Решение № 782 от 02.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 782 гр. София, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Цветанка Б. Делова като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241100601692 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С Присъда № 137283, постановена на 01.07.2020 година по НЧХД № 12956/2018 година, Софийски районен съд е признал подсъдимия Н. Ц. Г., ЕГН ********** за виновен в това, че на 09.05.2016 година, публично казал нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител Е. Д. М., поради което и на основание чл.148,ал.1,т.1, във вр. с чл.146,ал.1 от НК го осъдил на „глоба“ в размер на 3000 лева и „обществено порицание“.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимият. Въз основа на депозираната от него въззивна жалба е образувано и настоящото въззивно производство. В жалбата се иска отмяна на присъдата и присъждане на деловодни разноски.

В открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2024 година се явиха единствено частният тъжител Е. М. и повереникът му, адвокат И. Ю.. По делото и за това, последно съдебно заседание и двукратно преди това от защитника на подсъдимия, а и от самия подсъдим постъпваха молби, в които те изрично заявяват, че се позовават на изтеклия абсолютен давностен срок за наказателно преследване и искат производството по отношение на Г. на това основание да бъде прекратено.

Тъжителят лично и повереникът му, в открито съдебно заседание развиха доводи, основани на закона и фактите по делото.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Въззивната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана от активно легитимирана страна в рамките на висящо наказателно производство срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.

„По същество“ на казуса, съдът намира следното:

Районният съд законосъобразно е признал за виновен и е осъдил подсъдимия за престъпление по чл.148,ал.1,т.1, във вр. с чл.146,ал.1 от НК.

Принципно, напълно правилно съдът е отмерил и наказанията „глоба“ и „обществено порицание“, както и правилно е определил размера на глобата и начина на изпълнението на второто наказание.

Пред въззивната инстанция обаче, своевременно и в предвидената в закона форма защитникът на подсъдимия направи искане за прекратяване на производството, поради настъпила давност за наказателно преследване.

Сам подсъдимият Н. Ц. Г. в нарочна молба заявява, че ще се възползва от това свое право.

Въззивният съд, в посочената връзка мотивира следните изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.80,ал.1,т.5 от Наказателния кодекс наказателно преследване се изключва по давност, когато такова не е възбудено в продължение на три години.

Престъплението, за което е повдигнато обвинение с частната тъжба е такова по чл.148,ал.1,т.1, във вр. с чл.146,ал.1 от НК.

За престъплението по чл.148,ал.1,т.1, във вр. с чл.146,ал.1 от НК е предвидено наказание „глоба“ и „обществено порицание“.

Разпоредбата на чл.80,ал.1,т.5 от НК предвижда три годишен давностен срок за престъпления, наказуеми с наказание „лишаване от свобода“, по-малко от една година.

Давността е прекъсната с внасяне на частна тъжба и образуване на наказателно производство пред Софийски районен съд, т.е. с акта, предизвикал предприемането на наказателно преследване спрямо подсъдимия /чл.81,ал.2 НК/.

Законодателят в разпоредбата на чл.81,ал.3 от НК е уредил и така наречената „абсолютна давност“, при която независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателно преследване се изключва по давност, когато е изтекъл срок, надвишаващ с 1/2 този, предвиден в съответния текст на чл.80 НК.

Абсолютният давностен срок за престъплението, за което е признат за виновен подсъдимия и за което наказателното производство е висящо пред въззивната инстанция е четири години и шест месеца.

С тъжбата се твърди, че деянието е извършено на 09.05.2016 година .

Абсолютният давностен срок /четири години и шест месеца/ е изтекъл на дата 09.11.2020 година, /няколко месеца след постановяване на първоинстанционната присъда/.

При наличието на изрично изразено становище от страна на подсъдимия, че не желае наказателното производство да бъде продължено, въпреки изтичане на абсолютния давностен срок за наказателно преследване и 2 че иска именно на това основание производството да бъде прекратено, съдът е задължен, след като е констатирал наличието на предпоставките на посочените по-горе разпоредби да се съобрази с направеното искане.

Въззивният съд, при тази обвързваща го фактология може единствено да прекрати производството при условията на чл.24, ал.1, т.3 от НПК.

Така мотивиран и на основание чл.334,т.4 от НПК, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 137283, постановена на 01.07.2020 година по НЧХД № 12956/2018 година, с която Софийски районен съд е признал подсъдимия Н. Ц. Г., ЕГН ********** за виновен в това, че на 09.05.2016 година, публично казал нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител Е. Д. М. и на основание чл.148,ал.1,т.1, във вр. с чл.146,ал.1 от НК го е осъдил на „глоба“ в размер на 3000 лева и „обществено порицание“.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл.24, ал.1, т.3 от НПК, поради наличие на основанията на чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК наказателното производство по НЧХД № 12956/2018 година.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3