Решение № 960 от 17.10.2022, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2234/2021
- Вид
- Решение № 960
- Подписан
- 17.10.2022
- В сила
- 15.04.2024
- Състав
- МОНИКА ГАРАБЕД ЯХАНАДЖИЯН
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.137а · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 960 гр. Бургас, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20212100102234 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.247 от ГПК и е образувано по почин на съда, който констатира, че на 11.10.2022 г. е подписал в ЕИСС Решение №928 със съдържание от друго дело.
Действителното съдържание на мотивите на произнесеното и изготвено на 11.10.2022 г. решение по настоящето дело е следното:
Производството е образувано по искова молба на Н. И. Х., ЕГН **********, малолетното дете К. Н. Х., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен представител Н. И.
Х. и непълнолетната В. Н. Х., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка и законен представител Н. И. Х., с ЕГН: **********, всички с адрес: ****, подадена чрез адв.Ралица Мутафова от АК-София, срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, за осъждане на ответника да заплати на Н. И. Х., сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, причинени по повод смъртта на нейния фактически съпруг К.В.Т., в резултат от настъпило на 07.10.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяването на застрахователя на 13.08.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението; да заплати на К. Н. Х., сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, причинени по повод смъртта на нейния фактически баща К.В.Т., в резултат от настъпило на 07.10.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяването на застрахователя на 13.08.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението; да 1 заплати на В. Н. Х. сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, причинени по повод смъртта на нейния фактически баща К.В.Т., в резултат от настъпило на 07.10.2020 г.
ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на уведомяването на застрахователя на 13.08.2021г. до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба се излагат подробни съображения за това, че на 07.10.2020 г., на третокласен път III 9901, км.300, водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „X Рейхе“, с per.№А8533НМ С.П. П., при движение с несъобразена с характера на пътя скорост, при десен завой губи контрол над управляваното от него МПС вследствие на което допуска самостоятелно ПТП, при което управляваният от него л.а. се преобръща от лявата страна на пътното платно. Твърди се и това, че вследствие на ПТП починал пътникът в лекия автомобил - К.В.Т., както и че за произшествието има съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №302р-8316/08.10.2020 г. и е образувано ДП№302 ЗМ - 249/ 2020 г. по описа на РУ – Царево.
Твърди се, че починалият е живеел на съпружески начала с Н. И. Х., отгледал е като свои собствени дъщери К. Н. Х. и В. Н. Х., заедно те са били едно сплотено и задружно семейство, силно привързани един към друг. Децата приемали пострадалия за свой баща, тъй като винаги се е грижил за тях и им помагал, а от друга страна, пострадалият също приемал В. и К. за свои родни дъщери, като дори последната била кръстена на негово име.
Излага се и това, че в резултат на произшествието ищците претърпели значителни неимуществени вреди, изключително тежко понесли загубата на К.Т., починал така нелепо и неочаквано. Той винаги е бил подкрепа и опора за тях, поради което и загубата му се отразила много тежко върху психиката на ищцата Н. Х.. След смъртта му същата изпитвала силно безспокойство и страх, че няма да може да се справи сама с отглеждането на двете си дъщери К. и В.. Твърди се, че същата е дълбоко опечалена и почернена.
Децата от своя страна станали тъжни, мрачни и затворени. Оплаквали се от постоянното напрежение, станали апатични към всичко случващо се около тях и отказвали да играят с други деца. Излагат се подробни доводи за причинените им болки и страдания, негативни психически изживявания и тежък емоционален стрес.
В исковата молба се сочи още, че към датата на ПТП, за лек автомобил марка „БМВ“, модел „X Рейхе“, с per.№А8533НМ е имало сключена с ответното дружество валидна застраховка “Гражданска отговорност”, както и че на 13.08.2021 г. ищците поканили ответника да им заплати застрахователно обезщетение, но и към момента нямат сключено споразумение, поради което и което претендират изплащане на обезщетение от застрахователя в посочените по-горе размери, ведно с лихва за забава.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства. Претендират се разноски.
В предоставения срок по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който претенцията се оспорва изцяло по основание и размер. Не се оспорва съществуването на застрахователно правоотношение по силата на сключената застраховка Гражданска 2 отговорност на автомобилистите за управлявания от С.П. П. лек автомобил, марка „БМВ“, модел „X Рейхе“, с per.№А8533НМ, както и осъщественото ПТП на посочената дата – 07.10.2020 г.
С отговора на исковата молба се оспорва механизма на настъпване на вредите и виновността на водача, респ. деликтната му отговорност. Оспорва се сочената в исковата молба връзка между пострадалия К.Т. и ищците, като се подчертава липсата на каквито и да било писмени доказателства за фактическо съжителство и близост между лицата. Затова се счита, че не е налице необходимата трайна и дълбока емоционална връзка, която да обосновава правото на обезщетение.
На следващо място се посочва, че претенцията е значително завишена по размер и не отговаря на критериите по чл.52 от ЗЗД. Направено е възражение за съпричиняване, като се сочи, че пострадалият е пътувал без поставен предпазен колан, с което нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.137а от ЗДвП, поради което и допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
На подробно изложени в отговора аргументи се иска отхвърляне на исковите претенции.
