Решение № 206 от 23.06.2026, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 608/2026
- Вид
- Решение № 206
- Подписан
- 23.06.2026
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- Катя Господинова, Миглена Маркова, Ина Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.212, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.354а ал.3 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.337 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 206 гр. Пловдив, 23.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Катя Господинова
Членове:
Миглена Маркова
Ина Лазарова при участието на секретаря Анелия Деведжиева в присъствието на прокурора Данаила Ст. Станкова като разгледа докладваното от Миглена Маркова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600608 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по протест на РП-Пловдив срещу Присъда №
212/28.09.2023г. постановена по НОХД № 4303/2022г. по описа на ПРС, ХХІІ ри н.с.
С Присъда № 212/28.09.2023г. постановена по НОХД № 4303/2022г. по описа на ПРС, ХХІІ -ри н.с., подс. С. Н. Д. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.212, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода. На осн. чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено за срок от три години считано от влизане в сила на присъдата в законна сила.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК подс. С.Д. е осъдена да заплати разноските по делото, както следва: направените в хода на досъдебното производство в размер на 180 лева по сметка на ОД на МВР-Пловдив, както и направени разноски в съдебното производство в размер на 100 лева по сметка на РСПловдив.
Срещу постановената присъда е постъпил протест от РП-Пловдив, с който съдебният акт се атакува като неправилен, в частта относно наложеното 1 наказание, което се твърди, че е явно несправедливо и не съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Навеждат се доводи, че от доказателствата по делото не може да се направи извод за превес на смекчаващи вината обстоятелства предвид повдигнатото й обвинение за престъпление по чл.354а ал.3 т.1 от НК, размера на предмета на престъплението- над 13 минимални работни заплати и механизма на извършване на деянието. Иска се да се увеличи наложеното наказание като се определи в размер на три години или над три години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален общ режим. Алтернативно се пледира определеният от РС-Пловдив изпитателен срок по чл.66 ал.1 от НК да бъде завишен.
Присъдата се обжалва и от адв.Г.К. – защитник на подсъдимата, с аргументи за незаконосъобразност и неправилност. Сочи се че е постановена в разрез със събраните по делото доказателства и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание се твърди, че е явно несправедливо. Иска се присъдата да се отмени и да се постанови нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция адв. Р. и подсъдимата поддържат жалбата.
Пледира се наложеното наказание от първоинстанционния съд да бъде намалено, като бъде определено при условията на чл.55 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като такива се сочат: изключително дългия период от извършване на деянието до постановяване на първоинстанционната присъдаповече от 10 години, неразумно дълъг срок на водене на наказателното производство, направеното самопризнание от подсъдимата във въззивното производство, изразеното съжаление за извършеното и възстановените имуществени вреди.
Подсъдимата Д. в съдебно заседание дава обяснения, в които признава вината си и заявява, че е възстановила причинените имуществени вреди на частната обвинителка. Моли да бъде намалено наложеното й наказание.
Представителят на Пловдивската окръжна прокуратура не поддържа подадения протест на РП-Пловдив. Счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен, предвид което и моли да бъде потвърден.
2
Навежда доводи, че предвид чистото й съдебно минало, изминалият значителен период от време от извършване на деянието до постановяване на присъда, целите на наказанието визирани в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати с така определеното й от първостепенният съд наказание по вид, размер и начин на изтърпяване.
Повереникът- адв.И. и частният обвинител М. пледират присъдата на първоинстанционният съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло правилността на присъдата по посочените от страните в жалбата основания и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, намира и приема за установено следното:
Жалбата и протеста са процесуално ДОПУСТИМИ, подадени в срок, от процесуално легитимирани лица и са насочени срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, респективно протеста е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С. Н. Д. е родена на ******г. в гр. А., обл. П., живуща в **************, б., български гражданин, неомъжена, с висше образование, работеща, неосъждана, ЕГН: **********.
