Решение № 2794 от 11.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2794 гр. Бургас, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20252120106358 по описа за 2025 година

Производството е образувано по повод исковата молба на К. И. Н., с настоящ адрес в гр. Бургас, против „Вивус.Бг“ ЕООД, ЕИК ............, със седалище гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 328,38 лева, платена от ищеца при начална липса на основание, предвид недействителността на сключения между страните Договор за кредит № ............... год.

Ищецът К. Н. е изложила следните фактически и правни твърдения: на 27.04.2025 год. между нея, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е бил сключен Договор за кредит № ............., за главница от 1300 лева, 40.99 % годишен лихвен процент, 49.70 % ГПР и 268,20 лева – услуга за бързо разглеждане; по начина, по който е организирана процедурата за кандидатстване, ищецът започнал кандидатурата си не с избрана

„допълнителна услуга“, а се изисква допълнително действие, за да не се използва тази услуга; съгласно споразумение за предоставяне на допълнителна услуга за бързо разглеждане на искане за кредит от 27.04.2025 год. към договора за кредит, на ищеца е продадена услуга по бързо 1 разглеждане на изпратеното запитване на цена от 268,20 лева; таксата за бързо разглеждане следва да бъде включени в ГПР, което не е сторено; договорът е недействителен поради неточно посочен в него ГПР; ищецът е заплатил на ответника сума в общ размер на 1628,38 лева, а част от нея – 328,22 лева – е платена при начална липса на основание; таксата е в противоречие с чл. 10а, ал. 2, ЗПК, тъй като е свързана с усвояване и управление на кредита, поради което е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, ЗЗД; заобиколена е нормата на чл.

19, ал. 4, ЗПК; таксата е в значителен размер в процентно съотношение от размера на получения заем, с което се нарушава принципът на добросъвестност и справедливост; понятието „добри нрави“ предполага известна еквИ.лентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност; чрез посочената клауза е налице скрито оскъпяване на кредита и се постига забранена от закона цел – неоснователно обогатяване на кредитора; всяка нееквИ.лентна такса по договор между равноправни субекти прикрИ. възнаграждение на кредитора или неустойка; договорът е недействителен поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК; според практиката на СЕС, в понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора; възнаграждението за допълнителни услуги не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 49.70 %; разходът за допълнителна услуга подлежи на заплащане, ведно с погасителните вноски по кредита, а по този начин е установено скрито допълнително възнаграждение на кредитора, което не е посочено при определяне на ГПР; ответникът е обявил параметрите на общо оскъпяване на отпуснатия кредит по начин, изключващ възможността за възприемане от страна на потребителя на действително поетата финансова тежест, като е предложил отделно цени на кредита и на допълнителни услуги и е оповестил ГПР, без да включи в него възнаграждение то за допълнителни услуги; разходите за допълнителни услуги попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“; невключването на разхода за допълнителни услуги в ГПР има за цел да прикрие действителните разходи по кредита; клаузите не са индивидуално уговорени, те са били изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху 2 съдържанието им; неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията; процесният договор е бланков и изготвен при предварително посочени от кредитора условия; в процесния договор не е посочен действителният размер на ГПР и кои компоненти са взети предвид при определянето му; тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения; неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок по чл. 22, ЗПК и договорът следва да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница; процесният договор за потребителски кредит е недействителен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10, ЗПК.

Ищецът ангажира доказателства; моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявения осъдителен иск е чл. 55, ал. 1, предл. първо, ЗЗД във вр. с чл. 10, ал. 1, чл. 22 и чл. 23, ЗПК.

С проекта си за доклад на делото – определение с рег. № 6519/20.11.2025 год., съдът е обявил на страните, че ще се произнесе по валидността на процесния договор за кредит, произтичаща от спазване нормативните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, вкл. и поради наведените от ищеца възражения за недействителността му.

