение на задължението по Договора за потребителски кредит от страна на кредитополучателя, то било изплатено от поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, като заемополучателят не бил възстановил платената сума на своя поръчител. Последният по силата на Приложение №1 от 12.07.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г., прехвърлил вземането си от ответницата по процесния договор на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Твърди се, че 1 ответницата е уведомена за извършената цесия на 12.07.2022г., а в условията на евентуалност следвало да се счита, че е уведомена с връчване на препис от настоящата искова молба.

За вземанията си от ответницата и прехвърлени от поръчителя по Договора за кредит, ищцовото дружество депозирало заявление по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. №*** от 2023г. и издадена Заповед за изпълнение срещу ответницата за дължимите суми.

С оглед дадени от съда указания за предявяване на иск за установяване на вземането по заповедта се моли в настоящото производство да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, че К. Г. А. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 1256.14 лв., представляваща платена главница на „Кредисимо" ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № ***; 163.60 лв. възнаградителна лихва за периода 20.07.2021г. до 20.01.2022г.; 229.91 лв. - обезщетение за забава, начислено за периода от 21.07.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода 13.03.2020г. - 14.07.2020г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС; законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2023г. по описа на РС - Русе. Претендира се присъждане и на направените разноски в заповедното и в исковото производства.

В срока по чл.131 ГПК процесуалният представител на ответницата изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявеният иск.

Правят се възражения относно допуснати нарушения на императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит по силата на които отделни клаузи, както и целият договор за потребителски кредит се явявал недействителен, съответно недействително се явявало и поръчителството между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД и въз основа на същото не следвало да бъде уважена исковата претенция. Моли се предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени като неоснователни.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че на 29.12.2020г. между „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател 2 и ответницата К. Г. А. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №*** при параметри: общ размер на предоставения кредит – 2000лв., срок за погасяване – 12 месеца, погасителни вноски – 12бр., всяка от които по 202,82лв., лихвен процент по кредита – 37,89%, ГПР – 45,21%. Съгласно чл.4 от договора, в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението (не е представено по делото), че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да предостави на Кридисимо банкова гаранция в срок от 10 дни от подаване на заявлението, или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от Кридисимо юридическо лице поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

На 29.12.2020г. между „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и К. Г. А. като потребител е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с Кредисимо, с който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнение на всичките му задължения възникнали по договора за потребителски кредит за сумата от 2000лв. В приложение №1 към договора е уговорен размера на дължимото на поръчителя възнаграждение от потребителя – 148,60лв. на месец.

Също на 29.12.2020г. между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за поръчителство, по силата на който първото дружество е поело пред второто да отговаря солидарно с ответницата за задължението й по договора за потребителски кредит от същата дата.

На 01.02.2022г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай тръст“ ЕООД от една страна като продавачи и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от друга страна като купувач е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия“, като с Приложение №1, под №160 е прехвърлено и вземането от ответницата по процесния договор, което възлиза в размер на 1256,14лв. неизплатена главница, 163,60лв. договорна лихва, 101,60лв. обезщетение за забава, 910лв. остатък такса поръчител, 61,55лв. лихва за забава към „Ай тръст“ ЕООД.

До ответницата е изпратено уведомително писмо от „Ай тръст“ ЕООД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за извършеното прехвърляне на вземането от нея по процесния договор, в което е упоменат и размера на задължението. Писмото е върнато с отбелязване „непотърсена пратка“.

3

По депозирано заявление от ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.

№***/2023г. по описа на РС – Русе, по което срещу ответницата на 31.01.2023г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК за дължими суми произтичащи от процесния договор: 1256,14лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 30.01.2023г. до изплащане на вземането, 163,60лв. възнаградителна лихва за периода от 20.07.2021г. до 20.01.2022г., 229, 91лв. обезщетение за забава за периода от 21.07.2021г. до 30.01.2023г., 32,99лв. държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

Срещу издадената заповед за изпълнение по реда и в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответницата.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след депозирано по чл. 414 ГПК възражение от длъжника, поради което се явява процесуално допустим.