Свид. С. Н. М. била едно от петте деца в семейството си, като имала трима братя – свид.Х.Н.Г., К.Н.Г. и покойния С.Н.Г., както и една сестра – свид.Л.Н.А.. След смъртта на С.Г. братята и сестрите му наследили неговото имущество – къща с двор в с.Б., обл.Пловдив, и земеделска земя, включваща нива, градини и лозе в землището на с.Б. и тъй като не могли да разделят имуществото му поискали от Районен съд Пловдив да постанови съдебна делба по отношение на тези имоти. Образувано било гр.д.№ 20254/2011г. по описа на РС-Пловдив, по което било постановено Решение № 2370/04.06.2013г., а след влизането му в сила бил издаден изпълнителен лист от 30.06.2014г., съгласно който на публична продан се изнасяли 5 бр. наследствените имоти, като получените от публичната продан суми следвало 3 да се разпределят поравно между съделителите – свид.С. М., свид.Х.Г., свид.Л.А. и К.Х.. Подс. С. Н. Д. живеела около 15 години във фактическо семейно съжителство със свид. Н.К.А., като имали малолетно дете. Свид. А. бил внук на свид.Л.А., като тримата живеели дълги години заедно в общ имот в с.Б., като свид. Л.А. разчитала основно на грижите на внука си и неговата съжителка подс.Д.. На подс. Д. й било известно постановеното съдебно решение, касаещо съдебната делба на имотите, както и че следвало същите да бъдат изнесени на публична продан. Тя предложила на свид. М. и сестра й свид. Л.А. да им съдейства при намирането на ЧСИ, който да се заеме с проданта на имотите. Около месец-два по-късно, тя се обадила на свид. М. и съобщила на нея и на близките й, че е намерила ЧСИ – свид. Д.М. /ЧСИ с рег.
№*** по регистъра на КЧСИ на Р. България/, както и че започва продажбата на имотите.
На 23.06.2015г. подс. Д. посетила кантората на ЧСИ Д.М. в гр. Пловдив, където входирала от името на С. Н. М. декларация, в която саморъчно бил изписан следния текст: „Декларирам, че давам съгласието си постъпилите суми по Изп.дело № 2170 от 2014г. да бъдат преведени по банковата сметка на С. Н. Д. с ЕГН **********.“. Същата декларация била датирана от 22.06.2015 г. с посочено място на изготвяне – гр. Пловдив и подписана от „Декларатор“ с подпис, който не се чете. По същото време и място 23.06.2015 г. в гр. Пловдив, подс. Д. входирала отново в кантората на ЧСИ М. от името на Л.Н.А. декларация, в която саморъчно бил изписан следния текст: „Декларирам, че давам съгласието си постъпилите суми по Изп.дело № 2170 от 2014г. да бъдат преведени по банковата сметка на С. Н. Д. с ЕГН **********.“. Същата декларация била датирана от 22.06.2015 г. с посочено място на изготвяне – гр.
Пловдив и подписана от „Декларатор“ с подпис, който не се чете.
Впоследствие подс. Д. поискала от свид. М. да й даде 200 лева, които подсъдимата щяла да предостави на ЧСИ, като „такса за задвижване на делото“ при ЧСИ. Свид. М. предала на подс. Д. исканите 200 лева, а около месец-два след това подс. Д. заедно с мъжа й – свид. Н.К.А. посетили дома на свид. М., където й съобщили, че трябва да даде още 400 лева във връзка с продажбата на наследствените й имоти. Свид. М. предала на подс. Д. и тези 400 лева, като и в двата случая между тях двете не бил съставян какъвто и да било документ. Подс. Д. поискала от свид. М. да й предостави банкова сметка, по която да се извършват паричните преводи от нейния дял от продажбата на 4 наследствените имоти. Тъй като свид. М. нямала открита банкова сметка, тя предоставила на подсъдимата тази на сина си - свид. А.М., при УниКредит Булбанк АД. Така подс. Д. извършила по предоставената й от свид. А.М. банкова сметка с IBAN **************, в резултат на продажбите на имотите превод на следните суми: на 01.07.2015г. – 1298 лева, с наредител С. Д., а като основание било записано „вноска от ЧСИ“; на 24.11.2015 г. – 7430 лева с наредител С. Д., а като основание било записано „продажба на имот“. Първият превод бил извършен от банкови сметки на подс. Д. с IBAN ************** в Инвестбанк АД, а вторият – с IBAN **************. Така получените суми свид. А.М. предоставил на майка си свид. М.. Свид. А.М. решил, че тези две суми са му преведени от ЧСИ във връзка с продажбите на имотите, тъй като и в двата случая подс. Д. му съобщавала по телефона, че „ЧСИ-то е превело пари“, след което той теглел съответните суми. През 2020 г. свид. С. М. получила от ЧСИ М. уведомление за продажбата на последния имот, при което постр. М. заявила на сина си свид. А.М., че трябва да се свържат с ЧСИ М., за да поискат последната да преведе парите по банковата сметка на свид. А.М..
