Решение № 78 от 26.11.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Бургас, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Десислава Д. Щерева

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско дело № 20212001000144 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Е.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Сл, ул. Б. № *, представлявано от управителя О.Ф. чрез адв. Р. с адрес за връчване: гр. Б., ул.

„Ю.В.“ № *, против решение № 74/ 15.03.2021г., постановено по т.д. № 290/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, с което е прогласен за нищожен сключения между М.“ ООД и „Е.“ ООД предварителен договор за покупкопродажба на вещни права, сключен на 08.06.2016 год., с предмет 19 самостоятелни обекта в сграда, на основание чл.26 ал.2, предл.второ от ЗЗД.

Въззивникът навежда оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, необоснованост на обжалвания съдебен акт и допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Твърди се, че първоинстанционният съд е приел в нарушение на материалния закон, че не е налице съгласие на управителя за сключване на процесния предварителен договор, доколкото същия не е подписан от Е.М..

Сочи се, че за да стигне до този извод решаващият съд неправилно е възприел 1 фактическата обстановка и се е позовал единствено на съдебно-почерковата експертиза, според заключението на която подписът срещу продавач в предварителния договор не е изпълнен от М. а е имитиран. Сочи се, че по неприключилото т.д.№123/20 год. по описа на АС Бургас са изпълнени две експертизи, вкл.тройна, които мотивирано и обосновано са установили, че подписа на продавача е на управителя М.. Предвид липсата на специални знания у съда, логично е било да се допусне и назначи повторна съдебнопочеркова експертиза. Заявява се, че в съдебното заседание на 22.02.2021 год. единичната експертиза е била надлежно оспорена като неправилна и необоснована и е поискано назначаване на тройна, което искане е било отклонено от БОС незаконосъобразно и в нарушение на процесуалните правила. Заявява се, че преценката на БОС не е съобразена с редица релевантни обстоятелства – че вещото лице е работила върху сравнителен материал, за който не е доказано, че изпълнен от М. че разликите в частните признаци не са устойчиви и не могат да обосноват извод за имитация на подписа, че иззетите сравнителни образци показват недобросъвестност при полагането им и очевиден опит да се прикрият характерни особености на подписа. Посочва се, че без да се знае в какво положение е бил пишещият и при какви обстоятелства е положен подписа, с какво темпо и в какво състояние, е невъзможно да се обясни от вещото лице кое колебание и движение е обяснимо и кое не. Твърди се, че всички, установени от вещото лице различия в частните признаци, са израз на вариативност и не са характерни за подписа на М.. Нито едно само по себе си, нито всички в съвкупност, могат да обосноват извод за имитация. В жалбата се излага, че експертизата е изготвена въз основа на сравнителен материал, в който подписа не е удостоверен по безспорен начин – напр.нотариални актове, договори с нотариална заверка на подписа и пр. Сочи се, че ползваните от вещото лице документи, представени пред МВР, са съставени през 2017 год., т.е. след като отношенията между страните са се влошили и са започнали съдебните дела. Освен това тези документи не са приложени по делото. Сочи се, че ползваните от експертизата частни документи също не са приложени и приети по делото. На последно място изводите се оспорват с довод, че вещото лице не е обосновало използваните методи, уреди и начини на изследване.

Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила ОС Бургас е кредитирал единичната експертиза и не е допуснал назначаването на тройна такава, което 2 от своя страна е обосновало напълно неправилния извод за липса на съгласие при сключване на предварителния договор.

При постановяване на обжалваното решение, според въззивника е допуснато и второ процесуално нарушение, състоящо се в неправилен анализ на доказателствата. ОС Бургас е приел, че не са представени доказателства за правото на собственост, както и че липсва осчетоводяване на процесния предварителен договор от „Е. ООД и каквото и да е плащане по същия. Сочи се, че е поискано прехвърляне правото на собственост по съдебен ред и е образувано т.д.№123/20 год. по описа на АС Бургас, а въпросът за осчетоводяването на процесния предварителен договор няма никакво отношение към действителността му.

Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл.263 ГПК е получен отговор на въззивната жалба от М.“ ООД, в който се навеждат доводи за нейната неоснователност, съответно – за законосъобразност и правилност на обжалваното решение.

Страната поддържа, че при постановяване на решението си БОС се е позовал на заключението на съдебно-почерковата експертиза, според което подписът не е положен от управителя на въззиваемото дружество. Това заключение, според въззиваемия, е обосновано, непротиворечиво, убедително и ясно, като при това е дадено въз основа на оригинала на процесния предварителен договор и сравнителен материал от множество официални и неофициални документи, подписани от управителя на въззиваемото дружество, преди и след датата, посочена в предварителния договор, а не както се твърди във въззивната жалба, със сравнителен материал, за който не било ясно дали е подписан от Е.М., и документи, които били изготвени след подписването на предварителния договор.

Посочва се, че действително от Бургаски окръжен съд не е била допусната тройна съдебно-почеркова експертиза, но причината за това е, че искането е било въпросната експертиза да отговори на същия въпрос, но работейки само и единствено с документи, представени от въззивното дружество, както и е формулиран допълнителен въпрос дали подписът под договора е положен от управителя на дружеството-купувач.

3

Според въззиваемия не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, които да обуславят отмяна на постановения съдебен акт. Твърди се неоснователност и на оплакванията за допуснати неправилен анализ и преценка на събраните доказателства. Заявява се, че Бургаският окръжен съд е обсъдил събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като в мотивите си е засегнал и безспорно установените факти, извън установената липса на съгласие, както следва: че договорът е подписан само на последна страница, че не е налице каквото и да е плащане от „Е.“ ООД в изпълнение на процесния предварителен договор, включително липсва осчетоводяване на договора, че дружеството ответник не е декларирало каквато и да е дейност за финансовата 2016 година, когато се твърди, че договорът е подписан, че е налице явна и значителна нееквивалентност на престациите, накърняваща добрите нрави и обуславяща нищожност при условията на член 26 ал.първа, предл. 3 от ЗЗД.

Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на страните, събраните по делото доказателства и прилагайки закона, приема следното:

В исковата си молба, предявена пред Окръжен съд Бургас, ищецът М.“ ООД поддържа, че предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 08.06.2016 год., сключен между М.“ ООД и „Е.“ ООД, е нищожен поради липса на съгласие, евентуално – поради противоречие с добрите нрави. От фактическа страна твърди, че управителят на М.“ ООД Е.М. не е подписвала договора и той представлява неистински, фалшив документ, както и че продажната цена на общо 19 имота, предмет на договора, е близо 13 пъти по-ниска от пазарната, което представлява очевидна нееквивалентност на престациите.

С обжалваното решение претенцията за прогласяване на нищожност е уважена на главното заявено основание, поради липса на съгласие за сключване на договора, като е прието от съда въз основа на съдебнопочерковата експертиза, че подписа за продавач в предварителния договор не е положен от управителя М..

Представя се предварителен договор от 08.06.2016 год., с предмет 19 4 самостоятелни обекта в сграда, находящи се в гр.С., за които продавачът М.“ ООД, действайки чрез управителя си Е.М., е поел задължение за прехвърляне на купувача „Е.“ ООД в срок до 08.08.2016 год., на цена от 100000 евро.

Договорът се състои от девет страници, като на последната са поставени подписите на договарящите.

От справка по партидата на продавача в ТР се установява, че от 2010 год. като управител на М.“ ООД е вписана Е.М., която е един от съдружниците.

От приложените в делото документи е видно, че между страните е висящ друг спор, по който „Е.“ ООД е предявил иск против М.“ ООД за обявяване на същия договор за окончателен. Към момента е висящо в.т.д.

№123/2020 год. на БАС, образувано след като с решение №107/02.07.2020 год. по гр.д.№2461/19 год. на ВКС ІV г.о. е отменено решение №11/11.02.2019 год. по в.т.д.№281/19 год. на БАС, потвърждаващо решението по т.д.№517/16 год. по описа на БОС.

