Решение № 3230 от 17.07.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../…………….2020 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на 26.06.2020, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1561 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от И. ***Т., ЕГН: ********** срещу Г. фонд, ЕИК:***за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 100.00 лева, представляващи частичен иск от общо 14500 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на:

Преден капак, броня преяна, фар ляв, калник преден ляв. рамка радиатор, лайсна калник преден ляв, врата предна лява, праг ПВЦ облицовка, казанче стъкломиещо, конзола под фар ляв, държач предна броня ляв, амортисьор преден ляв. аксиален лагер амортисьор преден ляв. вибро изолатор амортисьор преден ляв, носач преден ляв. шенкел преден ляв, маркуч спирачен преден ляв, биалета предна лява, каре външно ляво. датчик ABS. стабилизираща щанга, преден мост. основа калник преден ляв. подкалник метален, колонка предна лява, рог преден ляв. държач носач заден ляв, под купе предна част. парктроник датчик - 2 броя, дневна светлина предна лява, акумулатор, кутия предпазители, греда радиатори вертикална лява, тръбопроводи филтър масло скоростна кутия - 2 бр.. шлангове масло скоростна кутия - 2 бр., стойка маслен филтър скоростна кутия, конзола калник преден ляв, конзола калник преден ляв крайна, стойка акумулатор, фар преден десен, таван, жило преден капак, инсталация ксенон преден ляв фар и държан акумулатор на собствения ми л.а. марка ***, причинени в резултат на настъпило на 31.07.2019 г., застрахователно събитие (ПТП) по пътя с. Константиново – гр. Варна, по вина на водача на л.а. Марка ***, който към датата на произшествието няма сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за събития, настъпили на територията на България, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.

Ангажират се доказателства.

Ищецът твърди, че на 31.07.2019 г. около 17.00 ч.по пътя от с. Константиново посока гр. Варна, близо до хиза Звездица, управлявайки личния си автомобил марка ***претърпял ПТП с л.а. Марка ***, управляван от В.В..

Вследствие на ПТП-то били причини множество вреди по лекия автомобил, управляван от ищеца, изрично индивидуализирани от него в исковата молба, съобразно извършения от *** АД оглед и съставяне на опис -заключение за вреди на МПС. В тази връзка заявява, че сумата, необходима за възстановяване на щетите по автомобила са в размер на 14 500.00 лева

Посочва, че виновен за ПТП-то бил водачът В.В., което било установено от органите на реда, както и че към датата на произшествието л.а. Марка *** бил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Молбата е за уважаване на исковата претенция за главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.

Не оспорва настъпването на процесното ПТП. Заявява, че е изплатил на ищеца сумата от 3705.08 лева, като счита исковата претенция за прекомерно завишена от гледна точка на изискванията, залегнали в действащата към датата на ПТП Методика на ГФ за определяне на действителните стойности и изплащане на обезщетения при имуществени вреди, както и в разрез с Наредба № 49/16.10.2014 . Също така се навеждат твърдения, че ищецът не е предоставил доказателства, че е извършил ремонт на автмобила в размер на стойността на предявения иск.

В този смисъл ответникът оспорва размера на предявения иск, като изчислен по неясен метод и цени.

Третото лице-помагач на ответника оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че е участник в процесното ПТП.

Навежда доводи, че произшествието е настъпило вина на ищеца, който се е движел с изключително висока скорост. Счита претендираната сума за прекомерно завишена. Моли за отхвърляне на предявения иск.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от своя процесуален представител, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

Ответникът не изпраща представител. Същият е депозирал становище по имейл, в което поддържа депозирания писмен отговор. Оспорва исковата претенция. Моли за отхвърлянето й. Трето лице-помагач не се явява, същият се представлява от своя процесуален представител, който оспорва предявения иск. Моли за отхвърлянето му.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е предявил осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.а, вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ.

Основателността на предявената от ищеца исковата претенция е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни юридически факти, а именно: (1.) Делинквентът, виновно и противоправно, да е предизвикал процесното застрахователно събитие, от което да са настъпили (2.) вреди, които са в (3) пряка последица от събитието;

(4.) чуждото имущество да е увредено от моторно превозно средство, което (5) обичайно се намира на територията на Република България и (6.) за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите;

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на горните факти. В тежест на ищеца е и да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.

Ответникът носи тежестта да установи фактите, на които основава своите възражения срещу основанието и размера на претенцията.

С оглед наведените възражения от третото лице-помагач, последният следва да обори пълно и главно установената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД презумция за виновност на същия, както и възражението си с правно основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на уреждането от страна на ищеца.

От събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и съдебно-автотехническа експертиза, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът стига до правния извод, че са осъществени всички правопораждащи юридически факти, имащи за последица възникване на гражданската отговорност на ответника, като съображенията за това са следните:

Няма спор, че на 31.07.2019 г. около 17.00 ч. по пътя от с. ***, посока гр.

