Решение № 252 от 26.04.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Враца, 26.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Х.ва при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Х.ва Гражданско дело № 20231420102928 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба и допълнителна молба от Д. А.

А., ЕГН **********, чрез адв. Л. А., против „Кредирект“ ЕООД, ЕИК 207024290.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Кредирект“ ЕООД бил сключен Договор за потребителски кредит № 940307/04.10.2023 г., по силата на който ищецът получил заем при следните параметри: заемна сума 1 000 лева, срок на договора 45 дни, лихва в размер на 55 лева, такса за експресно разглеждане в размер на 508 лева, ГПР 54,38% и ГЛП 44%.

Сочи, че е заплатил на ответното дружество сумата от 1 055 лева, включваща главницата от 1 000 лева и възнаградителната лихва в размер на 55 лева. Счита, че клаузата от договора, уреждаща такса за експресно разглеждане в размер на 508 лева, е нищожна.

На първо място, счита, че посочената клауза противоречи на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява кредиторът да изисква от потребителя заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че таксата за експресно разглеждане именно такава, свързана с отпускане и усвояване на кредита, тъй като заплащането й осигурява разглеждане на отправеното искане до един час.

На следващо място сочи, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е налице неравноправно третиране на икономически по-слабата страна.

Освен това сочи, че клаузата не се явява индивидуално уговорена, а е част от бланкови 1 и отнапред изготвени условия на договора, върху които кредитополучателите нямат възможност да влияят.

Счита още, че клаузата нарушава добрите нрави и е прекомерна, с което се нарушава принципът на добросъвестността, както и е налице нееквивалентност на престациите. Счита клаузата за скрита възнаградителна лихва.

Иска се постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на клаузата за такса за експресно разглеждане, посочена в чл. 3, ал. 2, т. 10 и чл. 18, ал. 4 от Договор за потребителски кредит № 940307/04.10.2023 г., сключен между Д. А. А. и „Кредирект“ ЕООД. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „Кредирект“ ЕООД е депозирало отговор, както и становище вх. № 1869/06.02.2024 г., с които оспорва иска като неоснователен. На първо място заявява, че оспорената клауза е възможност за потребителите да получат разглеждане на отправеното искане за сключване на договор за кредит до два часа, като в случая ищецът е получил цялостно обслужване в рамките на общо 12 минути – искането е подадено в информационната система на „Кредирект“ ЕООД в 16:06:16 часа, а стойността на кредита е наредена към кредитополучателя в 16:18:55 часа и е усвоена от последния 23 минути по-късно. Счита, че дружествотокредитор е изпълнило точно в количествено и качествено отношение поетото задължение за бързо разглеждане на искането за кредит, но не получило уговореното от двете страни възнаграждение за това.

Счита, че е налице злоупотреба с права от страна на ищеца, който е договарял с кредитора недобросъвестно в нарушение на чл. 12 ЗЗД, цели обогатяване за сметка на ответника, като вместо да се откаже от сключения договор в 14 дневния срок от сключването му, образува съдебно производство с цел присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по договор за безплатна правна помощ. Сочи, че това поведение представлява злоупотреба с право, противоречащо на принципа за законности добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК.

Заявява, че в чл. 18, ал. 4 от сключения между страните договор е допусната техническа грешка, като е посочената общата дължима по договора сума – 1 563 лева, включваща главница, лихва и таксата за експресно разглеждане, вместо само размера на последната.

Иска се отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

С доклада, неоспорен от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване по делото обстоятелството, че между ищеца като кредитополучател и „Кредирект“ ЕООД като 2 кредитор е сключен Договор за потребителски кредит № 940307/04.10.2023 г. Това обстоятелство се установява и от представеното по делото копие от процесния договор, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя сумата от 1 000 лева.

Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 44%, а ГПР е 54,38%, общо дължима сума за плащане 1 055 лева, платима на една вноска с падеж 18.11.2023 г.

В чл. 3, ал. 2 от договора са посочени параметрите на кредита, като в т. 10 е вписана такса за експресно разглеждане в размер на 508 лева и съответно в т. 13 крайна вноска в размер на 1 563 лева.

В чл. 18, ал. 1 – 3 от договора е посочено, че кредитополучателят декларира, че при кандидатстването за кредит е заявил, че желае да ползва незадължителна услуга експресно разглеждане на кредита, която му е била предоставена добросъвестно от кредитора в срока по чл. 4, ал. 1, т. 1 от договора /в срок до два часа от момента на кандидатстването/. Съгласно чл. 18, ал. 4 от договора, със сключването му страните се съгласяват, че кредитополучателят дължи такса в размер на 1 563 лева за предоставената от него услуга по експресно разглеждане на искане на кредит.

