Решение № 437 от 12.04.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Русе, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20214520104092 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищцата Г. ИВ. СЛ. твърди, че с насрещната страна са в безсрочно трудово правоотношение.

На 08.08.2018 г., в 8,00 часа, по време на придвижване до работното място, жената претърпяла злополука, обявена за трудова с Разпореждане на НОИ № 107 /13.08.2018 г., на основание чл.55 ал.1 от КСО.

Сочи, че нея сутрин със сина й напуснали дома му и се отправили към автобусната спирка в кв.“...“ в гр.Русе. Почти стигнали, когато ищцата закачила върха на маратонката си в разбития бетон на тротоара.Не успяла да запази равновесие и паднала по очи, като се подпряла на двете си ръце.Усетила силна болка в областта на китката на дясната ръка и разбрала, че я е счупила.Синът й помогнал да се изправил.Установили, че ищцата си е ударила още главата в областта на носа и челото-имала протривания от ожулването на кожата и й течала кръв.

С такси се придвижили до спешния кабинет на УМБАЛ „КАНЕВ“ АД РУСЕ.Там на ищцата била направена рентгенова снимка на китката на дясната става.Установило се, че има счупване на няколко места.Лекарите й предложили „консервативно лечение“ с наместване на ръката и обездвижване на мястото с гипсова превръзка с контролна рентгенография на седмия ден, за да се види как срастват костите. Обяснили й, че ако всичко е наред и няма разместване, крайникът ще заздравее нормално.Били й дадени разяснения и за прилагането на по-съвременно лечение с поставяне на титаниеви импланти, 1 закупуването на които обаче било за сметка на пациента.

На ищцата била направена рентгенова снимка на главата и проведен консулт с неврохирург, за да се установи дали няма вътрешен кръвоизлив.Бил извършен преглед от лекар- специалист „Уши, нос, гърло“, за да се прецени как да се лекува счупеният й нос.

Сочи, че по време на болничния престой работодателят не се заинтересувал за нейното състояние, освен за да разберат до кога ще отсъства от работа.Не й предложили финансова подкрепа, изразяваща се в покриване на болничен престой, на стойността на лечението с импланти, закупуване на успокоителни медикаменти и консумативи за лечението.Нямало преговори с насрещната страна за постигане на извънсъдебно споразумение за финансова компенсация на трудовата злополука.

Ищцата твърди, че тъй като заплатата й е ниска и няма спестявания, предпочела да се лекува с „консервативното лечение“, което се покрива по НЗОК по клинична пътека.

Ръката й била обездвижена близо два месеца, а впоследствие около три месеца правила рехабилитация на крайника. Сочи, че се е възстановила частично от травмата, като се получило малко разместване на костите на китката.Тя заздравяла леко крива, поради счупването й на три места и поради липсата на трайно фиксиране на фрактурите с импланти. Получило се малко скъсяване на ръката. Ищцата твърди, че до настоящия момент й е трудно да простира дрехи. Не може да вдига тежки предмети, тъй като изпитва болки.Такива получава и при влошаване на времето, което налага употребата на болкоуспокоителни медикаменти.

Вследствие на падането на 08.08.2018 г. и удрянето на лицевочерепните кости, й се появили световъртеж и постоянни средно до силни болки в областта на главата. Поради продължителното домашно лечение напълняла с 15 кг.Това допълнително влошало здравословното й състояние, както и самочувствието й като жена.

Сочи, че през първите два месеца, докато ръката й била обездвижена, не можела да се обслужва и да поддържа ежедневния си тоалет.Озовала се в много тежко емоционално-психическо състояние, тъй като се оказала зависима от подкрепата на сина й.Той се грижел за нея.Благодарение на тази подкрепа в трудния възстановителен период, ищцата успяла да се възстанови частично и отново да се върне на работа.

Сочи, че имало моменти в началото на заздравяването на ръката, когато изпитвайки силни болки, имала мисли за самоубийство.Планирала да се обеси в бащината си къща, като закачи въже с примка на дървена греда в сеновала в двора.Твърди, че трудно се възстановила от прекараната социална изолация от колеги и приятели.Тъй като изпитвала силни болки, предпочела да си стои в вкъщи и да не ги тревожи със здравословни си проблеми.

Сочи, че е получила от НОИ обезщетение на стойност от 2 592 лв. за периода 08.08.-27.12.2018 г.Намира, че работодателят трябва да поеме 2 разликата между тази сума и размера на трудовото й възнаграждение, като счита, че тя възлиза на 803 лв.

Твърди, че са налице предпоставките да бъде ангажирана отговорността на насрещната страна по чл.200 от КТ.Иска ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 10 000 лв., частично предявена от общ размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, изразяващи се в болки и страдания, както и сумата от 803 лв.-обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между следващото се на работничката брутно трудово възнаграждение и полученото обезщетение по общественото осигуряване, ведно със законната лихва от 08.08.2018 г.Търсят се разноски за производството.

Ответникът ОП “Комунални дейности“-Русе оспорват предявените искове по размер.Твърди се, че трудовата злополука е настъпила при различни от изложените в исковата молба обстоятелства, а именно: на 08.08.2018 г. ищцата, докато тичала, за да се качи на автобус, се спънала и паднала на спирката. В тази връзка намират, че работничката е съпричинила вредоносния резултат, проявявайки груба небрежност.Считат, че работодателят не следва да носи отговорност за избрания от ищцата начин на лечение.Претендират се разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Видно от Трудов договор № 208/ 21.10.2013 г., сключен при условията на чл.70 от КТ, с допълнително споразумение към него от 01.04.2021 г., страните са в безсрочно трудово правоотношение. Ищцата заема длъжността “Работник паркинг“ на пълно работно време, с последно определено основно трудово възнаграждение от 670 лв. и 1% допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за всяка година трудов стаж.

