Решение № 7794 от 28.04.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 7794 гр. София, 28.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ПАВЛИНА Г. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20221110152529 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба, предявена от М. Ч. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ул. „...“ № .... вх. А, ет. 3, ап.11, тел. .. и адрес за призоваване гр. София, ..... против К. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: град София, ул. „...“ № .... вх. А, ет. 3, ап.11, тел. ...., за прекратяване на сключения между стрА.те граждански брак с правно основА.е чл. 49, ал. 1 СК, съединен с искове по чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне родителски права по отношение на децата на ищцата, определяне на местоживеене, режим на лични отношения с бащата, както и последният да бъде осъден да им заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева и на основА.е чл. 53 СК да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ищцата Т.

С отговора на исковата молба е предявена насрещна искова молба от К.

Б. К. против М. Ч. К. за прекратяване на сключения между стрА.те граждански брак с правно основА.е чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК по изключителна вина на съпругата, съединен с искове по чл. 59, ал. 2 СК за предоставяне родителски права по отношение на децата на бащата, определяне на местоживеене, режим на лични отношения с майката, както и последната да бъде осъдена да им заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева, на основА.е чл. 53 СК да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ищцата Т и на основА.е чл. 56 СК семейното жилище да бъде предоставено за 1 ползване на съпруга.

Съдът, като прецени събрА.те по делото доказателства и наведените от стрА.те доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основА.е чл. 49, ал. 1 СК.

С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основА.я, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържА.ето, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицА.е на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).

При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържА.е, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати.

Не е спорно, че съпрузите са във фактическа раздяла от 30.10.2022 г., когато съпругата напуснала семейното жилище. От тази дата тя живее съпружески с друг мъж в жилището му. Съпрузите не общуват помежду си, инициирали са различни производства един срещу друг. Не желаят комуникацията им да бъде възстановена, както и възстановяване на нормални брачни отношения.

Особено показателна за невъзможността за нормално общуване е приобщената по делото неоспорена от стрА.те кореспонденция, изпълнена с различни цветущи епитети по отношение на съпруга, сочеща на много много дълбок разрив на отношенията.

При това положение съдът счита, че предявените искове за развод са основателни. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържА.е, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.

По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Вината в семейното право представлява субективното отношение на 2 съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.

Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В случая ищецът релевира искането чрез исковата молба.

От доказателствата съдът намира, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по вина на съпругата. За основно брачно провинение счита спонтанното й напускане на семейното жилище и заживяване съпружески с П С в дома му.

Последното не е спорно и се установява от по-голямата част от събрА.те доказателствени източници – показА.я на разпитА. свидетели, изслушване на родители и деца, социални доклади, неоспорена кореспонденция между стрА.те. От последната се установява трайно негативното отношение на ищцата към бившия си съпруг, както и напълно осъзнатото й поведение на изневяра с друг мъж, за подробности от съвместния живот с когото е информирала съпруга си.

НедоказА. в хода на производството останаха твърденията в исковата молба на ищцата, довели до състоянието на брачната връзка – рестриктивно поведение на ответника по повод контакти с близки и приятели, скандали в тази връзка, налагА. огрА.чения относно направени семейни разходи и ревностни прояви, изразяващи се в системно търсене на молителката по личен и служебен телефон. Не са ангажирА. конкретни доказателства в подкрепа на тези твърдения.

По отношение на ревностните прояви на ответника, изразяващи се в множество телефонни обаждА.я, ангажирА.те гласни доказателства на свидетелите Глухчева и Тодорова са твърде общи. Те са лишени от всякаква конкретика за поведението на съпруга и мъчно могат да послужат като основА.е да ес направи извод, че именно това му поведение е станало причина за разстройство на брака и последващото поведени на съпругата. Не може също да не бъде отчетено, че свид. Глухчева споделя производни възприятия, споделени й от ищцата, тъй като няма непосредствени впечатления от отношенията на двамата съпрузи. ПоказА.ята на свид.

