Определение № 957 от 26.02.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 957 гр. София, 26.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Жива Декова Касационно гражданско дело № 20258002104035 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. И. П., чрез процесуален представител адв. Г. Ю., против решение № 213 от 16.04.2025 г., постановено по в. гр. д. № 223/2025 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, в частите му: с която е потвърдено решение № 295 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 803/2023 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев за предоставяне родителските права по отношение на роденото от брака на 17.10.2017 г. дете – И. А. П., на нейния баща А. Т. П., при когото е определено и местоживеенето на детето; с която е отменено частично решение № 295 от 27.11.2024 г. по гр. д. № 803/2023 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев и е определен режим на лични отношения между майката Л. И. П. и детето й И. А. П., както следва: през първите три месеца, считано от датата на влизане в сила решението, майката Л. П. следва да осъществява двучасови срещи със своята дъщеря И. П. всяка събота от месеца, от 10:00 ч. до 12:00 ч., в присъствие на посочено от ДПС лице, както и на бащата А. П., при преценка за необходимост от това от страна на съответния специалист, присъстващ на срещата; следващите три месеца, считано от датата на изтичане на предходно посочения период, майката следва да осъществява четиричасови срещи със своята дъщеря всяка събота от месеца, както и всяка последна неделя от съответния месец, от 10:00 ч. до 14:00 ч., в присъствие на посоченото от ДПС лице, както и на своя баща, но само и единствено при преценка, че това присъствие се налага, която преценка да бъде извършена от страна на съответния специалист, присъстващ на срещата; през следващите четири месеца, считано от датата на изтичане на предходно посочения период, майката следва да вижда своята дъщеря всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. до 17:00 ч.; след изтичане на така 1 определения десетмесечен период, първият месец след него майката да взема детето всяка първа и трета събота в 14:00 ч. и да го връща при своя баща в неделя до 14:00 ч., а след изтичане на този месец майката да взема детето всеки първи и трети петък в 16:00 ч. и да го връща при бащата в неделя до 16:00 ч.; след изтичане на описания дванадесетмесечен период, съответно всяка четна година майката има право да взема детето от дома на бащата от 10.00 ч. на 24 декември и да го връща в този дом в 18.00 ч. на 27 декември, както и за времето от 10.00 ч. на Разпети петък до 18.00 ч. на Светлия понеделник, а всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на 30 декември до 18.00 ч. на 1 януари на следващата година, както и за един месец през лятото ежегодно по време, което не съвпада с годишния платен отпуск на бащата; както и двамата родители да организират съвместно празнуването на рождения ден на детето от 9.00 ч. до 18.00 ч. в празничния ден, като съдът е задължил Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място], при създаване на пречки от родителите или други форми на отказ да сътрудничат, както и при настъпили изменения, налагащи промяна на защитните мерки, да уведоми съда по делото – Районен съд - Гоце Делчев, който, ако интересът на детето го изисква, следва да предприеме действия по реда на чл. 59, ал. 9 СК; ДСП също може да направи искане за изменение или допълване на мерките, постановени с настоящото решение в хипотезата на чл. 59, ал. 9 СК, съдът е указал, че работата с родителите и детето следва да продължи, докато бъде преценено, че нуждата от това е отпаднала; постановил е, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи.

Касаторът обжалва решението, като неправилно и необосновано. Счита, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по касация А. Т. П., подаден чрез процесуален представител адв. Н. Т., в който оспорва касационната жалба, като хаотична и необоснована. Претендира разноски.

Дирекция „Социално подпомагане“ – [населено място] не изразява становище по касационната жалба.

Касационната жалба е частично процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, в частта с, която съдът се е произнесъл по въпроса, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат двамата съпрузи. Съгласно разпоредбата на чл.

280, ал. 3, т. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по брачни искове, включително – относно въпроса за вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Поради това – в тази част, подадената от Л. И. П. касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане и касационното производство следва да се прекрати в същата част. В останалата част касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение съгласно чл.

280, ал. 3 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК намира:

