Определение № 15957 от 27.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15957 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20261110108133 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Т. Т. срещу Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с която е предявена осъдителна претенция за сумата от 405 лв., представляваща сторени от ищцата разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение, евентуално съединена с осъдителна претенция за сумата от 405 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби, изразяващи се в сторени разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение, причинени на ищцата от незаконосъобразното бездействие на ответната агенция доброволно да заплати разноските по адм. дело № 1096/2023 г. по описа на АС – Варна и адм. дело № 5563/2024 г. по описа на ВАС.

Ищцата твърди, че обжалвала издадена от началника на Агенцията по геодезия, картография и кадастър заповед, която по силата на влязло в законна сила Решение № 2546/2024 г. по адм. д. № 1096/2023 г. по описа на АС-Варна, оставено в сила с Решение № 11259/21.10.2024 г. по адм. д. № 5563/2024 г. по описа на ВАС, била отменена, а ответната агенция била осъдена да заплати на ищцата сторените в двете административни производства разноски. Ищцата чрез пълномощника си адв. В. С. изпратила на ответника покана за доброволно изпълнение на решенията в частта за разноските, но такова не последвало, като в изпратения на ищцата отговор било указано, че единственият ред за плащане на сторените от нея разноски е по пътя на принудителното изпълнение по чл. 519, ал. 2 ГПК. Твърди, че по реализираното срещу ответника принудително изпълнение ищцата сторила разноски в общ размер на 405 лв., от които 5 лв. – заплатена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, чиято стойност претендира в настоящото производство. Поддържа, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. В условията на евентуалност – в случай че осъдителният иск бъде отхвърлен, претендира от ответника заплащане на претърпените от нея имуществени вреди - сторени разноски в размер на 405 лв., в резултат от незаконосъобразното бездействие на ответника доброволно да изпълни решенията в частта за разноските в противоречие с чл. 177 АПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че на 13.03.2024 г. ищцата чрез пълномощника си адв.

В. С. подала молба в АГКК, с която е поискала заплащане на сума в размер от 1 860 лв., представляваща присъдени в нейна полза съдебни разноски по водено между страните адм. дело № 1096/2023 г. по описа на АС – Варна. Към молбата не бил приложен изпълнителен лист в оригинал, поради което с писмо от 24.01.2025 г. на ищцата било указано да представи 1 такъв. С допълнителна молба от 24.03.2025 г. ищцата представила изпълнителен лист за сумата от 1 860 лв., която ответната агенция изплатила на 08.04.2025 г. Счита, че в случая е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. Оспорва претендираните разходи за адвокатско възнаграждение като прекомерни по арг. от чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Оспорва извършването на незаконосъобразни действия и/или бездействия, довели до причиняване на вреди на ищцата. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като извърши проверка за допустимостта на предявените искове по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК, намира следното:

За разрешаване на въпроса кой е родово компетентният съд за разглеждане на спора от значение е какъв е характерът на претендираното срещу държавното учреждение вземане.

Ако то произтича от гражданско правоотношение, отговорността за вреди от неплащане на разноските за изпълнението следва да се реализира по гражданскоправен ред. В случая претендираното от ищцата вземане за сторени разноски произтича от административно правоотношение - това са средства, изплатени като държавна такса за издаване на изпълнителен лист по административно производство, във връзка с което е направен и разходът за адвокатско възнаграждение, поради което редът, по който се предявяват и разглеждат искания за обезщетяване на направени разноски, е административен. Изложените в исковата молба и уточнителната молба факти сочат на претенция за обезщетение за вреди разноски в производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на съдебни решения по административни дела. Настоящото производство не е гражданско и поради това не се касае нито за неоснователно обогатяване, нито за непозволено увреждане по чл. 45 и сл. ЗЗД, нито искът може да се квалифицира като такъв по чл. 78 ЗЗД - това е така, тъй като правоотношението, което се е развило и което е станало причина за извършване на разноски по издаване на изпълнителен лист, не е между равнопоставени субекти, чиито отношение се регулират от посочените гражданскоправни институти /арг. от мотивите на решение № 857/22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9084/2016 г./. Необходимо е да се отбележи още, че ако административният съд откаже да издаде изпълнителен лист за разноските по издаване на изпълнителен лист, направените разноски по изпълнението на решението на административния съд би могло евентуално да се търсят по реда на отговорността за вреди, причинени от бездействие на административен орган /неизвършване на фактически действия от административен орган/, но не и по гражданскоправен ред от общите съдилища.

Срещу бездействието на длъжника, който е държавно учреждение, да изпълни задължението си за заплащане на разноските по изпълнението, в т.ч. и държавната такса за издаване на изпълнителен лист, което произтича от чл. 79, ал. 1 ГПК, кредиторът може да се защити чрез използването на реда за това, предоставен от чл. 256, ал. 1 АПК /в този смисъл определение № 10756/25.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8922/2021 г./

Следователно доколкото за ищцата съществува друга правна възможност, а именно да претендира по административен ред заплащане на дължимите от ответната агенция държавно учреждение, разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение, предявените в условията на евентуално съединение осъдителни искове се явяват недопустими, поради което настоящото производство следва да бъде прекратено.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд /чл. 118, ал. 2 ГПК/. Съобразно правилата за родовата и местната подсъдност съдът намира, че компетентен да разгледа делото е Административен съд София – град.

Предвид гореизложеното СРС не е компетентен да разгледа предявените искове, поради което производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а делото да бъде изпратено по подсъдност на Административен съд София – град.

Така мотивиран, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 8133/2026 г. на СРС, 82 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд София – град.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на определението делото да се изпрати на АССГ.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3