За страната, която твърди, че процесния предварителен договор е нищожен, съществува интерес да установи нищожността в нарочен процес, още повече, че са предприети действия от насрещната страна за упражняване по съдебен ред на правото за сключване на окончателен договор.

Юридическото лице формира и изразява воля чрез управителния си орган, който може да се състои от едно или няколко физически лица – носители на психологическа воля. Законът определя за воля на юридическото лице да се счита изявената воля от физическото/ физическите лица. В писмения документ волята се изразява чрез полагане на саморъчен подпис от физическото лице, в случая – управителя.

От назначената и изпълнена пред настоящата инстанция тричленна съдебно-почеркова експертиза се установява, че подписа за „продавач“ в процесния договор не е изпълнен от М. а е имитиран. Това заключение се кредитира изцяло от въззивната инстанция поради неговата обоснованост и последователност. То е изпълнено въз основа на сравнителен материал, предоставен от страните в настоящата инстанция, както и въз основа на документите, съдържащи се в т.д.№123/20 год. на БАС и съответното първоинстанционно т.д.№517/16 год. на БОС, вкл.оригинали на документи, подписани от М. пред служители на МВР при снабдяване с документи за 5 самоличност през 2012 год. Изследваните от тричленната експертиза образци са подписани преди или близо до датата на договора, като е отчетено твърдението на въззивника в жалбата, че след влошаване на отношенията между страните М. умишлено е променила подписа си и от единичната експертиза са били изследвани само образци, съставени през 2017 год., т.е. след изостряне на отношенията. Вещите лица са изследвали подписа в оригинала на договора, който се намира на л.110 – 118 в т.д.№123/20 год. по описа на БАС. В таблицата на стр.7 от заключението е направено сравнение между общите признаци на оспорения подпис и сравнителните образци, като е отчетено различие единствено в степента на обработеност – средна в изследвания подпис и висока в сравнителните образци, като това различие е послужило за основание да се направи изследване на темпа и координацията на движенията. Видно е от наслагването на подписите по метода „на просвет“ чрез съответната софтуерна програма, че при голямо увеличение се установяват забавяне на темпа с необосновани колебливи движения при изписване на различни части на елементи в строежа на подписа, точки на спиране и продължаване на движенията, което е основание за извод, че подписите не са положени от едно и също лице. След сравнително изследване на интензитета на натиск със софтуерна програма за анализ на плътността на щрихите чрез отложеното средство за писане, с помощта на хистограми на оспорения подпис и сравнителния образец, който е най-близък по строеж, се установява разлика от 3 017 пиксела, което означава, че в оспорения подпис има повече отложено средство за писане (химикална паста), увеличен интензитет на натиск, плътност на щрихите и намален темп. Отделно са изготвени и хистограми само на част от редовия полуовал на главна буква „Е“, при които разликата е 60 пиксела и свидетелства за по-бавен темп при отлагане на пишещото средство. Така в резултат на двете изследвания на интензитет на натиск и плътност на щрихите вещите лица са стигнали до извод, че оспореният подпис е имитиран, чрез възпроизвеждане „на просвет“ – преминаване на светлина през двата обекта и рисуване на щрихите върху горния, като дори посочват кой е използвания първообраз – образец от подпис и съгласие по чл.141 ал.3 от ТЗ, заверен от нотариус Бакърджиева на 15.11.2010 год. (този документ е представен и по настоящото дело от въззивника като копие на л.62). Сравнителното изследване на частните почеркови признаци на оспорения подпис и сравнителните образци също 6 показва различия. Самите вещи лица предварително са установили вариативност при подписването на М. която е изчерпателно посочена на стр.6 (главна буква „Е“ и малка буква „м“), но въпреки тази вариативност има постоянство при полагането на подписа в сравнителните образци с три прекъсвания. Установени са различия в частните признаци по 9 пункта, като са отчетени и вариантите при изписването на „Е“ и „м“, илюстрирани с отметки в червено. Въз основа на описаните различия в частните признаци на почерка е направен извод, че оспорения подпис не е изпълнен от управителя на М.“ ООД Е.М..