Няма спор между страните, че на 08.08.2018 г. сутринта, по време на придвижване до работното място, в близост до спирка на градския транспорт, работничката претърпяла злополука, обявена за трудова по надлежния ред.

В изготвен Протокол за трудова злополука № 1/09.08.18 г. от петчленна комисия на ОП “Комунални дейности“ не е отразено да има отклонения от нормативните действия на работничката и няма допуснати нарушения на нормативни актове от нейна страна.

В Декларация за трудова злополука, подадена до ТП на НОИ на 10.08.2018 г., работодателят е записал, че при гонене на автобус, пострадалата се е спънала и паднала напред, при което увредила своята дясна гривнена става.Тези факти относно механизма на настъпване на злополуката са отразени и в издаденото от надлежния орган Разпореждане № 107/13.08.2018 година по чл.55 ал.1 от КСО, влязло в законна сила.Те са съобщени и от работничката при приемането й по спешност в болница на 08.08.2018 г.( 3

Епикриза от 15.08.2018 г.-л.8).Там на жената била извършена репозиция на дясна ръка. След консулт с неврохируг бил назначен такъв и със специалист УНГ, който болната отказала. Била изписана с подобрение на същия ден с издаден болничен лист за общо 31 дни временна нетрудоспособност, от които 30-при домашен режим (л.9) с препоръки за щадене на десен горен крайник.Няма спор, че отпускът бил продължен до м.декември 2018 г.-общо 97 работни дни.

В съдебно заседание ищцата е заявила, че тъй като има дискова херния, а и предвид възрастта й, то не е бягала за автобуса в смисъл да е “хукнала“.

Само била ускорила ход, защото на място имало много хора, които също искали да се качат в МПС.Тогава кракът й попаднал в една от многото налични дупки в района около спирката и тя загубила равновесие.

Първоначално, независимо от отразеното в медицинската документация по делото, ищцата отрече към 2018 г. да е приемала медикаменти за високо кръвно.Впоследствие признава, че и тогава е контролирала с лекарства артериалното си налягане.

На 31.03.2017 г. жената претърпяла друга трудова злополука-счупване на лява ръка, вредите от които били предмет на спор между същите страни по гр.дело № 1544/2020 г. по описа на РРС. В исковата молба в него производство ищцата е имала изложени аналогични твърдения, както по това дело относно предложеното й “консервативно лечение“, избрано от нея по финансови причини,последиците от травмата, изразяващи се в невъзможност да вдига тежки предмети и да простира, напълняване с 20 кг, поради наложилия се 180 дни домашно лечение, съпроводено със социална изолация по избор на пострадалата,за да не притеснява познатите си (л.30-л.31).

По делото има данни, че на 02.11.2012 г. ищцата при друго падане е получила травма в областта на лява гривнена става, а с решение на ТЕЛК й била определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от три години-до 01.04.2016 г. (л.44-л.45).Към него момент било констатирано вторично усложнение в областта на фрактурата-локална остеопороза.

Видно от документа на л.73, за периода на временна нетрудоспособност на служителката от НОИ било изплатено обезщетение в размер на 2 592 лв.Назначената в производството икономическа експертиза се е произнесла, че разликата между тази стойност и брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за процесния период, при отчитане размера на следващата й се работна заплата за пълен отработен месец и приспадане на трите дни, заплатени от работодателя по силата на закона, възлиза на 256,61 лв.

По делото е приета комплексна съдебномедицинска експертиза, според заключението на която, изготвено на база ангажираните в производството доказателства, допълнително представена от ищцата на вещите лица рентгенография и извършени специализирани неврологичен и ортопедичен прегледи, съответно на 28.01.2022 г. и през м.март 2022 г., вследствие 4 трудовата злополука на 08.08.2018 г. Г.С. е получила многофрагментно вътреставно счупване на дисталния край на дясна лъчева кост, за което обичайният възстановителен период е около 3-5 месеца и до 1 година. При жената е настъпило срастване на дясна лъчева кост, като воларният фрагмент е останал под ъгъл от 7 градуса. Това води до леко ограничение в обема на движение.Към момента е констатирано скъсяване повече от 0,5 см спрямо лакетната кост. Експертите обаче са пояснили, че е възможно последното да е особеност на крайника (обичайна вариация).Вещите лица са уточнили, че не разполагат с предходна медицинска документация, от която да могат да направят сравнение за дължината на ръката до 08.08.2018 г. В заключението е посочено, че нивото на клинична активност и възстановяване при пациенти в напреднала възраст е различно от по-младите хора и трябва да се отчитат фактори, като качество на костите (остеопороза), засягане на ставите, професия, настоящи или предишни наранявания, типа на счупване.Пояснено е, че лечението с вътрешна стабилизация (напр. с воларна плака), позволява ранно активно движение и намалява възможността на разместване на фрактурата, за разлика от по-дългия период на лечение със закрита репозиция и гипсова имобилизация (4-6 седмици). Пред вещите лица ищцата споделила, че продължава да чувства слабост, има болки и оттоци в дясната ръка.

Експертите са докладвали, че от вида на счупването на дясната лъчева кост не могат да определят дали при падането й от собствения ръст, ищцата се е предвижвала ходейки или бегом.Във втория случай, вероятността за получаване на по-тежки травми от процесния тип, е по-голяма отколкото при спокоен ход.

Вещите лица са разяснили, че в съвременната медицина двата метода на лечение-с гипсова имобилизация и с метална остеосинтеза, са алтернативни и всеки един от тях има своите предимства и недостатъци.