Решение № 2586 от 08.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2586 гр. Варна, 08.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христина Колева при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Колева Гражданско дело № 20243110115939 по описа за 2024 година

Предявен е от М. Й. Б., ЕГН **********, срещу „Ф.Б.“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за прогласяване нищожността Договор за потребителски кредит № ************., поради противоречие със закона.

В исковата молба се излага, че М. Й. Б. е страна по договор за потребителски кредит № ********** от 06.12.2023г., подписан с ответното дружество Ф.Б. ЕООД. Съгласно подписаният между страните договор, ищецът получил в заем от ответника сума в размер на 2500 лв., която следвало да върне по следния начин: на 18 вноски при лихвен процент от 35.00% и ГПР 49.66 %; обща сума за връщане: 3375лв. Сумата от 2500 лв. е предоставена и усвоена от ищеца. Договорът бил сключен в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние ( ЗПФУР ). В чл. 5 от договора било предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство предоставено от „Multitude Bank" в поза на Дружеството -заемодател, която уговорка според текста на договора не може да се отмени.

По договора за поръчителство, ищцата се задължила да заплати на „Multitude Bank" сумата от 2525лв., представляваща такса за банкова гаранция (услуга предоставена от партньор на „Ф.Б." ЕООД). Излага, че процесният договор за заем е потребителски и се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи. Счита, че уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство представлява разход по договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Излага, че този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Излага, че получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, 1 определена с постановление на Министерски съвет на Република България, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Посочва, че клаузите в договора, надвишаващи определените по ал. 4 размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. Счита, че договорът не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит задължително следва да съдържа "годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин". Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Липсвало ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер/. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Във връзка с това аргументира, че в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички разходи, които заемодателят ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение, включително и разходите, които ще бъдат направени във връзка с обезпечението на кредита.

В случая в договора за кредит липсвало яснота относно тези обстоятелства. При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, освен лихва в размер на 875 лв., при лихвен процент от 35%, не става ясно как е формиран ГПР от 49.66 %, което за ищеца се равнява на липса на посочен ГПР. Отделно от горното следва да се посочи, че не е ясно какъв е реалния ГПР, което възпрепятства потребителя да направи извод дали същият реално не надхвърля петкратния размер на законната лихва, предвид забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което посочения ГПР в договора единствено като абсолютна процентна стойност и с посочване на общата сума, дължима от потребителя, е нарушено императивното изискване по чл.11, ал.1, т.10 ГПК. Посочва на следващо място, че ако в ГПР беше включено и възнаграждението за поръчителство /което е повече от стойността на кредита/, то размерът му би надхвърлил максимално определения праг на ГПР от 50% - посочен в договора. В тази връзка излага, че ГПР от 49.66% с прибавени към него над 100% се явява стойност повече от 100%, предвид което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В срока за отговор ответникът е подал отговор на исковата молба.

Посочва твърдението, че поръчителството от М.Б. (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор, като неоснователно. Излага, че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Ф.Б.", потребителят сам избира обезпечението, поради което и сключването на договор за гаранция не е задължително. Счита иска за недопустим, тъй като не е насочен срещу правилната страна — „М.Б.“ като самостоятелно юридическо лице. Излага, че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Ф.Б. не е страна. Отделно от посоченото излага, че ищецът сам е избрал „М.Б.“ (Малта) като поръчител в електронния формуляр и след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Ф.Б." изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от „М.Б.“, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора. Счита, че не е налице заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП. Посочва се също, че договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи ответникът смята за неоснователно, тъй като обезпечението било резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Ф.Б." предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но последният не е упражнил това свое право.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Прието е за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по делото, ч е на 06.12.2023 г. между тях е сключен Договор за потребителски кредит 2

№**********, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

По силата на Договор за потребителски кредит № **********/06.12.2023г., на ищеца е предоставена сума в размер на 2500 лева при фиксиран годишен лихвен процент от 35.00 % - 875 лева и ГПР в размер на 49.66 %, със срок на кредита от 18 месечни вноски. Дата на първо плащане 05.01.2024г.. Съгласно чл. 5 от Договора, кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „MULTITUDE BANK.

Ищецът е сключил Договор за гаранция с дружеството „MULTITUDE BANK p.l.c“ с цел обезпечаване на сключения договор за заем, като по договора за гаранция ищецът следвало да заплати сумата от 2525 лева. Таксата за предоставяне на гаранция /поръчителство/ се изплаща на месечни вноски, в размерите, условията и падежите, уговорени съгласно погасителен план. Дата на първо плащане 05.01.2024г. Краен срок на плащане на таксата - 29.05.2025г..

Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

По предявения установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК:

За успешното провеждане на така предявения главен иск, ищецът следва да установи наличието на посочените основания за нищожност на договора за потребителски кредит от 06.12.2023 г. - че уговорения ГПР не съответства на действително приложения между страните. За отблъскване на исковата претенция в тежест на ответника е да установи, че процесните клаузи са действителни, вкл. изпълнение на задълженията на заемодателя, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят, индивидуалното договаряне на условията по договора, както и да обоснове договарянето на размера на останалите такси, разходи в съответствие с типични разходи на кредитора и обичайна печалба, респ. направата на конкретни такива разходи.

Процесният договор за кредит е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл.

9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

При договора за кредит е от съществено значение за сравняването на пазарните оферти и за възможността на потребителите да вземат информирано решение относно различните оферти за кредитиране на пазара. Поради това в т. 55 от решението по дело C714/22 изрично е посочено, че неправилното посочване на ГПР в договора задължително трябва да се приравнява на липса на посочване на такъв със съответните последици, които националното право предвижда, които могат да бъдат и отпадане на правата на кредитора да поиска по договора нещо друго, освен това, което потребителят е получил по него ("общият размер" на кредита според понятието по-горе). В случая няма ясно посочване на компонентите, от които се формира ГПР (за разлика от ГЛП), а очевидно в него не е посочено възнаграждението/таксата за гарант.

По делото е представен договор за потребителски кредит № ************., като страните не спорят, че същият е сключен от разстояние и не се твърдят конкретни пороци във връзка с подписването му.

Установява се, че със същия ответното дружество предоставило на ищцата заем в размер на сумата 2500 лева при фиксиран годишен лихвен процент по заема 35.00 %, годишен процент на разходите – 49.66 %, доколкото в договора изрично е посочено, че ГПР включва само дължимата договорна лихва, възлизаща в размер на сумата 857 лева.

Кредитополучателят се е задължил да върне същата за срок от 18 месеца. В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на дружеството, като с одобряването от страна на дружеството на предоставеното обезпечение, уговорката, свързана с предоставянето му, става неотменима. Съдържа се клауза, съгласно която потребителят сам е избрал този начин на обезпечение, като е декларирал, че има право да посочи и физическо лице – поръчител или друго ЮЛ, което да бъде гарант по договора за кредит, след като бъде одобрено от кредитора.