Както съдът е приел и в Определение № 304/20.02.2024 г., оспорваната като нищожна клауза предвижда такса за експресно разглеждане в размер на 508 лева, а в чл. 18, ал. 4 от договора е допусната техническа грешка досежно размера на таксата, като вместо действителният й размер от 508 лева, е посочен размерът на общо дължимата сума по договора – 1 563 лева.

Между страните не се спори, че заемната сума е усвоена от ищеца, а видно от Разписка № 0200020304304427/10.11.2023 г., е върнал на кредитора – ответник сумата от 1 055 лева, представляваща сбор от дължимите по договора главница и възнаградителна лихва.

Други относими доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Ищецът е физическо лице и при сключване на договора не е действал в рамките на своята професионална и търговска дейност, предвид което същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ответникът е търговец по смисъла на §13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Взаимоотношенията им се основават на сключен договор за кредит, по който на ищеца е предоставена финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП.

След като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание § 13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен правилата на ЗПК, които важат за всички договори

3 з а потребителски кредит и уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата на ЗЗП.

Както е посочено и в доклада по делото, неоспорен от страните, основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищецът в исковата молба. Ето защо, след като определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то именно съдът, разглеждащ спора, извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, като не е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното им съединяване /в този смисъл са и решение № 527/21.06.2010 г. по гр. д.№ 1363/2009 г. на IV г. о. на ВКС и решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС и др./. Доколкото по отношение на начина на съединяване на искове за недействителност на сделка, е налице задължителна съдебна практика, според която съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредността от най-тежкия през по-леките, а не от начина на подреждане на претенциите в исковата молба /в този смисъл са: решение № 97/08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., I т. о. на ВКС, решение № 106/01.03.2011 г. по гр. д. № 1460/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 199/12.07.2016 г. по гр. д. № 583/2016 г. на IV г. о. на ВКС и др./, настоящият съд прие, че е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, а в условията на евентуалност с искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД и чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.

Принципно атакуваната сделка може да страда от различни пороци, всеки от които да е основание за обявяване на нищожността, т. е. основанията могат да съществуват едновременно, но правният резултат, който ще се постигне с уважаването на иска на едно от въведените основания, по принцип, изключва интереса от обявяване на нищожност на някое от другите въведени основания. Разпоредбата на чл. 26 ЗЗД определя основания за нищожност на сделките, като съществуването на някой от пороците изключва или поглъща останалите. В този смисъл, основанията за нищожност по чл. 26 ЗЗД могат да бъдат поддържани едновременно, но общото основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, по принцип, изключва приложението на останалите. При въведени няколко основания за нищожност, всяко от които произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете не е налице, ако правните последици, които законът свързва с обявяването на нищожността, са идентични. В този случай, независимо от поддържано от ищеца кумулативно съединяване на исковете, съдът следва да разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основанията по чл. 26 ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без 4 разглеждане.

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че 1. между страните е налице валидно облигационно правоотношение по сключен между тях Договор за потребителски кредит № 940307/04.10.2023 г.; 2. че клаузата за такса за експресно разглеждане, уговорена в чл. 3, ал. 2, т. 10 вр. чл. 18, ал. 4 от договора, противоречи на закона – на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Първата предпоставка е приета за безспорна между страните по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че договорната клауза, уреждаща дължимост на такса за експресно разглеждане на искането за кредит, противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Цитираната разпоредба изрично забранява на кредитора да събира от потребителя такси за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто именно е характерът на посочената такса, поради което на това основание уговорката се явява нищожна.

Разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК дава възможност на страните по договор за потребителски кредит да договорят допълнителни услуги, но за да са валидни и за да породят правно действие, същите следва да са уговорени в съответствие с чл. 10а, ал. 2 и ал. 3 ЗПК, забраняващи на заемодателя да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, както и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Необходимо е също така видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора, както изисква разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.

Таксата за експресно разглеждане вменява в тежест на заемателя задължение да заплати възнаграждение за услуга, която по естеството си представлява действие по усвояване и управление на кредита по смисъла на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Разглеждането на кредита от кредитната институция, било то и „експресно“, е присъщо на дейността по кредитирането, извършвана от търговци, които предоставят заеми по занятие, и би следвало да е безплатно за потребителя. Доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.