Решение № 55 от 08.06.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Ямбол, 08.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Васил М. Петков

Членове:

Пепа Ил. Чиликова

Петранка П. Кирова при участието на секретаря Миглена П. Коматарова в присъствието на прокурора Д. Ст. Л. като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232300600108 по описа за 2023 година Производството пред ЯОС е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на Х. И. С. чрез служебния му защитник- адв.

М. А. от АК – **** срещу Присъда № 34/27.02.2023 г. постановена по НОХД № 63/2023 г. по описа на РС – Ямбол. С атакувания съдебен акт С. е признат за виновен в това, че за времето от около 12:40 часа на **.**.**** г. до около 22:20 часа на **.**.**** г. в гр. Ямбол, от частен дом, намиращ се на ул.

****** ****** № *, действайки в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи на стойност 48.00 лева, от владението на собственика й Г. Г. А. от гр. *****, без нейно съгласие с намерение противозаконно да я присвои и в размер на 4197.58 лв., от владението на Г. Г. А. от гр. *****, собственост на „******** ******* *****" с. Скалица, общ. Тунджа, всичко на обща стойност 4245.58 лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК ЯРС му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години. На основание чл. 58а ал. 1 от НК, съдът е намалил с една трета така наложеното наказание, а именно: от пет години „лишаване от свобода" на ТРИ ГОДИНИ и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА „лишаване от свобода", което да изтърпи при първоначален „СТРОГ“ РЕЖИМ. ЯРС е осъдил подс. Х. И. С. ДА ЗАПЛАТИ 1 на „******** ******* *****" с. Скалица сума в размер на 4197.58 лв. за причинени имуществени вреди от престъплението. Осъдил е също подс. Х. И.

С. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 316.81 лв., вносими в приход на Републиканския бюджет по сметката на ОДМВР-Ямбол, както и Държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 167.91 лв., вносими в приход на съдебната власт по сметката на ЯРС.

В жалбата са изложени твърдения, че присъдата на ЯРС е постановена в нарушение на материалния закон и е явно несправедлива.

Жалбоподателят счита, че наложеното наказание е незаконосъобразно, не е в справедлив размер и не е съобразено и с целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Изложени са съображения за приложението на ал. 4 на чл. 58а от НК във вр. с чл.55 от НК. Моли ЯОС да измени присъдата в частта относно размера на наказанието и да определи по-ниско наказание.

В открито съдебно заседание въззивникът Х. С. се води от органите на ОЗО – Ямбол. Представлява се от процесуален представител – адв. А.. Адв. А. поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваната присъда като неправилна, поради несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Според нея ЯРС не е отчел наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а е отчел само отегчаващите вината обстоятелства. Настоява ЯОС да намали размера на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия.

За държавното обвинение се явява прокурор Л., който оспорва жалбата. Намира първоинстанционната присъда за справедлива и пледира за нейното потвърждаване.

Ямболският окръжен съд констатира, че въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Съдебното производство пред РС – Ямбол е проведено при условията на гл. 27 от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал.

4 от НПК и решаващият съд правилно е възприел следната фактология, изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт:

Св. Г. А. живеела В гр. ***** на ул."****** ******" №*. На **.**.** г. около 12.40 ч. А. тръгнала за работа като заключила дворната врата на къщата, а вратата на самата къща оставила отключена.

На същата дата в интервала между 12.40ч - 22.20ч. подс. С., минавайки покрай къщата на сем. А. решил да влезе вътре и да извърши кражба на вещи. В изпълнение на намисленото прескочил дворната ограда и се отправил към къщата. Влязъл в нея през незаключената врата и започнал да търси пари. В една от стаите зад вратата подсъдимият забелязал шкаф и 2 започнал да отваря едно по едно чекмеджетата му. В едно от тях намерил козметично несесерче, затворено с цип. Отворил го и видял, че в него има пари в български лева, долари и евро. Взел парите, след което излязъл на двора през незаключената врата на къщата. В двора на къщата, до една постройка видял изчистена медна тел, която била поставена в чувал. С. взел чувала с медта и напуснал имота. Отнетите пари и вещи отнесъл в дома си. В несесера се намирала паричната сума ОТ 2300 български лева, 900 долара И 70 евро, собственост на „******** ******* *****" с. Скалица, които св. А., в качеството си на касиер и МОЛ съхранявала в дома си.

На **.**.**** г. около 22.20 ч. св. А. се прибрала в дома си и установила липсата на отнетите вещи, след което подала сигнал до РУ-Ямбол.

След извършване на деянието подсъдимият похарчил част от паричната сума. След няколко дни отишъл до дома на св. Й., на когото предложил една банкнота от 100 долара. Й. взел банкнотата, за която платил на С. сумата от 20 лева. Още същия ден Й. обменил банкнотата като взел сумата ОТ 186 лв. , която похарчил.

От заключението на изслушаната по делото видео-техническа експертиза се установява, че на **.**.****г. В 14.39.59 лице от мъжки пол, движейки се по ул."*****" се насочва по ул."*****" в посока към читалище „****" , след което на пл. „****** ******" спира до контейнер за боклук, застава до ограда на частен имот и се качва по нея.