3

Тодорова пък касаят период 2017 г. – 2020 г. и липсва основА.е да се счете, че това поведение на ответника е в пряка причинно-следствена връзка с разпада на брачната връзка около 3 години по-късно.

Изложеното важи и за негативното отношение на ответника към извършване на всякакви плащА.я. Действително в социалния доклад на ДСП – Младост, изслушването на детето И К. и СПЕ, че ответникът е проявявал склонност към значителна пестеливост, но те са крайно недостатъчни да бъдат еднозначно свързА. с разстройството на брачната връзка.

При това положение следва да се приеме за доказано, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по изключителна вина на съпругата М. К..

Относно упражняването на родителските права и личните отношения с ненавършилото пълнолетие дете на стрА.те:

Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. 2 от ГПК с иска за развод задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите.

Нормата на чл. 59, ал. 2 СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им. Ако родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася относно местоживеенето им, упражняването на родителските права, личните отношения с децата и издръжката им.

Решението на съда по чл. 59, ал. 2 СК относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права и режима на личните отношения с децата е акт на спорна съдебна администрация. Предмет на тези актове е промяната на граждански правоотношения съгласно установени от закона критерии и интереси. Решенията, с които се администрират граждански правоотношения, се характеризират с отменимостта или изменимостта на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства – факти с правно значение, преценявА. от съда по целесъобразност.

4

Критериите, от които следва да се ръководи съдът в производството по чл. 59, ал. 2 СК, са интересите на децата. В § 1, т. 5 ДР ЗЗДет. при определяне на понятието „най-добър интерес на детето“ е възложено задължение на решаващия орган да извърши внимателна преценка на: а) желА.ята и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.

Съдът е длъжен служебно на основА.е чл. 59, ал. 2 СК, да определи конкретен режим, като стрА.те са свободни да упражняват контакт и вън от него, в каквато насока има отправеното искане.

В ППВС № 1 по гр. д. № 3/1974 г., е възприето, че следва да предостави упражняването на родителските права на единия от родителите, като под упражняване на родителските права съдът има предвид „тяхното ежедневно осъществяване, както и действията по закрилата, защитата и представителството на децата“. Чрез решението си по чл. 59, ал. 2 СК съдът изпълнява социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по-добрия“ (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитА.е, до постигането на общо съгласие относно упражняването на родителските права. В ППВС № 1/74 г. също е прието, че съдът следва да определи родителя, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, като държи сметка за интересите на децата. Под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитА.е, създаване на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на всяко дете като съзнателен граждА.н. Това тълкуване е актуално и днес, както е посочено в ТР № 1/17 г. ОСГК, при сходната правна уредба в чл. 29 СК, отм. и чл. 59, ал. 2 СК/2009 г. (вж. Решение № 50079 от 5.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2347/2022 г., III г. о., ГК).

Според практиката на В(К)С (ППВС № 1 от 12.11.1974 г. и указА.ята, 5 съдържащи се в Решение № 60244 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 784/2021 г. на III ГО на ВКС) при възлагането на родителските права най-важни са възпитателските качества на всеки от родителите, моралния облик, начина, вида, продължителността, ефективността на полагА.те от родителя грижи към детето. Децата имат интерес упражняването на родителските права да бъдат възложени на този родител, който с оглед обстоятелствата е по-способен да полага грижи за тях.

Също нужно е изрично да се посочи, че производството по чл. 127, ал. 2 СК и чл. 59 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина на осъществяване на признати и гарантирА. от закона материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат (отричат или признават) съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел единствено управлението (администрирането) им, т. е. определяне начина на упражняването им. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързА. със закрилата на децата и държавната политика за реализирането й. Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от исковото и охрА.телното производства, е засилено служебното начало и съдът е задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна закрила и събира по своя инициатИ всички относими данни и доказателства, без огрА.чение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му – местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето, макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите, и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси (Определение № 4196 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4283/2023 г., IV г. о., ГК).