Решение № 767 от 01.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. София, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20201000503672 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 3166 от 20.05.2020 г., постановено по гр.д. № 8836/2017г. по описа на Софийски градски съд, ГО, 19-ти състав са отхвърлени предявените искове от В. В. В. с правно основание чл. 72 ал.1 от ЗС срещу Р. М. М., В. С. В. и И. С. В. за заплащане на сумата от 77 555, 78 лв., съставляваща увеличената стойност на следния недв. имот:

АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. ***, ж.к. “***”, бл. ***, вх. *, ет. * , вследствие на извършените в него подобрения като неоснователни.

Със същото решение и отхвърлен и предявения иск от В. В. В., с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД срещу Р. М. М. за заплащане на сумата от 77 555, 78 лв., претендирана като неоснователно получена вследствие увеличената стойност на описания по-горе недв. имот: АПАРТАМЕНТ № **, находящ се в гр. ***, ж.к. “***”, бл. ***, вх. *, ет. * с оглед на извършените в него подобрения като неоснователен.

Със същото решение са осъдени В. С. В. и И. С. В. на основание чл.

1

59 ал.1 от ЗЗД да заплатят на В. В. В. сумата от 43 882 лв. – получена без основание, вследствие извършени подобрения в имот –АПАРТАМЕНТ №**, находящ се в гр. ***, ж.к. “***”, бл. ***, вх. *, ет. * , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2017 г. до окончателното й изплащане като е отхвърлен иска за горницата до пълния предявен размер от 77 555, 78 лв. като неоснователен.

Със същото решение са осъдени В. С. В. и И. С. В., на основание чл.

93 ал.2 от ЗЗД доа заплатят на В. В. В. сумата от 5 000 лв., съставляваща платен задатък по предварителен договор от 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.07.2017 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение е осъдена В. В. В. да заплати на В. С. В. и И. С. В. по предявение насрещене иск с правно основание чл. 59 ал.1 от ЗЗД сумата от 1 880 лв., съставляваща обезщетение за ползване без основание на описания недв. имот: АПАРТАМЕН №** , находящ се в гр. ***, ж.к. “***”, бл. ***, вх.

*, ет. *за периода от 29.07.2016г. – 30.01.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.10.2017 г. до окончателното изплащане , като е отхвърлин иска за горницата до пълния предявен размер от 9 000 лв. и за периодите 04.10.2014 г. - 28.07.2016 г. и от 31.01.2017 г. – 13.04.2017 г. като неоснователен.

Решението в частта, в която исковете срещу ответника Р. М. М. са отхърлени като необжалвано е влязло в законна сила.

Постъпила е въззивна жалба от В. С. В. и И. С. В. против съдебно решение №№ 3166 от 20.05.2020 г., постановено по гр.д. № 8836/2017 г. по описа на СГС, в частта, в която са уважени предявените искове от В. В. В. и в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателите насрещен иск.

В жалбата са изложени възражения, че съдебното решение в обжалваната му част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Изложени са твърдения, че въззивниците не са давали съгласие за извършване на подобрения в собствения им недвижим имот, т.к. ищцата не е искала такова от тях, както и че разходите за извършените подобрения са останали недоказани по основание и размер.

2

Поддържа се, че по предварителния договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот ищцата се явява неизправна страна, поради това че не е успяла да се снабди своевременно със сумата за сключване на окончателната сделка, поради което и въззивниците не следвало да дължат връщане на задатъка по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД.

Навеждат се доводи, че ищцата е имала качеството на държател на процесния недвижим имот, считано от 2010 г. до 30.01.2017 г. – датата на сключване на предварителниоя договор, поради което извършените подобрения са без правно основание. Въззивниците поддържат, че не ищцата, а нейният баща е извършил строително-монтажните работи, поради което и същата нямала интерес да предяви исковете.

По отношение на предявения насрещен иск излагат съображения за основателност на същия за целия предявен период, а именно – 04.10.2017 г. до 13.04.2017 г.

Молят, въззивната инстанция да отмени решението в частта, в която исковете с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и чл. 93, ал. 2 от ЗЗД са уважени и да постанови друго, с което да се отхвърлят изцяло исковите претенции, както и се моли да бъде уважен изцяло предявеният насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Претендират разноски двете съдебни инстанции.

Постъпил е писмен отговор от въззиваеманата страна по делото, В. В., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Постъпило е писмено становище и от ответника в първата инстанция Р.

М., с който се поддържа основателността на въззивната жалба.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирани страни в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като 3 по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно /не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/, както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на

НЕОСНОВАТЕЛНА.

