Определение № 1658 от 18.06.2020, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Номер IV-1658 Година 2020, 18 юни гр.Бургас

Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав на осемнадесети юни година две хиляди и двадесета, в закритото заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА секретар

…………………. като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова въззивно гражданско дело № 1369 описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Н.

Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 380 от 28.01.2020 г. по гр.д.8640/2019 г. на Районен съд – Бургас, с което въззивната Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, е осъдена да заплати на М.А.А. от гр.Бургас, сумата от 1604,29 лв главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за 233,38 часа извънреден труд, получен след преизчисляване с коефициент 1,143 на положния от него за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва за забавено плащане на главницата, считано от подаване на исковата молба – 10.10.2019 г., до окончателното изплащане; сумата от 183,05 лв – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 30.01.2017 г. до 10.10.2019 г., както и сумата от 500 лв за направените по делото разноски, и с което решение въззивникът е осъден да заплати по сметката на БРС разноски в размор общо на 344,17 лв - държавна такса в размер на 114,17 лв и 230 лв – разноски за експертиза.

Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Излагат се доводи, че съдът неправилно е приложил субсидиарно Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), тъй като общата уредба на трудовите правоотношения е неприложима към служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита, че приложението на общите правила по ЗДСл

(и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл. 187, ал. 9 от ЗМВР -2014 г., който делегира на министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. Намира, че с оглед нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и размера им не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на КТ,

ЗДСл и актовете, към които препращат. Излага становище, че ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в определени разпоредби, като редът на полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите няма. Твърди се, че не е налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, която не допуска преизчисляване на часовете положен нощен труд. Излага доводи, че съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал. 1 ЗМВР) към нормалната продължителност на нощния труд (чл. 187, ал. 3 ЗМВР) е 8 часа към 8 часа, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 8 часа към 7 часа, което е равно на коефициент 1, 143.

Счита, че за държавните служители по ЗМВР положеният нощен труд не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по 0, 25 лева на час съобразно Заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Позовава се на докладна записка с рег. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г., изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност“ към МВР. Позовава се и на съдебна практика.

Поддържа се, че съдът не е мотивирал извода, на който основава решението си, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен се дължи заплащане като извънреден труд. Излагат се възражения, че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Излагат се съображения, че преизчисляването на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента, получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.

187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове. Излага съображения, че в платежните ведомости е начислен нощен труд от трите групи – положен по график в рамките на месечната норма, положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства не са били отчетени от вещото лице по извършената съдебно – икономическа експертиза. Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат, като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца като извънреден труд.

Претендира се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. Евентуално моли съда да вземе предвид разпоредбата на чл.

9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските в редакцията й за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Няма искания по доказателствата

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок, от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

В законовия срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият М.А.А. е представил писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва кано неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени от въззивника, правилно и обосновано е, поради което се претендира потвърждаването му и присъждането на разноски на въззиваемия за въззивното производство. Изложени са подробни съображения. Няма искания по доказателствата.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОКЛАДВА въззивната жалба на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, представлявана от директора гл.комисар Н. Николов, чрез юрисконсулт Татяна Стойкова, със съдебен адрес:***,,Александър Велики“ № 37Б, против Решение № 380 от 28.01.2020 г. по гр.д.8640/2019 г. на Районен съд – Бургас.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.