Претендират се разноски.
Правната квалификация на предявените искове е по чл.432, ал.1 от КЗ, вр.чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност и е налице активна и пасивна легитимация за предявяването им.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, изразените от страните становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа страна следното:
С определение №880 от 11.04.2022 г., в което е обективиран проект на доклад по настоящето дело, частично изменен и приет за окончателен в проведеното на 10.05.2022 г. открито съдебно заседание, между страните е обявено за безспорно настъпването на ПТП на 07.10.2020 г., причинено от С.П. П. при управление на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „Х Рейхе“ с рег.№А8533НМ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, вследстиве на което починал К.В.Т.. В този смисъл е и събрания по делото писмен доказателствен материал - КП за ПТП с пострадали лица №302р-8316/08.10.2020 г., Присъда №34/18.07.2022 г., постановена по НОХД №392/2022 г. по описа на БОС в сила от 03.08.2022 г., с която С.П. П. е признат за виновен и наказан, за това че на 07.10.2020 г., при управление на МПС, негова собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на К.В.Т., като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, препис-извлечение от акт за смърт, издаден от Община Царево въз основа на акт за смърт №0039/09.10.2020 г. и Проверка за сключена застраховка „ГО“, извършена от ГФ, видно от която застраховката е със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на ПТП.
По делото е приета като доказателство молба, рег.№04-517в30/13.08.2021 г., от 3 съдържанието на която става ясно, че ищците са поискали от застрахователя да им изплати застрахователно обезщетение в размер на по 200 000 лева за всеки от ищците за настъпилото на 07.10.2020 г. застрахователно събитие, а ответникът не оспорва, че и до настоящия момент не им е заплатил такова.
По делото е извършена съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която дава заключение, че в резултат на ПТП пострадалият Т. получил политравматизъм – тежка гръдно-коремна травма, разкъсване на сърдечната торбичка, контузии на двабата бели дроба с множество контузионни огнища, разкъсване на десния бял дроб, кръв в гръдна и коремна кухини, разкъсване на черен дроб, фрактура на гръдната кост, фрактури на ребра вдясно по две фрактурни ивици, множество охлузвания и кръвонасядания по главата, лицето, тялото и крайниците, които са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и последвалата смърт на Т.. Видно от заключението, разкъсването на сърдечната торбичка, контузията на белите дробове с разкъсването на десния бял дроб и разкъсването на черния дроб с наличната кръв в коремната кухина се квалифицират поотделно като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Посочено е и това, че разкъсването на сърдечната торбичка е несъвместимо с живота на пострадалия.
Според заключението, няма категорични медицински данни пострадалият да е бил с предпазен колан по време на ПТП, а от обясненията на вещото лице – д-р М., дадени в с.з. на 14.06.2022 г. става ясно, че установените травми на пострадалия не могат да бъдат причинени от лентите на предпазния колан, но всяка една от тях, с изключение травмата на белия дроб, би могла да се получи и при поставен обезопасителен колан, което вещото лице обяснява с въртенето на автомобила и инерционните сили.
По делото е извършена съдебна-автотехническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че ПТП е настъпило самостоятелно, при движение със скорост от около 111 км./ч., на прав участък, преди десен завой, за успешното преминаване на който, без странично плъзгане (занасяне), критичната скорост е 75 км./ч. Пострадалият К.В.Т. е пътувал на предна дясна седалка, фабрично оборудвана с обезопасителен колан, но без поставен такъв, който извод обосновава с въздействието на инерционните сили, възникващи при удар, върху тялото на пътник с поставен или без поставен колан и посочва, че при поставен обезопасителен колан същите се пренасят и поемат от лентите на колана, като по този начин се предотвратява преместването на тялото и съответно възможното му стълкновение с частите на интериора, когато автомобилът рязко промени скоростта или посоката на движение, както и когато извърши сложни пространствени движения. В този смисъл са и обясненията на вещото лице, дадени в с.з. на 14.06.2022 г.
Вещото лице дава и следното заключението за механизма на ПТП, а именно от действието на центробежните сили лекият автомобил се насочил наляво към насрещната лента, при което водачът задействал спирачната уредба. Автомобилът намалил скоростта, но започнал да приплъзва наляво и се отклонил от кривата на завоя. Водачът завъртял волана крайно на дясно, но неуспешно, след което освободил спирачката. Автомобилът продължил да се плъзга наляво, при което водачът загубил контрол върху управлението му. Движейки се по 4 допирателната към кривата на завоя автомобилът се насочил към мантинелата вляво на пътя.
При движение със скорост от 101,5 км.ч. настъпил първият удар, при който автомобилът се плъзнал по мантинелата и излетял, движейки се по параболична крива към дерето. С предната си част се насочил към земята и при движение със скорост от около 63 км./ч. се ударил в нея. Задната част на автомобила се повдигнала и в изправено положение автомобилът се ударил в дърво, след което се превърял по надлъжната ос, описвайки сложни пространствени движения, като от съприкосновение със затревения и залесен с тънкостеблени дървета терен, се завъртял в посока, обратно на часовниковата стрелка и спрял, опрян в дърво. От удара в земята тялото на пътника прелетяло към челното стъкло.