В. В. и И. В. е

Съобразно т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Въззивният съд не следва да установява повторно фактическата страна на спора, извън въведените в жалбата оплаквания.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца В. В. В. с искове с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС, съединени при условията на евентуалност с искове по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД срещу В. В., И. В. и Р. М. за солидарно заплащане на сумата от 77 555,78 лева, представляваща извършени подобрения в чужд имот, предявен е и иск с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД против В. В. и И. В. за заплащане на сумата от 5000 лева, представляваща платен от ищцата задатък по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.

4

Приет е за съвместно разглеждане и насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, предявен от В. В. и И. В. срещу В. В. за заплащане на сумата от 9000 лева, представляваща обезщетение за ползването на собствения им недвижим имот от ответника по насрещния иск В. В. за периода от 04.10.2014г. до 13.04.2017 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 05.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

По делото е представен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ /отм./, от който се установява, че на 20.10.1992 г. В. С. В. и СГО са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № *** , находящ се в жилищната сграда на бл. *, вх. Ж, ет. *, в ж.к. „***“, гр. ***, заедно с избено помещение № и 4,398% идеални части от общите части на сградата.

Представен е предварителен договор от 31.01.2017 г. От съдържанието на същия се установява, че В. С. В. и И. С. В., като продавачи, и В. В. В., като купувач, са постигнали съгласие продавачите да продадат на купувача собственият си недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № **, в бл.

***, вх. *, ет. *, в ж.к. „***“, гр. ***, заедно с мазе 18 за сумата от 90 000 лв., платима както следва: 5 000 лв. – задатък, платим на датата на сключване на предварителния договор по банкова сметка на продавачите, посочена в договора респ. остатъкът от 85 000 лв. при нотариалното оформяне на договора. Страните са постигнали съгласие, че предават владението на имота във вида, в който се намира при сключване на предварителния договор, а окончателният такъв следва да се сключи в срок до 28.02.2017 г.

Представено по делото е удостоверение за граждански брак на БлНС – София, от което се установява, че В. С. В. е встъпил в граждански брак с И. С.

В. на 10.09.1981 г.

Представено е писмо на СО – район „Връбница”, от което се установява, че бл.*, в ж. к. „***“, вх. *, ет. *, ап. ***е идентичен с бл.*, в ж. к.

„***“, вх. *, ет. *, ап. **.

По делото е представена нотариална покана на В. С. В. до В. М. В. с рег.

№ 15.06.2016 г. на нотариус *** – Р. Д., с район на действие – СРС. Видно от стореното отбелязване същата е връчена на адресата на 18.07.2016 г. От съдържанието на същата се установява, че адресатът е поканен да освободи заеманото от него на безвъзмездно основание жилище - ап. 18, находящ се в 5 бл.***, в ж. к. „***“, вх. *, ет. *, в 10-дневен срок, считано от връчване на поканата.

По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 47, том I, рег. № 693, дело № 39 от 2017 г. по описа на нотариус 350 – Ц. Д., с район на действие – СРС. От съдържанието на същия се установява, че В. С. В. и И. С. В. са продали на Р. М. М. на 23.02.2017 г. собственият си недвижим имот, придобит по време на брака, представляващ ап. 18, находящ се в бл. ***, в ж. к. „***“, вх. *, ет.*.

По делото е допусната и приета СТЕ, изготвена от вещото лице Г. В. Ц. , който е дал заключение , че вследствие на направените в имота подобрения неговата стойност се е увеличила със сумата от 43 882 лв. Посочена е и стойността на всяко от претендираните с исковата молба /съобразно приложения опис/ подобрения по пера. В заключението е посочено, че пазарната наемна стойност на имота за периода от 04.10.2014г. – 13.04.2017г. възлиза на сумата от 9 712, 35 лв.

Допусната е и е приета втора СТЕ, изготвена от вещото лице П. Я., според заключението на която стойността на описаните и претендирани с искщовата молба движими вещи, като извършени подобрения, възлиза на сумата от 31 993 лв.

По делото са събрани и гласни доказателства : разпитани са трима свидетели, чиито показания настоящата съдебна инстанция изцяло кредитгира, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК.

За да постанови обжалваното решение, СГС е приел, че главният иск с правно основание чл. 72, ал. 1 от ЗС срещу ответниците В. В. и И. В. е неоснователен. Правилно първоинстанционният съд е установил, че през периода от 01.01.2010 г. до 31.01.2017 г. ищцата не е упражнявала владение върху процесния недвижим имот по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, поради което същата е имала качеството на държател на вещта. Пред настоящата съдебна инстанция няма спор относно това дали ищцата е имала качеството на владелец или на държател, а такъв е формиран единствено досежно основателността на претенциите й за сторените разходи за строителномонтажни работи в процесния имот.