Варна, близо до хиза Звездица, ищецът, управлявайки личния си автомобил марка ***, е претърпял ПТП с л.а. Марка ***, управляван от третото лице-помагач В.В., както и че последният не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за събития, настъпили на територията на България.

Не се спори и че ответникът е заплатил на ищеца доброволно, преди образуване на настоящия съдебен процес, сумата от 3705.08 лева.

Страните не спорят и по вида на уврежданията по автомобила и че същите са в пряка причино-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие.

Спорните релевантни по делото факти са три: 1) има ли третото лице-помагач вина за настъпване на процесния пътен инцидент? Вината е основен елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, респ. от състава на гражданската отговорност на гаранционния фонд, отговарящ за чуждите виновни и противоправни действия деликтни действия на водачите, управляващи МПС без сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите; 2) допринесъл ли е ищецът за увреждането си, с оглед намаляването на обезщетението?; 3) в какъв размер е стойността на уврежданията на лекия автомобил, собственост на ищеца ?

По възражението на третото лице-помагач за липса на негова вина за настъпването на застрахователното събитие и по възражението за съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищеца:

Третото лице-помагач е навело възражения, че застрахователното събитие е настъпило изключително по вина на другия участник – ищеца И.Т. – за който твърди, че се е движел с „изключително висока скорост“.

Законът е предивил в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД оборима презумция за виновност, която се предполага до доказване на противното. Тежестта за оборването й се носи от делинквента – в случая третото лице-помагач В..

Съдът намира за нужно да отбележи, че установеното предположение в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД може да бъде преодоляно чрез доказването на факта, че увреждането е причинено умишлено от самия пострадал, но не и при поради проявена от него небрежност.

В настоящия случай, въпросът за умишлено самоувреждане от страна на ищеца е немислим предвид особеностите на конкретния казус, като отделно от това не са и събрани каквито и е да доказателства, които дори да създават някаква индиция за проявен умисъл за предизвикване на пътния инцидент. Друга възможна хипотеза на оборване на презумцията за виновност е ако В.В. не е участвал в процесния пътен инцидент, а друго трето лице – в случая, обаче, няма спор между страните, че участници в инцидента са именно ищеца и третото лице-помагач. По делото не са събрани доказателства, от които може да се заключи, че водачът В. не е действал виновност.

В този смисъл, съдът намира, че презумцията за виновност, установена в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД остава необорена в настоящия процес. Следва да се приеме, че В.В. е причинил виновно процесното ПТП.

Деянието, извършено от третото лице-помагач е и противоправно, тъй като е нарушена общата забрана да не се вреди никому, предвидена в чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, както и разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, която ще бъде коментирана по-долу в настоящия акт.

По отношение на другата форма на вина – небрежността – наличието на същата в психическите преживявания на ищеца при настъпването на инцидента, може да доведе само до намаляване на отговорността на делинквента, но не и до пълното му освобождаването от гражданска отговорност. За разлика от договорната отговорност, при деликтната такава, съпричиняването на резултат от увредения не освобождава изцяло делинквента от задължение за обезщетение. Последното може само да бъде намалено, съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Логиката на законодателя е, че пострадалият не знае, че ще бъде увреден. Затова, дори и увреденият да не е положил дължимата грижа, режимът на деликтната отговорност е по- строг от този на договорната отговорност (вж. л. 425, Облигационно право, Ангел Калайджиев, седмо издание).

Ето защо, дори и ищецът да е допринесъл за увреждането си, неполагайки дължимата грижа, съобразно пътната обстановка, делинквентът В. не може да бъде освободен изцяло от гражданската отговорност.

В конкретния случай, съдът счита, че не се установява пълно и главно по делото, че ищецът е допринесъл за увреждането си – в този смисъл не са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.

От разпита на свидетеля *** – дъщеря на В. – съдът приема, че причина за настъпване на инцидента, е не поведението на ищеца на пътя, а това на третото лице-помагач, съчетано с други външни и независещи от страните фактори – самата пътна обстановка. От лявата страна на водача В., преди същият да предприеме маневра на ляво за навлизане по главния път, в посока с.

Константиново, е нямало добра видимост, заради храстите, които са се намира ли от ляво – „Нямаше добра видимост заради храстите, които са от лявата страна…Видимостта се препречва от храстите“. Свидетелят Дончева е очевидец на инцидента – същият е бил в автомобила си, паркиран на спирката, която се намира непосредствено до настъпилия пътен инцидент. Ето защо, съдът кредитира изцяло даденото от него описание на пътната обстановка, която е била към този момент. Следователно, една от причините за настъпването на произшествието е липсата на видимост за водача В., която се е дължала на израсналите край пътя храсти. Но този факт, сам по себе си, не може да изключи отговорността на делинквента В., нито може да обуслови съпричиняване от на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като делинквентът бил длъжен да се съобрази с цялостната пътна обстановка, съгласно императивната норма на чл.