Ищцовото дружество е основало исковата си претенция на обстоятелството, че е придобило вземането от поръчител на ответницата, който е изплатил задълженията й по договор за потребителски кредит и е встъпил в правата на първоначалния кредитор. Предпоставка за уважаване на така предявената претенция е наличието на действителен договор за паричен заем и действителен договор за поръчителство, срещу наличието на каквито ответната страна е навела възражения.

Настоящият съдебен състав намира направените от ответната страна възражения за недействителност на договорите за паричен заем и за поръчителство за основателни. Договорът паричен заем следва да отговаря на императивните изисквания на ЗПК, като в случая това обстоятелство не е налице. Не е спазено изискването на чл. 11, ал.1 т.6 ЗПК, като не посочен в процесния договор неговия срок, като крайна дата, а само като месеци, което не съответства на падежните дати на отделните погасителни вноски, съобразени с датата на сключване на договора. На следващо място не е спазено и изискването на чл. 11, ал.1 т.9а ЗПК – не е посочена методиката за изчисляване на посочения ГПР, а единствено кредиторът се е задоволил бланкетно да посочи, че изчислението е съгласно изискването на закона, 4 което е недопустимо. В случая липсва каквато и да е яснота как е формиран посочения ГПР в размер на 45.21%. В чл.19 ЗПК е посочено, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая начинът по който е формулиран процесния договор в частта за представяне на обезпечение (чл.4), вида и естеството на допустимите такива, дава основание да се приеме, че единствената възможност за заемателя да получи заемната сума е да подпише гаранционна сделка с конкретно посочено от заемодателя дружество-поръчител и срещу предварително фиксирано възнаграждение. Размерът на последното следва да бъде включен в ГПР, доколкото е задължителен разход за потребителя, без който няма да му бъде отпусната в заем сума. По този начин и без специални знания категорично би могло да се приеме, че ГПР по процесния договор значително надвишава допустимия максимум по чл. 19, ал.4 ЗПК, което е достатъчно основание за обявяване на договора за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Дори и да не бъде споделено становището, че възнаграждението по гаранционната сделка следва да бъде включено в ГПР по договора за заем и последния по тази причина да не е изцяло недействителен, то са налице основания да се прогласи недействителността на чл. 4 от договора за заем, съответно и на договора за поръчителство. С посочения текст е създадено задължение за потребителя (заемополучателя) да заплати възнаграждение за поръчител, което е прекалено високо (1783,20лв.) и почти колкото дължимата главница по договора и същото на практика е предпоставка (задължително условие) за сключване на договора за кредит. Недопустимо е осигуряване на различен поръчител освен посочения от кредитора и то срещу заплащане на посочената по-горе цена. Логически неоправдано е представянето на банкова гаранция от заемополучателя на цялата получена в заем сума. Ако той разполагаше с такава нелогично е да я поиска в заем от кредитора и то при толкова висока договорна лихва и допълнителни разходи. Поради това единствената възможност за получаване на главницата по заема е сключването на договор за поръчителство с юридическо лице посочено от кредитора. Този тип обезпечение е несъвместим с предоставената услуга.

5

Посочените „обезпечения“ от кредитора имат единствената цел да създадат допълнително оскъпяване на кредита и всъщност клаузата на чл. 4 представлява предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно определени от кредитора (а не договорена между страните) допълнителни разходи, с които многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, т.е тази уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР и съответно се явява нищожна и на основание чл. 21 ЗПК.

Поради това недействителен се явява и договорът за поръчителство, на който е основана исковата претенция. Последната следва да бъде изцяло отхвърлена, тъй като в случая цедент на процесното вземане е поръчителя, а не първоначалния кредитор, който на основание чл. 23 ЗПК би имал правото да получи неизплатената главница по договора, съответно с това право щеше да разполага и ищцовото дружество.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че чл. 74 ЗЗД предвижда възможност за встъпване в правата на кредитора за този, който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това.