Решение № 289 от 18.12.2024, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 546/2024
- Вид
- Решение № 289
- Подписан
- 18.12.2024
- В сила
- 18.12.2024
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Петранка Бонева Петрова, Ралица Иванова Хаджииванова
Цитирани разпоредби
- чл. 426 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 437, ал. 4, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 474, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 489 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 489, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 490 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 492, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 2 · Закон за особените залози
- чл. 10, ал. 3 · Закон за особените залози
- чл. 32, ал. 7 · Закон за особените залози
- чл. 18, ал. 4 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 289 гр. Шумен, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20243600500546 по описа за 2024 година
Делото е о бразувано е по жалба с вх. № 10514/16.07.2024 г. (пощ. кл. от 15.07.2024г.) депозирана от „......“ .... с ЕИК 102698633, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. ....... № 16, ет. 1 представлявано от управителя Е.Н. против постановление за възлагане на Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012г., издадено по изпълнително дело ........ по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. ......, с район на действие ОС – Шумен. Жалбоподателя излага, че постановлението не му е връчено редовно, тъй като, му било връчено само съобщението за изготвено постановление за възлагане, но не и самото постановление, което дори при посещение в кантората на ЧСИ не е открил в кориците на делото, поради което моли, ако съда приеме обратното да му се даде срок за допълване на жалбата. По същество оспорва, всички действия на ЧСИ и цялата процедура по осъществената публична продан, тъй като се касаело за заложено имущество, с вписан в ЦРОЗ залог и продажбата му следвало да се осъществи по реда на ЗОЗ, а не по реда на ГПК. Сочи, че върху същото заложено имущество е насочено изпълнение от ЧСИ Д. З. по изпълнително дело № 3475/2017г. и по което ЧСИ е наложил запор с вписване № 2017121302379, т.е. преди датата на вписване на залог по заявление № 2020052701770 и вписано пристъпване към изпълнение по Заявление № 2020052701852 и съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 7 от ЗОЗ, не можело да се впише пристъпване към изпълнение от кредитор, чийто залог е вписан след вписан запор върху същото имущество и в този случай заложеното право следвало да бъде реализирано в изпълнителния процес, като бъде съобразяван чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ. Извършената от ЧСИ по възлагане от Банката продажба при положение, че пристъпването към изпълнение е вписано 1 след наложен от съдебния изпълнител запор, съответно вписана възбрана, била непротивопоставима на взискателите по изпълнението в изп. д. № 3435/2017г. на ЧСИ Д. З. и в този случай, заложеното право следвало да бъде реализирано в изп. д. № 3435/2017г. при съобразяване на чл. 10, ал. 3 от ЗОЗ. Така вписаното пристъпване към изпълнение било незаконосъобразно и нищожно, поради противоречие със закона. Възлагането по реда на чл.
18, ал. 4 от ЗЧСИ не променяло характера на изпълнението върху заложеното имущество и то запазвало своя частен и извънсъдебен характер независимо, че заложния кредитор е дал мандат на ЧСИ да проведе започнатото изпълнение по реда на ГПК. Сочи, че самата публична продан не е такава по смисъла на ГПК, тъй като само се прилагало процедурния ред за извършването й, но последиците на проданта се уреждали от ЗОЗ, а не от ГПК, поради което, актът с който приключвала продажбата, не бил постановление за възлагане, а зависело от това какво имущество е продадено, съответно каква е формата за действителност предвидена в отделните закони. При продажбата на отделен актив, видът на акта, с който се извършвало прехвърлянето бил писмен договор за продаденото имущество, тъй като в закона не била предвидена форма. С оглед изложеното, моли съда изцяло да отмени Постановлението за възлагане.
Срещу жалбата е постъпило възражение от купувача „ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ“ ...., със седалище и адрес на управление: гр. ..........., бул. ..... № 38 с ЕИК 200528633 представлявано от управителя В.М.А. чрез АД „........“, представлявано от адв. С. Ю. Р. от ВАК, в което изразява становище за недопустимост на жалбата, като просрочена и подадена срещу действие на съдебния изпълнител неподлежащо на съдебен контрол, алтернативно за неоснователност на същата по подробно изложени доводи във възражението и моли съда да я остави без уважение, както и да му бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 200 лева с ДДС.
Постъпило е възражение и от взискателя „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД с ЕИК 000694959, чрез юрисконсулт Н.П., в което се иска жалбата да бъде върната на жалбоподателя, като подадена извън срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Съдебният изпълнител е изложил подробни мотиви по обжалваното действие, съгласно чл.436, ал.3 от ГПК, както и становище за неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да се отхвърли, като такава.
При извършената проверка относно редовността на жалбата, съдът констатира, че същата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
Жалбоподателя е надлежно уведомен за изготвеното постановление за възлагане на 01.07.2024г. - л.324 от ИД и така подадената жалба по пощата на 15.07.2024г. ( л. 13 от в.г.д.
№ 546/2024г. на ОСШ) не е просрочена, каквито са основните възражение на ответните страни по нея. Същата е подадена от надлежна страна – длъжник в изпълнителното производство и срещу акт подлежащ на обжалване по см. на чл. 435, ал. 3 във вр. чл. 474, ал.