От заключението на изслушаната съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на отнетите вещи е в размер на 4197.58лв., собственост на „******** ******* *****" с. Скалица и в размер на 48 лв., собственост на Г. А., като общия размер на отнетите от С. вещи е 4245.58 лева.

От изготвената по делото справка за съдимост се установява, че С. е многократно осъждан, като по отношение на него има постановени и влезли в сила двайсет и четири присъди и споразумения. С Определение по ЧНД № ****/** на ЯРС му е определено общо наказание в размер на една година лишаване от свобода при първоначален общ режим по НОХД ****/**, **/**, ***/**. Наказанието е изтърпяно на **.**.**г

С Присъда № **/**.**.** по НОХД № ***/** , влязла в законна сила на **.**.**г е осъден на една година и четири месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, за престъпление по чл. 196 НК.

Наказанието е изтърпяно на **.**.**** година.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

ЯОС счита, че правилно първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа обстановка. В конкретния случай, фактическите обстоятелства са изяснени въз основа на събраните в хода на досъдебното производство по предвидения процесуален ред доказателства по делото. Районният съд е направил обоснования извод, че същите 3 подкрепят направеното признание от подсъдимия по фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. След като подсъдимият са е възползвал от предоставената правна възможност на чл. 371, т. 2 от НПК да избере диференцираната процедура на съкратеното съдебно следствие, решаващият съд следвайки своите компетенции предоставени му от чл. 372, ал. 4 от НПК е констатирал, че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства и с определението си е обявил, че няма да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и на тяхна база е постановил п р и с ъ д а т а . Всички кредитирани и от двете съдебни инстанции доказателствата – показанията на свидетелите А., Ж., А., В., Й., Г., , писменото заключение на изслушаните видеотехническа - 2бр и стоковооценителната експертизи и приложените писмени доказателства - протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, допълнително споразумение към трудов договор, препис -извлечение от Протокол №***/**.**.** от протоколна книга на ЕПЦ Скалица, приемо-предавателен протокол, характеристична справка и справка за съдимост са безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго и обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето, мястото, предмети и механизма на извършване на осъществено от подсъдимия.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият Х. И. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196, ал. 1, т.

1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“ от НК, като за времето 12.40ч. до 22.20ч. на 2.07.2022г в гр. ***** от частен дом намиращ се на ул."****** ******" № *, действайки в условията на опасен рецидив е отнел чужди движими вещи на стойност 48лв. от владението на собственика й Г. А. от гр.*****, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и в размер на 4197.58лв. от владението на Г. А., собственост на „******** ******* *****" с. Скалица, всичко на обща стойност 4245.58лв., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Правилно ЯРС е посочил, че авторството на деянието, предмета му и начина на извършване на деянието са безспорно доказани от самопризнанието на подсъдимия Х. И. С., дадено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, подкрепено от всички събрани в досъдебното производство доказателства.

От обективна страна безспорно, както правилно е решила първата инстанция, подсъдимият е осъществил признаците на квалифицирания състав на престъплението кражба, визиран чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.

29, ал. 1, б.“а“ и б. „б“ от НК, като е извършил действия по прекратяване 4 владението върху съответните инкриминирани вещи на собственика им Г. А., респ. владението на Г. А., собственост на „******** ******* *****“ с.

Скалица, както и установяване на свое такова, с отнасянето им от мястото, където са се намирали. Налице е прекратяване на фактическата власт на собственика върху вещта, което е настъпило вследствие на деянието на подсъдимия, при липсата на съгласие за това от страна на собственика или негов пълномощник. Подсъдимият е осъществил и двете фази на изпълнителното деяние на престъплението – отнел съответните вещи и ги е отнесъл от мястото, с което прекъснал владението на собственика, а с напускане на местопрестъплението е установил трайна фактическа власт върху отнетото. Подсъдимият не е придобил владението на правно основание, което го прави или е годно да го направи собственик на вещите и е установил своята фактическа власт непосредствено и директно, а не чрез други лица. По отношение на квалификацията на престъплението, свързана с личността на подсъдимия, правилно първостепенният съд е приел, че при осъществяване на престъплението подс. Х. С. е действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б.“а“ и б. “б“ от НК. Подсъдимият С. е извършил процесното престъпление след като е бил многократно осъждан за престъпления от общ характер, наказанията по които е постановено да изтърпи ефективно и преди изтичане на пет годишния срок по чл. 30 НК, поради което е правилна квалификацията дадена от ЯРС по чл.196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.

От субективна страна правилно ЯРС е приел, че подс. Х. С. е действал с пряк умисъл. Деецът, като човек осъждан за кражба, е бил напълно наясно, че извършва противоправно и общественоопасно деяние и е целял настъпването на престъпните последици – лишаването на собственика от владението върху вещите. Подсъдимият е осъществил кражбата с намерение противозаконно да присвои процесните вещи. Съзнавал е, че лишава от фактическа власт върху вещта собственика и е целял именно това. Разбирал е противоправния характер на извършеното, но е целял незаконното си облагодетелстване. Подсъдимият С. логично е знаел за предходните си осъждания и е осъзнавал, че върши деянието в условията на опасен рецидив, след като е бил многократно осъждан за престъпления от общ характер, наказанията по които е постановено да изтърпи ефективно и преди изтичане на пет годишния срок по чл. 30 НК.