Последният, позвънил в кантората на ЧСИ М., служител от която му обяснил, че свид. А.М. не е предоставил банкова сметка с IBAN и че парите до момента от продажбата на имотите са били превеждани на подс. Д.. При тази информация свид. А.М. се усъмнил в коректността на действията на подс. Д., поради което поискал от кантората на ЧСИ М. да не превеждат повече парични суми на подс. Д.. Заявил, че лично ще посети кантората и ще предостави своя банкова сметка, по която да бъде извършен превода, след което с майка му свид. М. посетили кантората на ЧСИ М., за да изяснят случая. Там ЧСИ М. им обяснила, че сумите от продажбите на имотите са били превеждани от нея на подс. Д., тъй като самата подсъдима била предоставила на ЧСИ М. декларация, саморъчно изготвена и подписана от С.
М., която ЧСИ-то им показала. С цитираната декларация от 22.06.2015г. с вх.
№ 6520/23.06.2015г. се твърдяло, че С. Н. М. е декларирала, че дава съгласието си постъпилите суми по Изп.дело №2170/2014 г. да бъдат преведени по банковата сметка на С. Н. Д. с ЕГН **********. Свид. М. и свид. А.М. отрекли свид. М. да е попълвала такава декларация, заявили, че нито била подписана от нея, нито текстът бил изписан от нея, като и че свид. М. не била давала съгласие някой да попълва документи от нейно име. По посоченото изп.дело № 2170/2014г. по описа на ЧСИ М. с вх.№ 6519/23.06.2015г. била 5 депозирана и саморъчно изготвена декларация от името на Л.Н.А. с идентичен текст, но от името на свид.А.а. ЧСИ М. обяснила на свид. М. и сина й какви суми междувременно са били превеждани на подс. Д. във връзка с продажбата на имотите, при което те установили, че подс. Д. е превела суми в по-малък размер, с което е ощетила свид. М., тъй като единствените предадени от подс.
Д. на свид. М. суми били по посочените по- горе два банкови превода по сметка на свид. А.М., като нямало случай на предаване на парични суми от продажбата на имота на ръка на пострадалата или на членовете на нейното семейство. Между подс. Д. и постр. М. имало единствено уговорка парите да се превеждат по банков път по сметка на свид. А.М. и то от самия ЧСИ.
Установило се, че по банковата сметка на подс. С. Д. в „Инвестбанк“ АД във връзка с продажбата на имотите по изп.дело № 2170/2014г. от страна на ЧСИ М. й били преведени следните суми: На 26.06.2015г. – 1302.13 лв – за С.
Н. М.; На 26.06.2015г. – 1401.49 лв – за Л.Н.А.; На 20.10.2015г. – 2456.86 лв – за С. Н. М.; На 20.10.2015г. – 2456.86 лв – за Л.Н.А.; На 03.11.2015г. – 9733.91 лв – за С. Н. М.; На 03.11.2015г. – 9929.76 лв – за Л.Н.А.; На 14.10.2020г. – 348.38 лв – за Л.Н.А.; На 04.03.2021г. – 228.38 лв – за С. Н. М.. На 04.03.2021г.
Разпечатката съдържа 36 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a199eae7-fdcc-4b11-8b4b-f125fef00d14