5 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна, поради следните съображения:
2
Изп. дело ........ по описа на ЧСИ Р.Р., с рег. ...... на КЧСИ, с район на действие ОС Шумен, е образувано, след прехвърлянето му за продължаване от ЧСИ Я. Б., въз основа на пристъпване към изпълнение по ЗОС от взискателя „Обединена българска банка“ АД против длъжника „......“ .... и залогодателя „Амарант – О“ ..... В хода на принудителното изпълнение по молба на взискателя е била насрочена и обявена втора публична продан за периода от 08.04.2024г. до 08.05.2024г. на движими вещи върху които „Амарант – О“ .... е учредило особен залог в полза на взискателя, а именно: 1. Технологично оборудване за почистване, калибриране, белене, цветосортиране и опаковане в чували на слънчогледови семена, съгласно спецификация към Оферта от ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ № 225 от 09.09.2013г.; 2.
Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012г. и 3. Пакетираща машина и прилежащо оборудване, съгласно спецификация към Оферта от ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ от 28.05.2012г.. На проведената на 09.05.2024г. публична продан е било постъпило само едно наддавателно предложение от „ТЕХНОМАШ ИНВЕСТ“ .... за Поточна линия за овкусяване и печене на слънчогледови ядки, съгласно спецификация към договор с CESELSAN от 23.05.2012г. и с протокол от същата дата, ЧСИ го е обявил за купувач при цена 160 317,60 лева. В срока по чл. 492, ал. 3 от ГПК, купувача е довнесъл предложената цена и с обжалваното пред настоящата инстанция постановление от 21.05.2024г., веща му е възложена.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Жалбоподателят, в качеството си на длъжник по изпълнението, обжалва постановлението за възлагане, с твърденията освен, че постановлението не му било връчено и за порочност на цялата процедура по проданта, вкл. и крайния акт, който не следвало да е постановление за възлагане, тъй като продажбата следвало да се осъществи по реда на ЗОС, а не по реда на ГПК, както и, че проданта следвало да се осъществи, не в процесното изпълнително производство, а в образуваното пред ЧСИ Д. З. изп. дело № 3435/2017г. по което дело, бил наложен запор върху същото имущество.
Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 3 от ГПК, длъжникът може да обжалва постановлението за възлагане поради това, че наддаването не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Оплаквания в тази насока жалбоподателя не прави, но при извършената проверка, съдът не установи незаконосъобразни действия на ЧСИ. Възприето е с т. 8 от Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, че част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка.
Всички действия, до проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане.
Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена. Следва да се посочи, че наддаването е надлежно, когато са спазени изискванията на чл. 489 и чл. 490 от ГПК, които на основание чл. 474, ал. 5 от ГПК са приложими и при продажбата на процесните движими вещи. По аргумент за противното следва да се приеме, че основанията на длъжника за оспорване на постановлението за възлагане поради ненадлежно извършено наддаване са 3 случаите, при които е нарушена предвидената в посочените разпоредби процедура - напр. наддавателните предложения не съдържат съответните реквизити, участникът в наддаването не е внесъл задатък или не е приложил съответната квитанция, предложението му не е било отразено във входящия регистър на съда, проданта не е приключила в съответното законоустановено време, в наддаването са взели участие лица, които не са имали право да наддават, каквито в случая не са налице.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че са неоснователни изложените от жалбоподателя доводи за порочност на цялата процедура по осъществяването на извършената публична продан, тъй като същата следвало да бъде извършена по реда на ЗОС, а не по реда на ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОЗ, заложният кредитор може да се удовлетвори по реда на този закон, като сам продаде заложеното имущество или по реда на ГПК, като образуването на изпълнително производство по ГПК, става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество и молба на заложния кредитор. Систематичното тълкуване на разпоредбите води до извод, че пристъпилият към изпълнение и вписал това обстоятелство в ЦРОЗ, заложен кредитор има право на избор между две възможности: сам да продаде заложеното имущество или да го продаде по реда, установен в ГПК за принудително събиране на вземанията. Във втория случай законът изрично постановява, че образуването на изпълнителното производство става въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение. Във всеки случай на вписано от заложния кредитор пристъпване към изпълнение върху заложено по реда на ЗОЗ имущество, извлечението от ЦРОЗ е пряко изпълнително основание и съставлява акт, подлежащ на изпълнение по смисъла на чл. 426 от ГПК и не е необходимо заложният кредитор да се снабдява с изпълнителен лист.
От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че пристъпилият към изпълнение заложен кредитор може да избере по кой ред да проведе изпълнението върху заложеното имущество – по реда на ЗОЗ или по реда на ГПК. Когато избере това да бъде сторено по реда на ГПК, той следва да депозира молба за образуване на изпълнително производство въз основа на извлечение от съответния регистър за вписано пристъпване към изпълнение по отношение на заложеното имущество.
Това е сторено в настоящия случай, като заложния кредитор е избрал реда по чл. 426 от ГПК, вследствие на което по негова молба е било образувано изпълнително дело още през 2020г. пред ЧСИ Я. Б., впоследствие прехвърлено от взискателя за продължаване на изпълнителните действия по процесното изпълнително дело, като по същото са извършвани процесуални действия по реда на ГПК. Следователно не е налице възлагане от страна на заложния кредитор за пристъпване към изпълнение от ЧСИ върху заложеното имущество по реда на ЗОЗ, а пристъпилият към изпълнение заложен кредитор е възложил на ЧСИ да продаде заложеното имущество по реда на ГПК /чл. 18, ал. 4 от ЗЧСИ/ и въз основа на това възлагане са били предприети съответните изпълнителни действия в рамките на посочения изпълнителен способ и правилно при спазване на разпоредбата на чл. 474, ал. 5 от ГПК, ЧСИ е осъществил процесната публична продан, приключила с обжалваното пред настоящата инстанция постановление за възлагане, което именно е крайният акт за приключване на проданта.