След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства въззивният 2 съд е приел за установено, че И. А. П. е [дата на раждане] от брака на Л. И. П. и А. Т. П., сключен на 25.08.2016 г. в [населено място], обл. Б.. Детето е диагностицирано през 2018 г. със заболяване „хемангиом”, като му е провеждана лечебна терапия в болнично заведение в [населено място] и му е предписано спазването на хранителен режим. На 25.12.2022 г. двамата съпрузи се разделили окончателно, като Л. П. заминала за няколко дни при своята сестра в [населено място], след което се върнала и се установила на квартира в [населено място]. Първоначално родителите сами уговорили режима на контакти с детето, а именно няколко дни през седмицата то да бъде при майката, след което при бащата в [населено място], който режим просъществувал около два-три месеца. Така в средата на 2023 г. И. заживяла за постоянно в дома на своя баща, баба и дядо в [населено място], като постепенно тя започнала да проявява отхвърлящо и избягващо поведение спрямо своята майка, отказвайки всякакъв контакт с нея, както лично, така и по телефона, включително отказвала да приема и закупуваните й подаръци. При всяка среща между майката и детето, последното категорично отказвало всякаква близост и търсело вниманието на своя баща. През м. септември 2023 г. Л. П. напуснала родителския актив на групата на своята дъщеря в детска градина „Надежда” в [населено място], като през месец февруари 2024 г. отново потърсила информация от учителите за случващото се с детето в училищната обстановка. През м. декември 2023 г. служители към ОЗД към ДСП - Х. се самосезирали, с оглед образуването на настоящото гражданско производство и във връзка с констатираните проблеми в отношенията между Л. П. и И., като в хода на обследването социален работник в нарочен доклад констатирал, че е налице процес на отчуждение от страна на детето спрямо майката, налагащ оказване на необходима подкрепа за възстановяване на подходящия модел на семейно функциониране. В тази връзка през януари 2024 г. страните по делото били насочени към използване на социална услуга от ДСП – [населено място] с цел възстановяване връзката на детето с неговата майка, както и преодоляване на натрупаното напрежение между родителите, под ръководството на социални работници и вещи лица. Ето защо между „Символ на любовта - дневен център за работа с деца с увреждания” и А. П., респ. Л. П. са подписани договори за ползване на определени социални услуги, като е съставен план за действие за осигуряване на сигурна и безопасна семейна среда за детето, в това число проследяване на неговата адаптация и интеграция в семейната среда на майката и преодоляване на настъпилата криза в семейството. Провеждани са ежеседмични срещи между психолог и ползващите социалната услуга, като след изтичане на първоначално заложения шестмесечен период на работа е констатирано, че заложените дейности в изготвения план се изпълняват в пълнота и е налице съдействащо поведение от заинтересованите страни, но негативното отношение на И. към Л. П. продължава, което и налага допълнителна социална работа и по-конкретно продължаване срещите между майката, бащата и детето в ЦОП под ръководството на психолог. Ето защо договорите между страните по делото и доставчика на социална услуга са подновени и през 2025 г., като е предвидено Л. П. да се възползва от социалните услуги „обучение за придобиване на умения” и „информиране и консултиране” в срок до 29.05.2025 г., а А. П. „терапия и рехабилитация - психологическа подкрепа” до 16.01.2026 г. Във връзка с така констатирания 3 проблем в отношенията между майката и детето, в хода на първоинстанционното производство е изслушана и съдебно психиатрично-психологична експертиза, която потвърждава, че И. е патологично отчуждена от своята майка и при проведените тестове се доказва, че нейното отношение към Л. П. е много под нормата, въобще тя избягва фигурата на майката и не е привързана към нея, за разлика от отношението й към бащата, където обаче се наблюдава прекалена, над установената норма в процентно отношение, привързаност. Констатиран е конфликт на лоялност и след раздялата между страните детето е заело страната на своя баща, като при всеки опит за някакъв контакт с другия родител, този вътрешен конфликт се проявява и детето отхвърля своята майка. То изпитва чувство на вина към бащата, ако покаже някаква загриженост към майката. Комплексни са причините за проявата на синдрома на родителско отчуждение, а именно напускането на общия дом от страна на майката без представяне на адекватно обяснение за това на детето, още повече че преди самата раздяла те били неразделни и изключително близки; продължителният период на отдалеченост между майката и детето след неговото окончателно връщане в [населено място]; поведението на бащата, който не е отработил емоционално травмата си от раздялата, като по този начин пренасял емоциите си към бившата съпруга съзнателно или не към детето, което от своя страна пък започнало да възприема тези чувства на своя баща като свои. Доколкото И. възприема баща си като стабилна фигура, тази която не го е напуснала и му отделя нужното внимание и грижи, то в ситуация на стрес, то силно се привързва към отглеждащия родител и категорично отблъсква своята майка. Влошените отношения между страните по делото, на които детето ставало свидетел, само катализирали оформянето и стабилизирането на синдрома. Като извод е прието, че и двамата родители имат необходимите качества да възпитават и отглеждат адекватно и според нуждите своето дете, но е особено необходимо те да преустановят негативните си отношения един към друг, за да не натоварват с тези чувства и И., като в тази връзка е подчертано, че имат нужда от психотерапевтична помощ за оздравяване на връзката им в контекста на отношенията с детето. През септември 2024 г. И. П. е записана като ученичка в първи клас в Средно училище „Н. В.”, [населено място], като тя е успяла успешно да се интегрира в средата там, създавайки приятелски кръг. Към датата на приключване на устните състезания във въззивната инстанция се доказва, че грижите по обезпечаване на основните битови и здравни потребности на И. се поемат от бащата, като дефицити в тази насока не са констатирани. Той води детето на училище, осигурява подходящия контрол за детето, но и неговата майка посещава родителски срещи и предоставя средства за необходимите учебни помагала, тя се информира и за случващото се в училище от бащата и класния ръководител на детето. Както жилището на бащата, така и това на майката в пълнота отговарят на изискванията за отглеждане на малолетното дете. А. П. продължава да работи на две трудови позиции, с работно време от 8:00 часа сутрин до 18:00 ч. вечер, както и в събота до 13:00 ч., с реално месечно трудово заплащане около 1500 лева, а Л. П. е ангажирана също на трудов договор, с реално месечно възнаграждение от 1300 лева, при стандартен осемчасов работен ден.