Определение № 848 от 16.09.2026, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 848 гр. Шумен, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Мерджан Ем. Мехмед като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно частно гражданско дело № 20263600500489 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по частна жалба с вх.№15635/16.07.2026г. депозирана от Б. В. Д., чрез адв. П. Й. Н. от Адвокатска кантора – Варна срещу определение №2245/6.07.2026г. по гр.д.№100/2026г. по описа на ШРС , с което съдът е оставил без уважение искането на адв. П. Й. Н. от Адвокатска кантора – Варна, личен № 1300140490, с адрес за призоваване: гр. Варна, бул. „...” 44, ет. 4, офис 6 – процесуален представител на ищеца Б. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ул. „.... № 9 за изменение на Решение № 479/20.05.2026 г. по ГД № 100/2026 г. по описа на ШРС в частта за разноските.

Жалбоподателят счита, че определението е неправилно, по изложените в частната жалба съображения.

Жалбоподателят моли съдът да отмени атакуваното определение и вместо това да присъди в пълен размер претендираните в полза на адв.П. Й. Н. разноски съгласно представеният договор за правна помощ и списък на разноските по делото.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна „Вива Кредит“ АД, действащо ,чрез пълномощника си адв.А. Г. Н. оспорва депозираната частна жалба като неоснователна и недоказана по изложението в отговора съображения и моли съдът да остави без уважение частната жалба и да потвърди обжалваното определение на ШРС.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, настоящата инстанция счита частната жалба за частично основателна , поради следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Б. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ул. „.... № 9, със служебен адрес: гр. Варна, бул. „...” 44, ет. 4, офис 6 чрез адв. П. Й. Н. от ВАК, срещу „Вива Кредит“ АД, с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. Люлин 7, бул. „....“ № 28, бл. АТЦ 1

„Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от С.П.П. с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК да се признае за установено по отношение на ответника ,че Б. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ул. „.... № 9, със служебен адрес: гр. Варна, бул. „...” 44, ет. 4, офис 6 чрез адв. П. Й. Н. от ВАК НЕ ДЪЛЖИ на „Вива Кредит“ АД, с ЕИК 207343548 сумата 527.62 евро, равними на 1 031.94 лева, представляваща „такса за експресно разглеждане“, предвидена в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Premium 14 № .....06.2023 г., поради противоречието й със закона.

С решение №415/21.05.2026 по описа на ШРС ,съдът приема за установено по отношение на ответника „Вива Кредит“ АД, с ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. Люлин 7, бул. „....“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г, представлявано от С.П.П., че Б. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр.

Шумен, ул. „.... № 9, със служебен адрес: гр. Варна, бул. „...” 44, ет. 4, офис 6 чрез адв. П. Й.

Н. от ВАК НЕ ДЪЛЖИ на „Вива Кредит“ АД, с ЕИК 207343548 сумата 527.62 евро, равними на 1 031.94 лева, представляваща „такса за експресно разглеждане“, предвидена в чл. 1, ал. 3 от Договор за паричен заем Premium 14 № .....06.2023 г., поради противоречието й със закона. ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, с ЕИК 207343548 да заплати на Б. В. Д., ЕГН **********, сумата от 25.57 евро, представляваща направените по делото разноски, представляваща заплатени държавна такса, съгласно представен списък. ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, с ЕИК 207343548, да заплати на адв. П. Н. от ВАК, сумата в размер на 25.57 евро, представляващи адвокатско възнаграждение за защита на ищеца по делото, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., във вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК е депозирана молба от страна на адв. П. Н. от ВАК – процесуален представител на ищеца в която е направил искане за изменение на първоначално постановеното съдебно решение в частта на разноските, като излага конкретни мотиви в тази насока, твърдейки, че определеното възнаграждение е прекомерно занижено, несъответстващо с професионалните качества и положените усилия от процесуалния представител, както и че не са касае за злоупотреба с право при иницииране на производството. Препис от молбата за изменение на решението е била изпратена на ответното дружество чрез пълномощника им – юрисконсулт М.М., като в указания им от съда срок от тяхна страна не е постъпил отговор.

С определение №2245/6.07.2026г. по гр.д.№100/2026г. по описа на ШРС съдът е оставил без уважение искането на адв. П. Й. Н. от Адвокатска кантора – Варна, процесуален представител на ищеца Б. В. Д., за изменение на Решение № 479/20.05.2026 г. по ГД № 100/2026 г. по описа на ШРС в частта за разноските.

По делото е представено адвокатско пълномощно за процесуално представителство на ищеца Б. В. Д. от адв. П. Й. Н. от Адвокатска кантора – Варна , както и договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено, че договора е безвъзмезден, сключен на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв. Приложен е списък на разноските по чл.80 ГПК от адв. П.

Й. Н. от Адвокатска кантора – Варна , в който се претендира определяне на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗА в размер на 205 евро.

2

Предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в тази хипотеза, ако насрещната страна е задължена за разноските с оглед изхода на спора, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда на осн.чл.36 ал.3 и ал.4 от ЗАд и се осъжда другата страна да го заплати.

Адвокатът претендира присъждането на адвокатско възнаграждение в минимален размер по наредбата , но според задължителното за съдилищата на основание чл.633 ГПК Решение от 25.01.2024 г. по дело – С - 438/22 на Съда на Европейския съюз /СЕС/, съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения при присъждането на разноски по делото, съгласно разпоредбата на чл.78 от ГПК, поради това, че цитираната Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. нарушава забраната по член 101, параграф 1 от ДФЕС.

Ето защо, като взе предвид предмета на настоящото производство , материалният интерес, това ,че делото не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като се касае за спор, по който вече има установена съдебна практика, ищецът е депозирал и други идентични претенции, неявяването на процесуалния представител пред съда, обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание, счита, че справедлив и обоснован размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ищеца е в размер на 100 евро.

По изложените мотиви съдът приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени частично за разликата над 25.57 евро до 100 евро , като вместо това решение №415/21.05.2026г. по гр.д. №100/2026г. по описа на ШРС бъде изменено в частта му за разноските и на адвоката на ищеца се присъди възнаграждение в размер на 100 евро.

В останалата му обжалвана част определението е правилно и следва да се потвърди.

Предвид гореизложеното и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №2245/6.07.2026г. по гр.д.№100/2026г. по описа на ШРС в частта му с която съдът е оставил без уважение искането на адв. П. Й. Н. от Адвокатска кантора – Варна, личен № 1300140490, с адрес за призоваване: гр. Варна, бул. „...” 44, ет. 4, офис 6 – процесуален представител на ищеца Б. В. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Шумен, ул. „.... № 9 за изменение на Решение № 479/20.05.2026 г. по ГД № 100/2026 г. по описа на ШРС в частта за разноските за разликата над 25.57 евро до 100 евро , като вместо това постановява :

ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК решение № 479/20.05.2026 г. по ГД № 100/2026 г. по описа на ШРС в частта за разноските , като

ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, с ЕИК 207343548, да заплати на адв. П. Н. от ВАК, сумата в размер на 100 евро представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна помощ в настоящото производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. с чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв.

3

Потвърждава определение №2245/6.07.2026г. по гр.д.№100/2026г. по описа на ШРС в останалата му обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4