Ответникът е оспорил основателността на иска и е изложил следните фактически и правни твърдения: процесният договор е сключен в съответствие с разпоредбите на ЗПК и ЗПФУР; предоставена е главница от 1300 лева и е начислена договорна лихва от 43,80 лева; редът и условията, по които на ищеца е отпуснат кредитът, се уреждат в договора и в общите условия към него; още в начален етап от процеса по кандидатстване и одобрение се предоставя Стандартен европейски формуляр (СЕФ), който отговаря на всички изисквания относно информацията, която трябва да съдържа; кредиторът предоставя възможност на кредитополучателя да заяви 3 изрично допълнителна услуга за бързо разглеждане на подаденото искане за отпускане на кредит; тази услуга е допълнителна и незадължителна и гарантира обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от изпращането му; когато не е изрично заявена допълнителната услуга, срокът за отговор по искането е 7 календарни дни; преди да бъде одобрена заявката за кредит, дружеството извършва оценка на кредитоспособността на заявителя, в т. ч. справки в регистрите на БНБ, проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и др.; при изрично заявена услуга за бързо разглеждане се ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс и това обуславя начисляване на процесната такса; ищецът К. Н. е заявила получаването на допълнителна незадължителна услуга за бързо разглеждане, за която й е начислена такса в размер на 268,20 лева; тази такса е съобразена с принципа за свобода на договаряне по чл. 9, ЗЗД; на 05.06.2025 год. К. Н. е погасила задължението си по Договор за кредит № .................... год. и споразумението към него, като е заплатила сума в общ размер от 1628,38 лева – 1300 лева главница, 268,20 лева такса бързо разглеждане, 44,80 лева договорна лихва и 16,38 лева наказателна лихва за просрочие; процесният договор отговаря на следва всички законоустановени условия; страните са се съгласили да сключат договор за кредит с ГПР 49.70 %; законът не предвижда ограничение на отделните компоненти, от които може да се формира ГПР, нито налага задължителни такИ.; в ГПР са включени лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, известни на кредитора и дължими от кредитополучателя, но не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнение на договорните си задължения, както и разходите за допълнителни незадължителни услуги; ищцата изначално е била информирана относно характера на задължението, което се е задължила да престира на падежната дата, включително ясно е било посочено кои елементи са включени при изчислението на ГПР; неприложимо е изискването на § 1, т.

1 от ЗПК – към общия разход по кредита за потребителя да се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита; таксата за услугата е предварително и прозрачно обявена; в общите условия на дружеството е предвиден ясен и разумен 4 безплатен срок за разглеждане на заявката за кредит, в рамките на който не се дължат никакви такси; сключването на договора за кредит не е било обусловено от задължително ползване на допълнителната услуга; съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 год. по дело C-714/22, разходите за допълнителни услуги, уговорени в договор за потребителски кредит, попадат в обхвата на ГПР само когато тяхното ползване, респективно заплащане на посочените услуги, е задължително условие за получаване на кредит; самият факт, че в общите разходи по потребителския кредит са включени различни видове разходи, не е достатъчен, за да се приеме, че тези разходи представляват част от основните престации по договора за кредит; атакуваната клауза от договора за кредит съответства изцяло на законовата възможност, уредена и в чл. 10а, ал. 1, ЗПК; заявената и използвана от ищеца допълнителна услуга не следва да бъде включена към ГПР и правилно същата не е била елемент от формирането му; само задължителни разходи, без които кредитът не може да бъде предоставен, могат да бъдат включени в ГПР; таксата за бързо разглеждане не се отнася до действия, свързани с усвояването или управлението на кредита, нито до неговото погасяване, тя се дължи единствено при изрично заявено желание на клиента да се възползва от услугата за приоритетно разглеждане на подадената от него заявка за кредит, т. е. преди сключването и усвояването на самия кредит; услугата, за която се начислява тази такса, не засяга същинските условия по предоставянето на кредита, нито влияе върху неговата цена или върху задълженията на страните по основния договор, тя има самостоятелен и подготвителен характер, насочен единствено към ускоряване на процеса по разглеждане на заявката, без това да поражда каквото и да било задължение за отпускане на кредита; таксата „Бързо разглеждане“ е допустима и законосъобразно начислена; понятието „общи разходи по кредита“ е въведено с ДиректИ. 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. и е възпроизведено в съответните разпоредби на ЗПК; при преценката дали такса „Бързо разглеждане“ представлява общ разход по кредит по смисъла на ДиректИ.

2008/48/ЕО, следва да се изследва дали са налице две кумулативни предпоставки – дали тази такса се заплаща във връзка с договора за кредит и дали ползването на услугата е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия; двете условия не са налице; процесната такса е уредена в самостоятелно споразумение, сключено 5 отделно от общите условия към договора за потребителски кредит, което изисква изрично и активно волеизявление от страна на потребителя за ползването на услугата; самото подписване (електронно потвърждение) на отделния документ, уреждащ тази услуга, представлява индивидуално договаряне по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като клаузата не е едностранно наложена от кредитора и не е предпоставка за отпускане на кредита; презумпцията на чл. 146, ал. 2, ЗЗП е оборима и в конкретния случай е надлежно оборена, тъй като потребителят е разполагал с реална възможност да избере между две равностойни алтернативи – стандартна процедура за разглеждане на заявлението, при която не се дължат никакви такси, и допълнителна услуга „Бързо разглеждане“, при която заявлението се обработва в рамките до 15 минути срещу заплащане на посочена и известна такса; потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието на клаузата и тя е индивидуално договорена; липсват елементите на значителен дисбаланс и нарушаване на принципа на добросъвестност по смисъла на чл.